Ще се превърна във върбова колиба

пред твоите порти,
душата си ще затворя

във тази къща,
ще пиша стихове

за любовта осъдена
и ще ги пея

дори през нощите мрачни.
Ще крещя името ти с вятъра
и разнесено от въздуха

до всички уши ще достигне

Дали?
Дали алкохола във вените ще помогне?
Дали цигарения дим невидима ще ме направи?Дали белите прашинки в ноздрите ще помогнат?
Дали пълното изтощение ще помогне?Ще помогне ли нещо да изтръпна цяла, да не чуствам умора?
Ще намеря ли безвъздушно пространство, без чувства, без мисли, без никой и нищо, само аз...само аз?
Място където пулс, за който да мисля, нямам?

За други ти си Мария, за мен си моето Чачи!!!

Незнам дали го осъзнаваш, но ти си ми всичко!!!

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Помниш ли?!?

-Колко още лъжи си ми говорил?

-Хиляди, но те обичам!Ти си ми най-близка в момента, ти ме познаваш най-добре!

Плетеница от хиляди лъжи, може би много повече от усмислените, може би много повече от казаните.Той е най-красивия лъжец и въпреки че наизостените лъжи пак излизат от устата му без капка срам, за теб те са най-чистите, най-искрените думи на света.

Знаеш че не си единствена, знаеш че не и нито сигурна, нито истинска сега, но желането да чуеш фразите, които те издигат, омайват те с измамната си красота, е по-силно от теб.

Той знае точно кое, как и кога да каже, перфектния актьор, перфектния злодей в този безкраен сериал, перфектния Дон Жуан, разбивач на женски сърца, перфектния омайник-безсрамник, със своите думи той пленява безпощадно...

Колко други е уверявал за единствени и как те също като теб са се пристрастявали...

В искуството да омагьосва с маскирани лъжливи думи той е шампион!

Понякога хората нямат нужда от нас...

Понякога хората нямат нужда от нас...Понякога казват "Сбогом" и си тръгват уверени в успеха си сами.Ние както всяко живо същество обзети от егоизъм твърдим, че той няма да успее да се справи без нас, че няма да е щастлив и доволен от живота си без нас.

И наистина има такива които се връщат след година,...след две,...след пет...и съжаляват и осъзнаватлипсата в сърцето си.Корят се за думите си и молят за прошка.

Други не се нуждаят от нас и не се връщат, не съжаляват и не чувстват празнота.За да се успокоим си казваме "има време", но не се случва, живота му не спира без нас, часовника продължава да тиктака, а дните от календара препускат...ли препускат...Ние не сме оставили следа в сърцето му, не сме оставили нищо свое.Живота му тече забързано, без следа от каквато и да е липса.Хубавите мигове се леят върху главата му като пролетен пороен дъжд.Той изпитва своите болки и падения, но те нямат връзка с нас, колкото и да ни се иска...

В сърцето му не е останала рана както в нашето

Студен стоиш пред мен,пред теб гореща аз,безмълвен,безплътен с празна душа.Върви щом е така,едва ли осъзна ти какво за мене си,как на теб с любов всеки миг посветих.Ти кажи едно мерси,че се завръщам и споделям колко страдам и боли!Ти кажи едно мерси,че бях до тебе твоя сянка в най-тежките ти дни.Ти кажи едно мерси,че те обичах и целувах,а живота ми разби.Ти кажи поне мерси.Ти кажи едно мерси, че все се раждах и умирах от любов и от сълзи.Ти кажи едно мерси, че всичко мое аз ти дадох и сърце ти подарих.Ти кажи едно мерси, щом не можеш да ми кажеш че обичал си ме ти.Ти кажи поне мерси.Не питам никога за моята съдба,че плача,че моля дори не разбра.Мълчиш,ала защо за теб е все едно,но нима не бях жена?И силна и нежна-аз бях истинска...

Ти кажи поне мерси...