В света на непорастващите деца...

- Обеща ми да не порастваш, обещахме си го!Обещахме си да не ставаме като тях, да не се впускаме в грижите на големите...
- Трябва да порастна, неразбираш ли и ти трябва да го направиш!
- Трябва?!Защо?Защо да губим детското в себе си?Колко по-хубаво е да играеш по цял ден без чувства, без грижи, без всичките онези неща които Те се опитват да превърнат в нашо всекидневие.
Тя го гледаше с големите си сини очи, с този поглед, ах този поглед...Тя не го използваше често, но когато го правеше обикновенно беше крайно разочарована от нещо или някого.Той неможеше да я гледа в очите затова си играеше с гривната, на приятелстово им, нервно.Когато някой те гледа с такъв поглед се чустваш ужасно виновен и гузен.Той погледна надолу сякаш да събере смелост за тежка битка и промълви тихо, някак небрежно.
- Аз само се влюбих...
Тя дори неизчака да си довърши изречението.
- Само!?!Това е началото!Така се започва, с чуствата.
Обясняваше тя като учителка на невръсни дечица.
- Ненамирам нищо лошо в това да си влюбен!- Тропна Той с крак като пеленаче което иска близалка.-Напротив чуството е някак...неземно, кара те да летиш в облаците и да се чустваш вълшебно, безтегловно...
Тя разбра колко е влюбен, не че до този момент не го знаеше но сега разбра колко много и големи са чуствата му.Тя не че не се радваше напротив - изживяваше вътрешно всичко с него, но неможеше да му го покаже, защото в същото време бе адски разочарована че е нарушил тяхната клетва.Тя знаеше че рано или късно ще се случи, и той ще порасне, но не си е представяла че ще боли толкова.Той я погледна , неможеше повече да гледа надолу... и тогава Той видя... видя сълза, да блести в очите и.Тя се опита да я прикрие, но Той хвана ръката и изумен я отдръпна за да се увери дали очите не го лъжат.Оказа се прав, беше сълза!Тя се засмя нервно, а Той изумен прошепна.
- Първата ти сълза!Видя ли, можеш, казах ти, нормална си и изпитваш чуства като всеки човек.
Той сложи сълзата на тънките си пръстчета и я заоглежда, като някоя древна антика.Истината е че досега Тя не бе плакала!
Това бе първата и сълза...