Нещо вълшебничко

-Няма повече, свърши!- тъжно оповести Вълшебничко.
-Цялата торбичка ли? Провери ли внимателно? Провери пак, виж по тънките шевчета на торбичката, понякога там остава нещо.- загрижено нареждаше Буболечето от един стар пън пред хралупата си.
-Няма...нито прашинка.- закапаха сълзи по бузките на Бълшебничко.
-Няма ли да доставят скоро? Във вторник пристигат пратките от града може да ти пратят тогава.
-Не, Фантазия каза че на прохода пиратите проверяват за прашец(хихихи може да ви се стори смешно, но наистина откакто им пресъхна морето пиратите се занимаваха с това.Бяха стигнали дотам, че понякога наизлизане в някой град им искаха пари, кмета ни помоли да не роптаем, и без това на влизане ни даваха парите...). Който го заловят със сребърните прашинки...клъц!-Вълшебничко прокара пръст по шията си.
Последва дълго мълчание, след което Буболечето тропна с крак.
-Съжалявам, но аз отказвам да приема, че прашецът е свършил и ти няма да сториш нищо по въпроса.
Бубата пролази до хралупата си.Чу се странно дрънчене на предмети(като че ли много неща могат да се поберат в малката хралупка(ех, че хубава думичка)), след което Бубата излезе с торба в ръката си. Изражението и беше хладно, но очите издаваха, че е намислила нещо.Тя остави изморено торбата на малка масичката, която беше на тераската с изглед към розовата долина(розаво храстче, но за малките буби и малките неща са огромни) и заизважда най-различни малки бурканчета пълни с цветни стърготини, прахчета, листчета и течности. Накладе огън и сложи една голяма купа върху него. Най-накрая, най-церемониялно извади една книга колкото главата си, перо и стъкленица с мастило.Плесна с ръце и обяви:
-Щом незнаем рецептата ще си направим нова, по-хубава и само наша. Сега всички ще ни завиждат и ще искат да я разберат, ноо ние няма да им кажем нито една съставка.
На лицето на Вълшебничко пак се появи онази усмивка която не се бе забелязвала от свършването на прашеца. Тя прегърна силно Бубата.
Двете вълшебстваха рецептата чак до залез слънце, когато захладня и се прибраха с широки усмивки, нов плам в очите и пеещи сърчица...
Тази нощ на небето се появи една нова звезда пълна с надежди...
Преди да затвори очи Вълшебничко прошепна:
-Благодаря за надеждата мое буболече...Нали знаеш ти си моето мъшълниче...Обичам те!