Как искам

Искам любовта ти, въпреки че за него се моля...

Искам нежността ти, а все неговата си припомням...

Искам мен да сънуваш, а всънищата ми е той...

Искам целувките ти, но пак и пак неговите ме изгарят...

Искам обичта ти, ала раните от него пак разравям...

Искам в очитети само аз да греч, а неговите жадувам и копнея...

Искам теб да обичам, него да забравя, но нестава...

Искам твоите ръце да изтрият тъгата която той ми причини...Не ме докосвай, спри!

Искам от сърцето него да изтръгна, невлизай, там остани...

Искам него, не теб, но без да те боли

Какво от това

Всеки може да пише на светло, но малцина успяват да четат на тъмно.

Моливът ти е голям?!И какво от това, като неможеш да пишеш.Имаш тонове хартия ала незнаеш как да я запълниш.Имаш цялото време на света, но на думите които знаеш им е широко на лист формат А5.

Някои дни са толкова мрачни, че трябва да запалиш лампите още сутринта.Дни в които потъмнялото небе заплашва да рукне силен дъжд...и чувстваш как в теб се надига буря.Тягосни дни, в които всичко изглежда маловажно.Дни които те оставят без думи от тъга.

Мълчанието е изпълнено с напрежение, по време на което всичко сякаш...излиза извън контрол.

яд гняв ярост

...и после нищо

Вината е моя...ала не ме кори

Искам да кажа толкова много, ала едвам отварям уста.
Искам да изкрещя, но шепна без глас.
Съжалявам, че те предадох и започнах да е забравям.Неискам да го правя, но немога да продължавам да дълбая раните си.Време е!
Отварям албума със до болка познати снимки, за кой ли път...гледам, търся...и намирам.Да, намирам те, но ти си само там, в снимките.Усмихнат, да, но само там.
Дори спомените избледняватс всеки изминал ден.Мъча се да те нарисувам такъв като преди, но всеки път разливам водата върху късчето хартия.
Преди те помнех ясно, в сънищата си виждах твоя образ, сякаш жив.Гласът ти ме държеше будна нощем.Всяко място, всяка вещ ми напомняше за теб.
Сега, сега сълзите ми образът ти размиват.
Аз обещах ти,че никога не ще те забравя...

Обичам те!Прости!

...

00:38

Проблема е че когато човек започва дадена връска не може да си представи че след известно жреме човека ще ни каже "Майната ти".

...И аз не го молих за внимание...в началото беше само ебавка!

Представих си как му подарявам опакован подарък, снимка в рамка и вътре бележка "Най-малките неща почувствани живеят думи неказани" и отдолу

Обичам те...Оставям те

По дяволите какво стана с любовта?!?

Благодаря, че те има

Поредната болка

На живота не му омръзна да ме наранява...

И сега аз пак съм тук сама в тъмнината...

Пак роня крокодилски сълзи за някого, който ми обеща че завинаги ще е до мен...

А се оказа че никога не съм била за него повеече от приятел...

Аз давах всичко за теб, давах живота си, любовта си, приятелството си...

Толкова много посветено на теб...

Толкова много думи, усмивки, сълзи съм ти дала...

Може да не съм те оценявала някога...но много съм те обичала...

Колко много пъти съм разбирала грешките си и след това пак съм те обичала както преди...

Иска ми се да кажа, че те мразя, че не те обичам, че болката ми стига и трябва да продължа...

Но все още не съм те преживяла...

Все още жадувам за прегръдките ти, за думите ти, за теб...

За това да съм единствена за теб...

Да съм над всички и всичко...

Поне ми разреши да те забравя, да те изтрия от сърцето си, от мислите си...

Моля те...поне това ми дължиш...

Заради лъжите...

Заради болката...

Заради теб...

Кръговрат

Обичаш нещо.Трепериш над него.Обливаш го с куп грижи и любов

То става смисъла на живота ти.Става единствената причина за отварянето на очите ти сутрин.Ти ставаш този, който се нуждае от грижи.

То пораства и започва да изразява мислите и чувствата си.Някога мълчаливо и безпомощно, без свое мнение...сега гръмко и наперено.Става Някой пред твоите очи, радваш му се от цяло сърце...

След време започва да не се нуждае от теб....Да не го интересуваш...Отбягва те...Срамува се от теб...Крие се...

Докато се осъзнаеш вече те контролира...после...ставаш ненужен...захвърлен...Никой...

Каквото е успяло взело е от теб.Изтискало е и последната капка живот от теб, а сега лежиш безпомощен на пода чуствайки как всяка клетка от тялото ти, изпълнена до днес с любов красива, днес прелива от умраза зла.

И тогава...от нищото изниква някой.

Спасява те, съживява те отново.От калта те изчиства.На крака пак те изправя.

Обожава те.Живота дава си за теб...

Ти ставаш, изправяш се на крака... и го стъпкваш...

Това е неизбежно...

Това е човека...

Това е живота...

Кръговрат от лъжи подлост и злоба

Ловърки ЕОД

Благодаря...Обичам те повече...

--Тичай, тичай към живота!-сладка моя-Изживявай всяка секунда!Помни всяко чувство!Хубавите размножавай, в лошите не се вглавявай!Небързай да пораснеш, това рано или късно ще стане.И внимавай да не пропилееш детството си в мисли каквo ще стане като пораснеш.Сега е времето, да играеш, да извисяваш въздушни кули и да вярваш в тяхното съществуване.Виж слънцето навън...усмихни му се то те чака...

Започнах да се пристрастявам към малките постчета, но всичко е толкова хубаво когато си малък...дори и големия обвит в тъга и немотия суров свят

Сега ще ви разкажа за човека който ме научи да мечтая и то да го правя добре.Антоан дьо Сент-Екзюпери.Той е моя летец в пряк и в преносен смисъл.Когато прочетох за пръв път "Малкият принц" не спрях да го чета всяка вечер в продължение на една седмица.В края на тази седмица започнах да рисувам змии боа и от вън и от вътре.Сънувах и кошмари със огромни боабаби които превземат земята.

От тогава е и любовта ми към слънчевите залези...ехх къде ми е планетата на залезите...все още я търся.

Този човек промени възгледите за живота ми.Промени мисълта ми и мечтите ми.Показа ми как обикновенните неща са всичко за някой.Накара ме да се замислям преди да унищожа нещо създадено от някой, който е посветил живота си на него.Всеки трябва да създаде нещо за да разбере колко важно е да имаш нещо свое на тази безчуствена планета.Разбрах че не трябва да се превръщаме в "гъби" и трябва да запазим колкото се може детско в себе си.Когато пораснеш загубваш мечтите и се впускаш в суровата брутална реалност, неискам да пораствам.Искам да си остана такава и да виждам нещата истински, със сърцето.

Ето някои неща които неискам да забравя, когато порасна и загубя способноста си да виждам малките неща:

Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.

DIFFERENT

Искам да съм различнаа!!!

Различна от теб, от нея, от него, от всички...

Важно е да си различен има достатъчно други хора!

Да не съм просто поредната загубена душа в униформа!

Да не съм просто усмивка като всички останали!

Да съм единствена и неповторима!

Колкото и да искате да съм като вас, колкото и да искате да ви копирам и да се сливам с пейзажа!

Може би мечтая повече отколкото трябва, но го правя добре!

И така ще продължавам...

Хъг

Всеки има нужда от преръдка!
Беден, богат, бял, черен, жълт, християнин, будист, еврейн, добър, лош, висок, слаб, мълчалив, бъбрив, скромен, алчен, красив, грозен...и так на татък, и така нататък
Дори и неудошевените предмети кукли, играчки, дървета, статуи, цветя, компютри...
Прегръдката е начин да покажеш че си жив, че си заслужава да живееш...да дишаш!
Предгъщания човек е обичан човек!
Когато прегърнеш разбираш че някой те обича, че някой го е грижа за теб!
Когато прегърнеш разбираш че има кой да те стопли!
Че не си сам в тази студена, лишена от прегръдки вселена!
Човек е опознава не с думи, а с прегръдки!
Когато човек прегръща открива доброто в себе си!
Не думата "обичам те" показва коло те обича човек, а прегръдката му!
Целувката не значи повече от прегръдката!Напротив!
Прегръдката сгрява!
Прегръдката сближава!
Прегръдката сдобрява!
Прегръдката стопява!

Затова хора прегръщайте се!!!

Обсипвайте най-близките си хора с милиони прегръдки, а непознатите с двойно повече!

-Върви, върви, не се обръщай!!!

-Само за секунда, моля те, искам да го зърна само за миг....

-Не, трябва да го забравиш!!!

-Немога, незная как...

-Невиждаш ли колко те наранява, всеки път прощаваш и всеки път ти оставя по още една дълбока кървяща рана.

-Ами ако се е променил...ако сега е променен, а аз не му простя?

-Той няма да се промени!Неможе!Сигурно иска и се опитва, но не става...той е такъв. Така е устроен.Това е неговата любов...болна любов!Прекалено си слаба за нея...

-Неискам да съм слаба...нали любовта изисква жертви и боли...нали когато обичаш трябва да си силен и да си готов на всичко, да даваш всичко от себе си...значи е нормално...Любовта върви ръка за ръка с болката и страданието...

-Не, това е нечовешко...той, той си играе с теб, със сърцето ти, с чувствата ти...

-Но, виж го изглежда съсипан и него го боли...
-Да, и него го боли, но той причинява болката, той си е виновен и той ще си търпи последствията...ще мине време ще разбере че неможе без теб...ще разбере какъв човек е загубил...

-Отказвам да приема че не ме обича!!!

-Как да не те обича?Обича те!!!Но той е лишен от нормалните примитивни човешки начини за показване на обич и привързаност.Той е просто момче, незряло и недовършено, което никога няма да порасне и да вземе някаква отговорност, никога няма да успее да изрази чувствата и мислите си.Ще остане сам и неразбран...

Върви, върви, не се обръщай!!!

Child In Time

Sweet child in time you'll see the line

The line that's drawn between the good and the bad

See the blind man shooting at the world

Bullets flying taking toll

If you've been bad, Lord I bet you have

And you've been hit by flying lead

You'd better close your eyes and bow your head

And wait for the ricochet

Снощи преди да заспя си мислех колко неща ме делят от истинското пълно щастливо щастие...сетих се саммо за три неща

искам...

...нещо откраднато...

...нещо изгорено...

...и ...нещо подарено...

...чакам ги!

Мадлен

Часа беше осем без петнайсет сутринта, малко рано за нея, обикновенно спеше до късно, което пък беше необичайно за малките деца, които в повечето случаи са ранобудни. Днес бе много специален ден за нейната кокетна особа. Тя незнаеше много неща за света, но добре знаеше кога е рождения и ден и го очакваше с нетърпение цялата година, през която правеше голям списък с подараци. Дори няколко дни преди този важен ден обикаляше магазините с детегледачката си, за да непропусне нещо...
И ето деня дойде и тя си чакаше всичките подаръци, както бяха написани с помоща на Маргарет(детегледачката и) на розово листче и сложени в розов пощенски плик, сложен на бюрото на баща и три дни преди големия ден.
Баща и я отглеждаше сам(всъщност не той а Маргарет я отглеждаше, но той бе единствения и родител), може би причината поради която Мадлен бе толкова...разглезена. Тя не се привързваше към нищо и никого(освен баща си който толкова много обичаше, но нечувстваше неговата обич по друг начин освен с подаръците които той и копуваше. Той още страдаше по съпругата си, а Мади толкова приличаше на нея по красота и характер затова той предпочиташе да се затрупва с работа отколкото да гледа как расте дъщеричката му). Единствения човек който тя обичаше и трепереше за прегръдката му беше Маргарет.Тя бе като майка за Мади още от раждането, което беше съпътствано със смъртта на родната и майка.
И ето баща и дойде и я прегърна с толко много подаръци...за нея истинския подарък на рождения и ден беше прегръдките и целувките които получаваше от баща си. Тя имаше и едно друго много голямо желание което така силно искаше, но нямаше надежда да го получи, тя искаше кученце, по-точно Пъфи, едно кокер шпаньолче от зоомагазина в което се беше влюбила.Но баща и отказа да и го купи, защото се опасяваше че ще го изостави след като и омръзне да се играе и грижи за него, "едно животно се нуждае от много любов и грижи не само от игри"-казваше той.
Сега оставаше да дойде и Маргарет и деня и щеше да бъде най-хубавия. Слизайки надолу по стълбите Мади се озърташе през прозорците за колата и, но мястото и за паркиране бе все така празно.Закуси сама(колко тъжно на рожденния си ден сама). Тъкмо се канеше да се качи в стаята си и да разопакова подаръците, когато чу входната врата да се отваря. Лицето и грейна като слънце бузките и почервеняха и някак инстинктивно се хвърли навръта на госта(скрита под голяма червена шапка това беше Маргарет).
-Ех, моя малка красавице голяма си вече за да ми се мяташ така!
Маргарет я остави и отвори една голяма кошница която носеше с лявата си ръка. Отначало не се видя, нито чу нищо, но после едно джавкане по скоро скимтене и Мади го позна -това беше Пъфи. Той подаде плахо главичка от кошницата! Имаше сърцевидна кафява шарка на бялата си козина
-Но как, но как- запелтечи от радост Мади -Т-татко неразрешава
-Аз го убедих принцесо моя- съмняваш ли се в моите ораторски способности...

Киора - Вярвам В Теб

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Мисля за тебе сякаш ти си до мен,

сякаш мъничка болка трепка бързо във мен,

сякаш искам да плача, като малко дете

но сълзи не потичат от очите въобще.

Сякаш искам да плача, като малко дете,

но сълзи не потичат от очите въобще.

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Само теб обичам, само теб,

мое мило момиче

И преди да те видя, и преди,

пак теб обичах, само теб.

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Аз съм ено малко мечтателче...

Мечтая докато ям, слушам музика, пътувам, докато чакам, спя... докато дишам...

***

Само мечтите ми се променят...

Като малка мечтаех за играчки, шоколад и сладолед...

По късно за по-добри оценки и излизане...

Сега мечтая за всичко...

***

Някои хора определят мечтателите като безработни безделници с прекалено много свободно време.

Други че само глупавите мечтаят, защото умните знаят че мечтите им няма да се сбъднат...

Трети че от мечтаене мечтателите забравят да живеят...

Аз не съм съгласна...

Мечтателтвото е начин на живот пък и да мечтаеш не е много лесно...имаш тежката задача да мечтаеш по цял ден...

Дори когато не трябва...

Иначе ние мечтателчата сме много земни хора пък и живота непропуска случай за да ни лепне на земята със студен шамар...

В главата ни е пълна бъркотия и винаги звучи свежо ретро или не чак толова свежо ретро...

***

Чувството е неповторимо, когато някоя твоя мечта се сбъдне и трудът от ежедневните мечти не е бил напразен.Тогава разбираш, че не си си губил времето в напразни, наивни мечти.

Много мечтичри от влюбено в мечтите мечтателче!!!

П.ПСъжалявам че те позабравих блогче

Нещо вълшебничко

-Няма повече, свърши!- тъжно оповести Вълшебничко.
-Цялата торбичка ли? Провери ли внимателно? Провери пак, виж по тънките шевчета на торбичката, понякога там остава нещо.- загрижено нареждаше Буболечето от един стар пън пред хралупата си.
-Няма...нито прашинка.- закапаха сълзи по бузките на Бълшебничко.
-Няма ли да доставят скоро? Във вторник пристигат пратките от града може да ти пратят тогава.
-Не, Фантазия каза че на прохода пиратите проверяват за прашец(хихихи може да ви се стори смешно, но наистина откакто им пресъхна морето пиратите се занимаваха с това.Бяха стигнали дотам, че понякога наизлизане в някой град им искаха пари, кмета ни помоли да не роптаем, и без това на влизане ни даваха парите...). Който го заловят със сребърните прашинки...клъц!-Вълшебничко прокара пръст по шията си.
Последва дълго мълчание, след което Буболечето тропна с крак.
-Съжалявам, но аз отказвам да приема, че прашецът е свършил и ти няма да сториш нищо по въпроса.
Бубата пролази до хралупата си.Чу се странно дрънчене на предмети(като че ли много неща могат да се поберат в малката хралупка(ех, че хубава думичка)), след което Бубата излезе с торба в ръката си. Изражението и беше хладно, но очите издаваха, че е намислила нещо.Тя остави изморено торбата на малка масичката, която беше на тераската с изглед към розовата долина(розаво храстче, но за малките буби и малките неща са огромни) и заизважда най-различни малки бурканчета пълни с цветни стърготини, прахчета, листчета и течности. Накладе огън и сложи една голяма купа върху него. Най-накрая, най-церемониялно извади една книга колкото главата си, перо и стъкленица с мастило.Плесна с ръце и обяви:
-Щом незнаем рецептата ще си направим нова, по-хубава и само наша. Сега всички ще ни завиждат и ще искат да я разберат, ноо ние няма да им кажем нито една съставка.
На лицето на Вълшебничко пак се появи онази усмивка която не се бе забелязвала от свършването на прашеца. Тя прегърна силно Бубата.
Двете вълшебстваха рецептата чак до залез слънце, когато захладня и се прибраха с широки усмивки, нов плам в очите и пеещи сърчица...
Тази нощ на небето се появи една нова звезда пълна с надежди...
Преди да затвори очи Вълшебничко прошепна:
-Благодаря за надеждата мое буболече...Нали знаеш ти си моето мъшълниче...Обичам те!

От пета стая

Снимчица: Парцалка

Здравей, пиша ти от пета стая. Може да не си ме спомняш, но и друг път съм ти писала от тук. Напоследък съм малко разтревожена, чета стари вестници и съм наясно с положението. Общо взето, положението е положително това разбрах от пресата. Кое му е положителното- това не можах да разбера. Все за парното пишат и за тока. Аз лично парно и ток не плащам- нали съм в болницата.
Виж с храната сме добре тук, дават ни дървени банички, които- вярно приличат на истински, но не стават за ядене. Аз не ги ям, само ги гледам- така си залъгвам глада.
Иначе при нас е весело. С лекарствата си правим коктейли. Понякога си ги бъркаме-грозна гледка. Приказваме си кой най-много е направил за влизането си тук- ожесточена борба.
Скоро ще ме изпишат, а няма къде да отида. Ще помоля някой от вас да ме вкара в интернет- не съм ходила, но казват че там било хубаво. Може би в гугъл, един тук пее една тъжна песен:"Я кажи ми, гугълче ле бяло".
Това е засега.
Поздрави от пета стая.

За Ниските

За Високите

За Малките

За Големите

За Семейството

За Гмуркачите

За Сърфистите

За Нудистите

За Ексцентриците

За Смешниците

За Оптимистите

За Песимистите

За Предпазливите

За Търпеливите

За Изморените

За Тези Които Се Целуват

За Тези Които Се Допълват

За Тези Които Се Вричат

За Царе

За Ди Джеи

За Фенове

За Усмихнатите

За Космонафтите

За Тези Които Живеят Сами

За Тези Които Живеят Заедно

За Участниците

За Играчите

За Тези Които Са Номер Едно

За Невинните

За Силните

За Отговорните

За Оригиналните

За Отворените

За Консервативните

За Пресметливите

За Любознателните

За Антикварите

За Тези Които Те Обичат

За Тези Които Не Те Обичат

За Тези Които Те Обичат Малко

За Тези Които Те Обичат Много

За Слънчевите Дни

За Дъждовните Нощи

За Тези Които Са Тук

За Всички Нас

За Теб

. . .

Когато пълниш чашата с кока-кола, всичко става по-вкусно

И Обедите

И Специалните Вечери

И Наградите

И Игрите

И Грешките

Има един тип хорица, много мили и готини...френдчета отсякъде. Много си ви уважавам и явно ще ме съпътствате до края на живота, така че по-добре да се науча или да бъда като вас, или да измисля начин да се предпазвам от вас (с нещо като райт-срещу насекоми)

Сладкодумността ви няма граница, но като решите да унижавате някой нямате равен, като че ли се хващате за ръчичка и пълен напред. Не ви виня явно осъзнавате, че никога няма да сте ми на нивото и с леки закачки се опитвате да ме комплексирате...амъ

Не крия, че имате много искусни маски (плс кажете откъде и аз да се пробвам в бранша, може да ме бива...кой знае) в които човек(особено доверчиви и всеотдайни дебили като мен) много лесно се отдава. Незнам как може човек, кайто гледа така, да говори зад гърбът ти...боли. Честно казано много си отивате с едни други печени хорица. Май вас готинки по-ви уважавам, защото поне никога не стигате до сърчицето на жеертвата, докато печенките стигат до сърцевината на сърцето и си правят каша с нея, объркват те, поменят те и накрая те предават. Просто се хващат за ръчичка с готинките и те оставят с отворена уста, просто онемяваш.

Искам да благодаря на обикновените (в най-обикновеното се крие най-скъпото) и да се извиня на случайните, да пожелая на готините и печените да намерят истински приятел, който да ги научи на човечност(кой знае ако попаднете на правилния човек, можете и да се промените...аз вярвам във вас).

Всяка прилика с действителни лица и факти е напълно случайна.

Беше мъглива пролетна утрин. Слънцето напразно се мъчеше да пробие с лъчите си дебелия кожух от черни облаци.
Тя беше застанала напръсти посредата на черната си кухня с черни чорапи, черна тениска и черна чаша с горчива черна течност в нея. След като изпи сутрешната си доза горчивост(което определено непомагаше да се усмихне, но и доставяше огромно удоволствие ), тя включи черния си компютър. Докато го чакаше да се зареди, тя отиде до едно черно шкафче и от него извади черна кутийка с крем. С този крем тя намаза ужасните белези по китките си, които криеше под дългите ръкави и черни гривни. Погледна към листа с малобройните си абонати, но там бе само един нейн...бивш съученик, с който от време навреме си драсваха някой ред, за лошото време, лошите приятели, лошия живот изобщо и други лоши работи...
В апартамента и нямаше никаква снимка, нито албум, нито дори сувенир. Всичко бе черно, прибрано по черните шкафчета и подредено като по конец. Беше тихо. Съседите и я мислеха за странна, но бяха доволни от тишината. След предишната собственичка, която не ги оставяше да спят, тя им дойде като вода след суша. Дори неразбраха кога се преместиха, но не ги и интересуваше много. Едната бе руса, облечена винаги цветно, винаги усмихната, шумна и с много приятели, а другата пълната и противоположност...
Странно е как човек може да промени себе си само за един ден...един мрачен ден...и след него цял живот мрак...

Трябваше ли да го преживея, че да разбера какво е... ако някой ми го беше казал преди нямаше ли да е същото?

Нее, това трябва да се изпита, за да се разбере, за да се почуства...

Неразбирам... аз не го правех, всъщност правех го, но не се гордеех с това просто ги избягвах... а сега ти го правиш и се радваш и не ме избягваш...

Трябва да усетиш болката на забития нож в гърба, за да се научиш да си го пазиш...

Защо, закакво е болката???

За да може да усетиш радостта и тя да ти е по-сладка, без мъка няма щастие...

Еми не ми харесва тази мисъл, да знам че е така, знам че има още много път пред мен, но

къде е щастието... Ехо къде си... липсваш ми... чакам те...

Понякога се обърквам, хем постоянно ти натякват колко си малък и колко път има още да вървиш, хем колко кратък е живота и как трябва да живееш всяка секунда пълноценно...

Никой неоцени жертвите които направих, достойнството което преглътнах, никой... не е честно не е...

Благодаря на хората които доказаха, че приятелите са най-ценния дар на света!!!Пази ги!!!

Never Again

I hope the ring you gave to her

Turns her finger green

I hope when you’re in bed with her
you think of me

I would never wish bad things

But I don’t wish you well

Could you tell

By the flames that burned your words

I never read your letter

Cause I knew what you’d say

Give me that Sunday school answer

Try to make it all okay

Does it hurt

To know ill never be therebet it sucks

to see my face everywhere

It was you

Who chose to end it like you did

I was the last to know

you knew

exactly what you would do

Don’t sayYou simply lost your way

She may believe you

But I never will

Never again

Never again

Never again

Never again

If she really knows the truth

She deserves you

A trophy wife

Oh how cute

Ignorance is bliss

But when your day comes

And he’s through with you

And he’ll be through with you

You’ll die together but alone

You wrote me in a letter

You couldn’t say it right to my face

Give me that Sunday school answer

Repent your self away

Does it hurt

To know ill never be there

bet it sucks to see my face everywhere

It was you

Who chose to end it like you did

I was the last to know

you knew

exactly what you would do

Don’t say

You simply lost your way

they may believe you

But I never will

Never again

Never again

Never again

Never again

Never again will I hear you

Never again will I miss you

Never again will I fall to you

never

Never again will I hear you

Never again will I miss you

Never again will I fall to you

never

Never again will I kiss you

Never again will I want to

Never again will I love you

never

Does it hurt

To know ill never be there

Bet it sucks to see my face everywhere

It was you

Who chose to end it like you did

I was the last to know

you knew

exactly what you would do

Don’t say

You simply lost your way

They may believe you

But I never will

I never will

I never will

Never again

Never again

Never again

Never again

В света на непорастващите деца...

- Обеща ми да не порастваш, обещахме си го!Обещахме си да не ставаме като тях, да не се впускаме в грижите на големите...
- Трябва да порастна, неразбираш ли и ти трябва да го направиш!
- Трябва?!Защо?Защо да губим детското в себе си?Колко по-хубаво е да играеш по цял ден без чувства, без грижи, без всичките онези неща които Те се опитват да превърнат в нашо всекидневие.
Тя го гледаше с големите си сини очи, с този поглед, ах този поглед...Тя не го използваше често, но когато го правеше обикновенно беше крайно разочарована от нещо или някого.Той неможеше да я гледа в очите затова си играеше с гривната, на приятелстово им, нервно.Когато някой те гледа с такъв поглед се чустваш ужасно виновен и гузен.Той погледна надолу сякаш да събере смелост за тежка битка и промълви тихо, някак небрежно.
- Аз само се влюбих...
Тя дори неизчака да си довърши изречението.
- Само!?!Това е началото!Така се започва, с чуствата.
Обясняваше тя като учителка на невръсни дечица.
- Ненамирам нищо лошо в това да си влюбен!- Тропна Той с крак като пеленаче което иска близалка.-Напротив чуството е някак...неземно, кара те да летиш в облаците и да се чустваш вълшебно, безтегловно...
Тя разбра колко е влюбен, не че до този момент не го знаеше но сега разбра колко много и големи са чуствата му.Тя не че не се радваше напротив - изживяваше вътрешно всичко с него, но неможеше да му го покаже, защото в същото време бе адски разочарована че е нарушил тяхната клетва.Тя знаеше че рано или късно ще се случи, и той ще порасне, но не си е представяла че ще боли толкова.Той я погледна , неможеше повече да гледа надолу... и тогава Той видя... видя сълза, да блести в очите и.Тя се опита да я прикрие, но Той хвана ръката и изумен я отдръпна за да се увери дали очите не го лъжат.Оказа се прав, беше сълза!Тя се засмя нервно, а Той изумен прошепна.
- Първата ти сълза!Видя ли, можеш, казах ти, нормална си и изпитваш чуства като всеки човек.
Той сложи сълзата на тънките си пръстчета и я заоглежда, като някоя древна антика.Истината е че досега Тя не бе плакала!
Това бе първата и сълза...

Отново

Защо правя едно и също...Отново и отново....

Всеки път когато ме погледнеш с онзи поглед краката ми омекват

Всеки път когато ми се усмихмеш по онзи начин по който само ти умееш сърцето ми забива така лудо

Всеки път когато заговориш с онзи сладък звънлив гласец оставам без думи

Всеки път когато се приближаваш към мен аз сякаш бягам от теб

Всеки път когато протегнеш ръка към мен всичко изчезва, става на безброй звездички и се губи някъде в синия небосвод...

Искам да мога да отвърна на погледа ти

Искам да мога да отвърна на усмивката ти

Искам но немога...

Немога да ти разреша да стигнеш до сърцето ми то толкова пъти е било наранявано и неиска да пострада пак защото незнае дали този удар няма да е фатален...

Ами ако се окажеш като другите със скрит нож под палтото

Ами ако си поредния ловец на сърца

Ами ако не си...

Ако имаш толкова чисти и мили чувства колкото казваш

Как да разбера

Има ли начин да разбера освен да пробвам

Да скоча ли в морето с камъни целейки се в една малка локвичка някъде там в далечината

Да се опитам ли да уловя златната рибка

Right Here

Винаги ще съм до теб!!!Точно тук под носа ти, винаги тук!Ще се смеем заедно, ще тъжим заедно!Винаги когато нещо те нарани ще можеш да опреш глава на рамото ми!Винаги ще можеш да споделиш всичко което те мъчи, по всяко време на денонощието, седем дни в седмицата!Нали го знаеш!Както е било както е сега и както ще бъде...

Where are we???

Where are we?What the hell is going on?

The dust has only just begun to form,

Crop circles in the carpet, sinking, feeling.

Spin me round again and rub my eyes.

This can't be happening.

When busy streets a mess with people

would stop to hold their heads heavy.

Hide and seek.

Trains and sewing machines.

All those years they were here first.

Oily marks appear on walls

Where pleasure moments hung before.

The takeover, the sweeping insensitivity of this

still life.

Hide and seek.

Trains and sewing machines.

Blood and tears.

They were here first.

Mmm, what you say?

Mm, that you only meant well?Well, of course you did.

Mmm, what you say?

Mm, that it's all for the best? Ah of course it is.

Mmm, what you say?

Mm, that it's just what we need? And you decided this.

Mmm what you say?

What did she say?

Ransom notes keep falling out your mouth.

Mid-sweet talk, newspaper word cut-outs.

Speak no feeling, no I dont believe you.

You don't care a bit. You don't care a bit.

Ransom notes keep falling out your mouth.

Mid-sweet talk, newspaper word cut-outs.

Speak no feeling, no I don't believe you.

You don't care a bit. You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

Една принцеса...

Днес ми се строи замък...
Хм да видим какъв - от пясък, от кал...
Ммм...като че ли най-добре да е въздушен...Мога да си извивам кулички, да си правя тераски и нито ще се разруши, нито ще ме изцапа, пък и материал винаги ще се намери.
Като сме заговорили за замъци, трябва да има и принцеси.Аз познавм много принцеси!За коя ли да ви разкажа?Ето, сетих се за една...тцтцтц, каква принцеса...И така, имало едно време една...розова принцеса, която се държала с другите около нея като с най-долни,нечистоплътни, неблагородни идиоти, дебили за по-нисши от нея същества.Тя имала една единствена приятелка.Истината е, че преди време имала много, но с ужасното си държание прогонила всички, и не само приятели,а и принцове(малко мустакати, но принцове).И така скоро с държанието си на инертен неметал прогонила и прислугата, а и останалите принцеси от другите царства престанали да идват на баловете и (които тя правела само, защото искала да покаже розавите си рокли, целите във връзки на кецове runners).Някои от принцесите и отмъщавали, други смятали, че не си заслужава да се занимават с един прост неметал, трети мислели, че това и държание е само защитна реакция(каквато под различна форма притежава всеки).И така останала и само онази приятелка, но докога ли...

Искам да летя...
Искам да полетя като птичка да забравя за всичките си проблеми...
Да почувствам вятъра в косите си, да вдишам чистия въздух, без да се притеснявам за утре, без да мисля за последствията, без да се опитвам да чета в очите на хората, без да се притеснявам от мислите им, без да обръщам внимание на гнева в очите им, без да обръщам внимание на крясъците и обидите им, без да обръщам внимание на пренебрежителните им упреци, без да обръщам внимание на безразличието им.
Реших и го направих полетях макар и за малко усетих вятъра в косите си и се освободих от всичко което ме натоварваше.Но след това усетих как всички онези проблеми сякаш изсипани отново се връщат усетих и твърдата земя, въпреки меката трева която обикновенно ми се струва като килим от облаци.
И това беше...
Започнах да спя без сънища, дори не видях тунел и светлина проло си седях така без каквито и да е чувства да минават през главата ми.
Само един далечен глас се дочуваше някъде там в далечината
-Защо го направи?! Защо сгреши?! - Той бе прегърнал телцето й и не спираше да плаче над нея.
- Колко пъти ти повторих, че не можеш да полетиш! Защо не ме послуша?! Защо...защо?!

Воден кекс

Ооо да днес беше... суперско(както казват едни мои стари другари)!
И така ето я рецептата:
Малко водичка, но не много само колкото да замаже петната от колата.
(чалъчето не успя да ни спре, нито випаджийката(ще я науча аз нея ще ме щипе хаа-маха), нито абе никой извод: не се опитвайте, за да не пострадате)
Малко как беше думата аа кент-еми колкото сложите (ама капачката да падне)(и тук имаше опити за изгонване по градинките от надути наркомани, но както казах никой неможе да ни спре и ние отново си седнахме победоносно в средата на двора(аз уж гонех слънцето ама...) то не беше колко е часа, не беше пипане на обувки, не беше чокапик...)
Но да не се отклоняваме от рецептата
Доста дъжд от карти(ама такъв сериозен да не си помислите че не сме играли ами сме се лигавили)
Имаше и чистене, да признавам имаше и такива индивиди-да речем една щипка.
Малко мравки по краката на Стефан(така и не разбрах как са те)
Еее двете А-та са много тапи много пропуснаха-тук трябва да извадите половината от двете А-та.Ако не сте разбрали кога сме ги сложили(не се беспокойте и аз неразбрах)сте много коцеви.Е добре значи преди това трябва дадобавите(минута мълчание и след като стигнах до извода, че пръстите на краката и ръцете са ми малко) цялото училище!
Съвсем малко пристъпи на хилене в час по биология.(хъх точно когато нетряабва)
За жалост, малко белот (но хубавото време е пред нас...(то и испитите са пред нас ама нека да не си разваляме настроението-белота е по важен))-еми кво да ви кажа една капка
Първи стъпки в търкалянето на кофата-около една супена лъжица.
Едно почти формално контролно по физика-абе него може и да го пропуснете няма да развалите вкуса на кекса.
И една все още неразкрита истина за подлеза...
След като го опечете на много хубаво време, можете да го намажете с сладолед и да поръсипе с пръчици от смях.
Еми това е ако сте дебили колкото нас ще ви се получи много хубав кекс!!!
П.П Много поздрави от боклуците в кофата за за бисквитите които бяха в любимата ми кофа(минало свършено)(и не от ония гадните днеска а от престижките)(всяка прилика с действителни лица и бисквити е случайна)
Двойно или нищо(девизът на Мики)

Разбирам, че няма за какво да съжалявам, тъгата е само пазител на изживяните чувства, разбирам и това, че получих много повече отколкото съм подозиралa.. днес съм щастливa и благодарнa, че имам тези спомени...Защото ако не бяха те може би нямаше да имам сили да дишам...
Искаше ми се всичко да беше свършило още тогава когато беше хубаво, когато припках към къщи за едно здр.Искам да беше свършило още когато нямаше ден в който да не те чуя, когато неисках да заспивам...
Какво да направя искам да кажа толкова много неща, да изразя толкова много чувства които бушуват в мен които ме задушават които ми пречат да мисля на каквото и да е друго. Но от устата ми излиза толкова малко или изобщо мълча, или говоря неща които нямат нищо общо с чувствата.И така аз си оставам неразбрана, сама със своите глупави проблеми...
Влюбени сълзи...

Лабиринт от спомени. Графа

Може би сега ще ме молиш

да забравя това,

което отдавна вече съм ти простил.

Може би сега ще се чудиш

как не си могла

да останеш до мен,

да останеш до мен.

Не чувствам вина за теб и мен.

Не искам да знам къде си сега.

А ти вървиш във лабиринт от спомени

сама без бряг.

Празни погледи,празни хора

преминават бързо пред твоите очи

в самотните дълги, студени дни.

Но в спомените пак ме виждаш

и в мислите си отново до мен,

си отново до мен.

Много са причините да стигнем до тук.

Много са причините да станем други.

Много са причините със теб да се нараним.

Много са причините да стигнем до тук.

Много са причините да станем други.

Но нека се погледнем без вина.

Give a little bit of smile

And the world would smile too

Yes, a little bit of smile

And the sun will shine through

Give a little bit of smile

Spread the cheers now

Spread them wide like the bird

***

Give me give me

give me just a little smile

that itґs all i ask of you

Give me give megive me just a little smile

we got a message for you

Sunshine Sunshine Reggae

donґt worrie

donґt hurry

take it easy

Sunshine Sunshine Reggae

Този ден беше изпълнен с мизерии от мизерии в парка до мизерии по химия.От неочакваната покана на госпожата някой да отиде да и духа до честото губене по уличките на София.От Бербатовата сол до следобедно подритване на бутилки от бира (не, не са мой).

Еее... Марио още не си дорасъл да му пипаш мустаците на Ботев порасни малко!

Хм незнам освен за квартала друго не се сещам ми може би е това...

Нищо Чач др път ще поровим,изровим,вкарваме,изкарваме (все ще си намерим какво).Мм не съм сигурна, че това е посредата...

Почакай, не тръгвай, не ме оставяй, не ме пускай...

Този пост трябваше да е по-хубав, но оригинала бе запратен някъде в неизмерното пространство на несейвнатите, хубави постове...
Колко пъти си плакал? А колко пъти ти се е искало да го направиш, но поради една или друга причина не си? Колко пъти ти се е искало да крещиш и колко пъти си го правил?
Колко пъти си споделял с приятел?Колко пъти си изоставял приятел?Колко пъти си губил приятел?Колко пъти си тичал след някой за да му кажеш колко държиш на него?Колко пъти си мислел някой за приятел, но се е оказвало че е било само сън?
Колко пъти ти се е искало да затвориш очи и да не ги отвориш повече?Колко пъти ти се е искало да не ставаш от леглото, да не поглеждаш дайствителността в очите?Колко пъти ти се искало всичко да се окаже само ужасен кошмар, но си ставал и разбирал, че това е жестоката истина?
Какво ще направиш ако на някой на който много държиш утре му се случи нещо, а ти не си му казал колко държиш на него, колко го обичаш?Какво би направил ако не си му казал и частичка от това което чустваш?Какво би направил ако останеш сам с мисълта, че не си направил нищо?А можел ли си?Какво би направил ако всеки божи ден сънуваш едно и също, един и същи кошмар?Какво би направил ако всеки път щом затвориш очи чуваш един и същ ужасен звук?
Колко пъти си искал да върнеш времето да промениш нещо, дори да е най-малкото пак би се случило друго, дори нещо толкова просто като пресичането на улица или като светването на светофар само това...
Понякога дори и най-малките най-несъществените неща се оказват неща които могат да променят човешки съдби човешки животи...

You don`t know what you have until it`s gone.

Така ли искаш да изглеждам?
Наистина ли искаш някой да се държи, да изглежда както ти искаш?
Аз не съм "ти" нито "тя" неможеш да карш някой да бъде какъвто ти искаш!Добре цупи се праи се на какъвто си искаш просто не издържам вече!Ако искаш толкова някой по твой образец можеш да си го изрежеш отнякъде!Немога да съм твоя имитация!Искам да се върне онова време когато неизискваше това от мен не се цупеше за всяка дума!Когато не се опитваше да разбереш какво мисля и какво чувствам, когато ми вярваше!Не съм идеална не съм го казвала, но поне се опитвам да събера парченцата от това което е останало!

Щастлив ли си?
Какво всъщност означава да си щастлив?

Моментно чувство идва после си отива, а след това?

Какво става след като си трагне щастието?
Дали ще дойде ново?Кога?

Същото ли ще е като предишното или по трайно?

Или точно обратното?

Ще успея ли да го спася?

Или пак ще ми се изплъзне?

Ще успея ли да му кажа сбогом?

Или всичко ще стане толкова бързо както миналия път.

Ще успея ли да му кажа колко държаа на него?

Колко много го обичам?

Ще боли ли?Колко?

Сама ли ще остана?

Или ще има на кой да си поплача?

О щастие, ако ще си тръгнеш както преди по добре неидвай!!!

П.П Да Сърчице просто две объркани деца...

Колко е лесно и колко е трудно да кажеш обичам те!!!Защо трябва да ни е страх от чувства толкова чисти и нежни?!?Чуства, които те карат да летиш, с които всичко е розаво!Чувства които движат света!
Ами ако той  неотвърне на тези чувства?!?Ако те върне с трясък на земята!Дали ще го преживеш, дали ще можеш да станеш, да се изтърсиш или ще си останеш в мечтите, където той те е дигнал по-високо във висините на любовта и всичко си остава розаво!?!Нее неможеш да рискуваш малкото ти сърчице да бъде разтреляно с безброй стрели!Тогава???
Тогава ти остава да му се наслаждаваш от далеч!Да му крещиш, колко го обичаш, безглас!Да му пращаш смс-и без пари в картата!Да му пращаш писма без адрес и име . . .
[22:05:37] Пъфи каза: понякога се получава така...пишеш на някого,той не ти отговоря..говориш на някого,той не те чува
[22:05:45] Пъфи каза: обичаш някого,той не го разбира

Три "о"

Снежанка и шоколад!!!Има много комбинации със сладко и солено, но тази е велика!!!
Много интересно когато ядеш нещо то ти се отразява на настроението ти!!!Сладко-кисел сос ооо!!!Филия със сладко и сирене ооо!!!Филия с мед и сладко ооо!!!Три "о"!!!

Даа вчера беше приятен топъл зимен ден!!!
Как да не излезнеш, да се поразходиш или по точно да поплуваш или да застанеш посредата на реката (Цариградско шосе) ,да си сложиш обратен чадър и да останеш сух!!!Само като го чуеш и ти идва да тръгнеш нали!Е да ама ние сме в мола...
[11:48:49] Глинено човече каза: тва е шит
[11:48:52] ™ABSOLUT Dogg™ каза: :кое
[11:49:03] Глинено човече каза: времето
[11:49:08] ™ABSOLUT Dogg™ каза: да
[11:49:09] ™ABSOLUT Dogg™ каза: ама ние
[11:49:10] ™ABSOLUT Dogg™ каза: сме в тва
[11:49:14] ™ABSOLUT Dogg™ каза: в мола
Каква утеха...
Така ние бяхме на сухо, Пепто е съркастична, на мен още ми действа сапуна и как нали си взех за вкъщи!!!

 

ЧОРАПИТЕ™

ЧОРАПИТЕ™
Чудите се какво толкова едни чорапи!Грешите, зад тези чорапи се крият едни много готини хора!Питате се защо не са си снимали нещо друго защо точно краката?!?Отговорът е прост искат да си направят картинка като онези по които някои от тях са луднали в момента, но има и нещо друго някои от тях се крият зад някакво име зад някаква сянка и започват да се чудят кои са всъщност те, затова искат да покажат нещо обикновено, нещо за което да си кажат това е истинско, това е мое!
Сега разбрахте ли кое е най-важното?!?Чорапа!!!