По-просто е отколкото трябва, може би там е проблема, свикнала съм в живота да откъсвам с голяма тругност най-хубавата ябълка, да полагам много труд и пот за да постигна целите си и когато се окаже лесно-просто се бъгвам и търсия по-сложен начин.Винаги съм решавала по-трудните задачи по математика, но на най-простичките примери се обърквам тотално- търся уловката и не мога да приема че задачата се решава по очевидния начин.
Така е и с теб сега "Щом си толкова лесен,къде е уловката?"

Мисля си го отдавна...колко малко знаем за света, за бъдещето... Всички искат да разберат, да знаят какво ги очаква, какво да правят и как да живеят.Колкото повече отговори получаваме толкова по-големи песимисти ставаме, и когато видиш че неможеш да направиш нищо, неможеш да предотвратиш края... търсиш начин да забравиш откритията си, да притъпиш страха си, да преглътнеш това че си безпомощен и спасяването на каквото и да е не зависи от теб, съдбата на никого не е в твоите ръце, ти само си разбрал.Затова не ни се казва , за това сме създадени незнаещи, просто неможем да носим толкова силно бреме като знанието.Затова сме създадени със самочувствието че сме специални и богоподобни, за да не задаваме въпроси, за да не откриваме тайни...

целувам те.харесва ми.докосвам те.изгаряш ръцете ми.желаем се.отдръпваш се.тъжиш.имаш ме, не съм твоя.объркан си.дъх на ванилия припяваш ми.обичам.спомен.шепнеш нещо за любов.не те слушам.мълча.сбогуваш се.отварям уста да кажа нещо.време е казваш и ме спираш с очи."убиваш ме" крещя след теб.-Обичам те, ето нали това искаш да чуеш.казах го.-тръгвам си промълвяш.-върни се.нека опитаме отново.-опитът е обречен не разбираш ли.-не.целувка.целувка.-обичам те.-не повече от мен.-повече е.


объркано е, но не повече от колкото беше в действителност...