-Върви, върви, не се обръщай!!!

-Само за секунда, моля те, искам да го зърна само за миг....

-Не, трябва да го забравиш!!!

-Немога, незная как...

-Невиждаш ли колко те наранява, всеки път прощаваш и всеки път ти оставя по още една дълбока кървяща рана.

-Ами ако се е променил...ако сега е променен, а аз не му простя?

-Той няма да се промени!Неможе!Сигурно иска и се опитва, но не става...той е такъв. Така е устроен.Това е неговата любов...болна любов!Прекалено си слаба за нея...

-Неискам да съм слаба...нали любовта изисква жертви и боли...нали когато обичаш трябва да си силен и да си готов на всичко, да даваш всичко от себе си...значи е нормално...Любовта върви ръка за ръка с болката и страданието...

-Не, това е нечовешко...той, той си играе с теб, със сърцето ти, с чувствата ти...

-Но, виж го изглежда съсипан и него го боли...
-Да, и него го боли, но той причинява болката, той си е виновен и той ще си търпи последствията...ще мине време ще разбере че неможе без теб...ще разбере какъв човек е загубил...

-Отказвам да приема че не ме обича!!!

-Как да не те обича?Обича те!!!Но той е лишен от нормалните примитивни човешки начини за показване на обич и привързаност.Той е просто момче, незряло и недовършено, което никога няма да порасне и да вземе някаква отговорност, никога няма да успее да изрази чувствата и мислите си.Ще остане сам и неразбран...

Върви, върви, не се обръщай!!!