съжалявам, че послушах майка ми и се отказах от балета преди 4 години, а също и за това, че не влезнах в балетното навремето.Имам чувството че това е било моето призвание, нещото което обичам и в което ме биваше.Мразя сегашната си тромавост, дразня се че съм загубила фигурата си, а още повече на това, че знам, че ако се раздвижа малко ще се усещам по раличен начин, а не го правя.Много обичам филма "Canter Stage" гледала съм го хиляди пъти и още ме пленява, часове след като свърши още се просълзявам, заради изгубените мечти които ми напомня.Мразя да говоря за това с хората, защото като ме видят в сегашното ми състояние не си представят каква съм била.Обичам мириса, който имаха трикото и туфлите ми, който всъщност се дължи на прахта в залата, но е много специфичен.Мириса на залата с две огледални стени и една цялата в прозорци, червена станка, пияно и плакати и снимки в рамки на балерини и балетисти изпълняващи "Лешникотрошачката" "Лебедово Езеро"и др.Обичам стегнатото кокче и в главата ми да ми се забиват форкети и фиби.Обичам мириса на лак за коса.Никога не съм се притеснявала от сцената, докато танцувах се радвах че всички хора гледат нас.Когато свършеше танцът имах чувството че изобщо не съм излизала и се ядосвах че не съм се насладила на момента повече и с нетърпение очаквах следващото ни участие.Обичах когато имаше малко време между танците и всички бързахме- мятат се чаропогащи, туфли, трика, търсиш си пачката, слагаш си една,оказва се, че не е твоята и започва отново едно търсене, а времето те притиска.Харесваше ми това че Мам ме оставяше да съм по-самостоятелна, за разлика от чуждите майки които постоянно бяха около нас, досадничко беше...дори и на фестивалите...задушаващо.Мам правеше най-хубавото кокче и ме водеше някъде след концерт :) Като малка с едно момиче което май се казваше Теди обикаляхме залите в които се провеждаха концетите и проучвахме коридорите- които са много(или поне така ми се струваше тогава).Чувствах се горда че съм
зад сцената, където се случва магията, а не както обикновенните хора пред сцената, затова и сега не ходя по концерти-когато веднъж си бил център на внимание не се задоволяваш само с "ред и място".Много се радвах, когато трябваше да отцъствам от няколко часа за да отида на представление и го казвах демонстративно пред целия клас.Обожавах да отивам на генерална репетиция на самата сцена преди концерта, тогава има само подбрани хора-артисти и професионалисти, без простолюдието :д.Всички бяхме злояди, но когато чакахме в промеждутака до концерта от нерви се тъпчехме с иначе невъзможно за нас количество храна.Не си спомням Мам да я е нямало, но за мен нямаше голямо значение-тя знаеше какво мога, но и се радвам, че е мислила за това, че се нуждая от подкрепа и удобрение, все пак тогава не е знаела до колко мога да съм самостоятелна и колко малко ме интересува това.Никога не съм държала кой знае колко на другите момичета.И до сега не си падам по отборните игри, но смятам че съм усвоила нещата на които те учат-да разчиташ, да може да ти се разчита.Не че са били лоши, просто не бяха мой тип, малко лицемерничих в това отношение, но смятам че би било грубо да им кажа в очите че не са ми приятелки, а само колежки ли какво му се казва :д.Има и друго аз и една Мими(и двете бяхме силни характери и нещата между нас се разпаднаха) бяхме от начало, докато другите дойдоха по-късно... много момичета се сменяха...на повечето и имената не помня, тъкмо свикнеш с някои и той си тръгне, дойде друг и пак същото, затова спряхме да свикваме и да се привързваме.Накрая станаха някои промени групата се раздели и се преместихме, бяхме ивестно време в зала балетното, после в една симпатична зала на жълтите павета срещу парламента (или е обратното не помня коя зала беше първа) но тази зала ми допадна, може би затова че се намираше на последния етаж на една стара сграда-точно като тези които обичам- с голямо, широко стълбище с заоблени парапети, много ми се иска да се върна и да поседя за малко, въпреки че само една година съм репетирала там тази зала е нещо много важно за мен съчетава две неща които обичах и загубих-балета и апартамента в който съм отраснала(подобна сграда) знам че са стари и коридорите миришат лошо, знам че са олющени и сиви, но ги обичам.Обичам това че въпреки еднаквите стандарти по които са правени, за разлика от новото строителство, тези сгради изглеждат различно или поне за мен, напомнят ми за някогашна София каквато е в стиховете на Дебелянов-млада, чиста и без трафик, пълна с джентълмени изпращашти любимите в късните летни вечери...стана ми мило и софийско.
П.С. след няколко часа ще ме изпитват по биология и химия :д
