Нещо вълшебничко

-Няма повече, свърши!- тъжно оповести Вълшебничко.
-Цялата торбичка ли? Провери ли внимателно? Провери пак, виж по тънките шевчета на торбичката, понякога там остава нещо.- загрижено нареждаше Буболечето от един стар пън пред хралупата си.
-Няма...нито прашинка.- закапаха сълзи по бузките на Бълшебничко.
-Няма ли да доставят скоро? Във вторник пристигат пратките от града може да ти пратят тогава.
-Не, Фантазия каза че на прохода пиратите проверяват за прашец(хихихи може да ви се стори смешно, но наистина откакто им пресъхна морето пиратите се занимаваха с това.Бяха стигнали дотам, че понякога наизлизане в някой град им искаха пари, кмета ни помоли да не роптаем, и без това на влизане ни даваха парите...). Който го заловят със сребърните прашинки...клъц!-Вълшебничко прокара пръст по шията си.
Последва дълго мълчание, след което Буболечето тропна с крак.
-Съжалявам, но аз отказвам да приема, че прашецът е свършил и ти няма да сториш нищо по въпроса.
Бубата пролази до хралупата си.Чу се странно дрънчене на предмети(като че ли много неща могат да се поберат в малката хралупка(ех, че хубава думичка)), след което Бубата излезе с торба в ръката си. Изражението и беше хладно, но очите издаваха, че е намислила нещо.Тя остави изморено торбата на малка масичката, която беше на тераската с изглед към розовата долина(розаво храстче, но за малките буби и малките неща са огромни) и заизважда най-различни малки бурканчета пълни с цветни стърготини, прахчета, листчета и течности. Накладе огън и сложи една голяма купа върху него. Най-накрая, най-церемониялно извади една книга колкото главата си, перо и стъкленица с мастило.Плесна с ръце и обяви:
-Щом незнаем рецептата ще си направим нова, по-хубава и само наша. Сега всички ще ни завиждат и ще искат да я разберат, ноо ние няма да им кажем нито една съставка.
На лицето на Вълшебничко пак се появи онази усмивка която не се бе забелязвала от свършването на прашеца. Тя прегърна силно Бубата.
Двете вълшебстваха рецептата чак до залез слънце, когато захладня и се прибраха с широки усмивки, нов плам в очите и пеещи сърчица...
Тази нощ на небето се появи една нова звезда пълна с надежди...
Преди да затвори очи Вълшебничко прошепна:
-Благодаря за надеждата мое буболече...Нали знаеш ти си моето мъшълниче...Обичам те!

От пета стая

Снимчица: Парцалка

Здравей, пиша ти от пета стая. Може да не си ме спомняш, но и друг път съм ти писала от тук. Напоследък съм малко разтревожена, чета стари вестници и съм наясно с положението. Общо взето, положението е положително това разбрах от пресата. Кое му е положителното- това не можах да разбера. Все за парното пишат и за тока. Аз лично парно и ток не плащам- нали съм в болницата.
Виж с храната сме добре тук, дават ни дървени банички, които- вярно приличат на истински, но не стават за ядене. Аз не ги ям, само ги гледам- така си залъгвам глада.
Иначе при нас е весело. С лекарствата си правим коктейли. Понякога си ги бъркаме-грозна гледка. Приказваме си кой най-много е направил за влизането си тук- ожесточена борба.
Скоро ще ме изпишат, а няма къде да отида. Ще помоля някой от вас да ме вкара в интернет- не съм ходила, но казват че там било хубаво. Може би в гугъл, един тук пее една тъжна песен:"Я кажи ми, гугълче ле бяло".
Това е засега.
Поздрави от пета стая.

За Ниските

За Високите

За Малките

За Големите

За Семейството

За Гмуркачите

За Сърфистите

За Нудистите

За Ексцентриците

За Смешниците

За Оптимистите

За Песимистите

За Предпазливите

За Търпеливите

За Изморените

За Тези Които Се Целуват

За Тези Които Се Допълват

За Тези Които Се Вричат

За Царе

За Ди Джеи

За Фенове

За Усмихнатите

За Космонафтите

За Тези Които Живеят Сами

За Тези Които Живеят Заедно

За Участниците

За Играчите

За Тези Които Са Номер Едно

За Невинните

За Силните

За Отговорните

За Оригиналните

За Отворените

За Консервативните

За Пресметливите

За Любознателните

За Антикварите

За Тези Които Те Обичат

За Тези Които Не Те Обичат

За Тези Които Те Обичат Малко

За Тези Които Те Обичат Много

За Слънчевите Дни

За Дъждовните Нощи

За Тези Които Са Тук

За Всички Нас

За Теб

. . .

Когато пълниш чашата с кока-кола, всичко става по-вкусно

И Обедите

И Специалните Вечери

И Наградите

И Игрите

И Грешките

Има един тип хорица, много мили и готини...френдчета отсякъде. Много си ви уважавам и явно ще ме съпътствате до края на живота, така че по-добре да се науча или да бъда като вас, или да измисля начин да се предпазвам от вас (с нещо като райт-срещу насекоми)

Сладкодумността ви няма граница, но като решите да унижавате някой нямате равен, като че ли се хващате за ръчичка и пълен напред. Не ви виня явно осъзнавате, че никога няма да сте ми на нивото и с леки закачки се опитвате да ме комплексирате...амъ

Не крия, че имате много искусни маски (плс кажете откъде и аз да се пробвам в бранша, може да ме бива...кой знае) в които човек(особено доверчиви и всеотдайни дебили като мен) много лесно се отдава. Незнам как може човек, кайто гледа така, да говори зад гърбът ти...боли. Честно казано много си отивате с едни други печени хорица. Май вас готинки по-ви уважавам, защото поне никога не стигате до сърчицето на жеертвата, докато печенките стигат до сърцевината на сърцето и си правят каша с нея, объркват те, поменят те и накрая те предават. Просто се хващат за ръчичка с готинките и те оставят с отворена уста, просто онемяваш.

Искам да благодаря на обикновените (в най-обикновеното се крие най-скъпото) и да се извиня на случайните, да пожелая на готините и печените да намерят истински приятел, който да ги научи на човечност(кой знае ако попаднете на правилния човек, можете и да се промените...аз вярвам във вас).

Всяка прилика с действителни лица и факти е напълно случайна.

Беше мъглива пролетна утрин. Слънцето напразно се мъчеше да пробие с лъчите си дебелия кожух от черни облаци.
Тя беше застанала напръсти посредата на черната си кухня с черни чорапи, черна тениска и черна чаша с горчива черна течност в нея. След като изпи сутрешната си доза горчивост(което определено непомагаше да се усмихне, но и доставяше огромно удоволствие ), тя включи черния си компютър. Докато го чакаше да се зареди, тя отиде до едно черно шкафче и от него извади черна кутийка с крем. С този крем тя намаза ужасните белези по китките си, които криеше под дългите ръкави и черни гривни. Погледна към листа с малобройните си абонати, но там бе само един нейн...бивш съученик, с който от време навреме си драсваха някой ред, за лошото време, лошите приятели, лошия живот изобщо и други лоши работи...
В апартамента и нямаше никаква снимка, нито албум, нито дори сувенир. Всичко бе черно, прибрано по черните шкафчета и подредено като по конец. Беше тихо. Съседите и я мислеха за странна, но бяха доволни от тишината. След предишната собственичка, която не ги оставяше да спят, тя им дойде като вода след суша. Дори неразбраха кога се преместиха, но не ги и интересуваше много. Едната бе руса, облечена винаги цветно, винаги усмихната, шумна и с много приятели, а другата пълната и противоположност...
Странно е как човек може да промени себе си само за един ден...един мрачен ден...и след него цял живот мрак...