Може би сега ще ме молиш
да забравя това,
което отдавна вече съм ти простил.
Може би сега ще се чудиш
как не си могла
да останеш до мен,
да останеш до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Празни погледи,празни хора
преминават бързо пред твоите очи
в самотните дълги, студени дни.
Но в спомените пак ме виждаш
и в мислите си отново до мен,
си отново до мен.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
5 comments:
А дали можем да се погледнем без вина?
Дали?!?
Дали изобщо има смисъл от чувството за вина?Какъв е смисала от него когато не сме виновни, когато няма виновни, когато всичко е пред нас когато още сме тук и сме добре.
Вече нечуствам вина или поне неискам да я чувствам...
Нека се погледнем без вина!!![!]!!!
.... a4ooo ti sii stra6na ..labirint ot spomeni nadali ima ne6to po hubavo ot spomenite... bi4am ta... pozdravi
Не знал
Post a Comment