По-просто е отколкото трябва, може би там е проблема, свикнала съм в живота да откъсвам с голяма тругност най-хубавата ябълка, да полагам много труд и пот за да постигна целите си и когато се окаже лесно-просто се бъгвам и търсия по-сложен начин.Винаги съм решавала по-трудните задачи по математика, но на най-простичките примери се обърквам тотално- търся уловката и не мога да приема че задачата се решава по очевидния начин.
Така е и с теб сега "Щом си толкова лесен,къде е уловката?"

Мисля си го отдавна...колко малко знаем за света, за бъдещето... Всички искат да разберат, да знаят какво ги очаква, какво да правят и как да живеят.Колкото повече отговори получаваме толкова по-големи песимисти ставаме, и когато видиш че неможеш да направиш нищо, неможеш да предотвратиш края... търсиш начин да забравиш откритията си, да притъпиш страха си, да преглътнеш това че си безпомощен и спасяването на каквото и да е не зависи от теб, съдбата на никого не е в твоите ръце, ти само си разбрал.Затова не ни се казва , за това сме създадени незнаещи, просто неможем да носим толкова силно бреме като знанието.Затова сме създадени със самочувствието че сме специални и богоподобни, за да не задаваме въпроси, за да не откриваме тайни...

целувам те.харесва ми.докосвам те.изгаряш ръцете ми.желаем се.отдръпваш се.тъжиш.имаш ме, не съм твоя.объркан си.дъх на ванилия припяваш ми.обичам.спомен.шепнеш нещо за любов.не те слушам.мълча.сбогуваш се.отварям уста да кажа нещо.време е казваш и ме спираш с очи."убиваш ме" крещя след теб.-Обичам те, ето нали това искаш да чуеш.казах го.-тръгвам си промълвяш.-върни се.нека опитаме отново.-опитът е обречен не разбираш ли.-не.целувка.целувка.-обичам те.-не повече от мен.-повече е.


объркано е, но не повече от колкото беше в действителност...

колкото повече мисля за преди, толкова по-далеч го чувствам.почти успявам да го помириша да се сетя за вкуса на онова време , и на косъм да се потопя в атмосферата и момента ми се изплъзва като пясък през пръстите.чувствам се всякаш искам да хвана едни и същи песъчинки за втори път, точно онези- а всички знаем че това е невъзможно.

Жалка съм дори и за себе си, като казвам че ми липсва някого до мен...та аз кога съм имала опора до себе си, кога съм имала половинка в истинския смисъл.измислила съм си представата от безбройните филми, книги и разкази на други хора, а никога не съм го усещала щастието да си с някого, а само желанието за такъв човек...безхарактерността на обграждащите ме представители на мъжкия пол ме обезкуражава и отчайва.навярно звуча банално и нормално за моята възраст..."имало време, още много път...и по-зле можело да бъде..."
все някъде трябва да има човек който се чувства самотен и нуждаещ се от мен

Който Може Ще Прогони, въпреки че, от самотата се страхува

опитай и ти, да видиш-как боли...

Ще стане ли така и този път?!? -попита ти
Не, как ти мина през ума, ние сме по-различни!Ще премине и тази буря, малко ще се нараним външно, но отвътре всичко ще е по старо му!-отговорих ти тогава.
...и тогава бях сигурна в думите си...ли не се променихме прекалено много през тези три години без дванадесет дни, дали не оставих някъде там част от себе си...
не искам да съм част от живота ти само по навик, неискам
да правя нещо без пламък.нежелая да ти казвам че всичко ще е наред, щом не съм убедена в това.

да заспя немога,от страх какви ли огризки от себе си ще намеря утре...

В живота ти, няма да липсват
хора, които ще ти казват как да живееш.
Те имат всички отговори... какво
трябва да правиш и какво не трябва.
Не спори с тях.
Кажи, ''Да, това е брилянтна идея.''
и прави, каквото си поискаш.
Винаги, когато пишеш, се
стреми към оригиналност,
но ако трябва да крадеш,кради от най-добрите.
И ако се грижиш за
самобръсначката си
и я подсушаваш след
всяко бръснене, тя
ще издържи повече от повечето
връзки, които ще имаш.
...You know, it's like anything else

Anything Else

Как е наивно счупеното да лепим!

" Потрошени чувства, износени любови, останки от достойнство. . . Не приемам такива огризки, не!Пише го на очите ми!Сърцето ми не е боклукчийска кофа!"

Д.Д

Дъжд рано сутринта

Слаб дъжд

Разпокъсана облачност

Дъжд

Силен дъжд

Дъжд

Следобеден слаб дъжд

Дъжд & Гръмотевици

Дъжд...

"Прогнозата е все мъгла и много дъжд,

и всички филми свършват много лошо.

Чакам те за да намерим нов канал,

завръщай се защото...

пак съм полудял" . . .

http://tralqlq.blogspot.com/2009/04/blog-post_3675.html

. . . любимото ми

Единственото нещо което човек иска е да бъде обичан

Без любов няма смисъл

Няма живот

Щрак, щрак, щрак...
щрак щрак щрак
усмивка.
enter.
Пишеш, поправяш, триеш.
среднощни разговори за едни неща :)
буквите ти ми харесват, карат ме да мечтая...
До следващия чат!

Мечтите и копнежите си искам да разкажа, за въдушните кули и балоните с хелий...
Не за мен и теб, а за чувството че не си сам на този забравен остров...
За човека който ще те обеждава че слънцето ще изгрее и утре ако от това имаш нужда, дори и самият той да незнае дали ще отвори очи отново
Да се молиш за поглед, за въздишка.Не за обещания и целувки, сърцето му да слушаш как тупти...да неможеш да затвориш очи когато е до теб, от страх да не изчезне, да не се събудиш от този красив сън сам.
Часовете да усещаш секунди, очите му от поглед да не изпускаш.
Тялото му да изчучаваш милиметър по милиметър и да даряваш с целувка сяка частица.

You said move on
Where do I go
I guess second best
Is all I will know

Сън ли бе това?

Събудих се и още в момента, в който си отворих очите болката ме заля.Обмислях вариянта цял ден да се отдам на самосъжаления, сълзи и шоколад...но
Но когато видях слънцето, забравих всичко и се усмихнах широко.Спомних си колко е гадно да видиш някой когото птдавна не си виждал, а той да ти се мръщи насреща, сякаш си виновен за проблемите му.Затова се усмихвам на това прекрасно светло кълбо =)
Иска ми се да го задържа колкото се може повече там горе, беше ми тежко без него, през онези мрачни дни.Колкото и да си енергичен сивата пелена изсмуква живинката ти.
Свтлината събужда усмихнатото човече вътре в мен.Онова скачащото и пеещото...Човечето което почти бях забравила, че съществува.Това в което се влюби.Съществото за което ти така упорито питаше "къде е?..."
сега разбирам защо ти е липсвало...и намен ми липсва твоето Пух =)

явно не мога... не мога да говоря просто за времето

Ново, непознато, нещо недокосвано и невиждано...невдишвано, нечувствано до сега, нещо...с думи няма как да се опише то!
Хората са кофти, хората си тръгват, нараняват, но си ги обичам - да точно така!Каквото и да казвам колкото и да се цупя понякога, колкото и пъти да съм ги изолирала под предтекст че не ме разбират, та самата аз все още не се познавам достатъчно добре, не съм свикнала още с честата смяна на настроенията и влеченията си, а какво остава за другите.Не мисля че е обикновенното пуберско поведение което е така изтъквато от възрастните(които не ме познават).Майка ми казва че съм си чалната от самото начало и няма кой знае каква промяна, то какво ли се очаква когато нито един от родителите ти не е съвсем наред.
Първата ми дума е била "Не" типично в мой стил, до ден днешен "не" и "неискам" са най-използваните думи в речника ми, дори когато вътрешно ми се иска да крещя "да", "искам"... рачешка работа
Днес цял ден пиша някакви неща с идеята да ги пусна в блога, да го зарадвам малко, изписах половин тетрадка но нищо не бе подходящо за новото начало което исках да внуша...и накрая когато се бях отчаяла, че вече няма нищичко позитивно мен, точно преди да загася компютъра си казах "неможе да отлагам вечно" и воаля... един пост с обърканите мисли на един нестабилен млад тинейджър!
И така официални извинения на блога не само че го забравих ами и когато се сещах за него постовете ми бяха нескопосани и мрачни.Надявам се да има надежда в мен, все пак някога трябва да върна слънцето в това местенце!Дано работата да не замре до тук.
Официално приканвам доброто си настроение!

***

Езерото, старите малки гари с цвят на пастел, за които ти разказвах, че винаги са ме впечатлявали много, бараките, лодките...
Да. Всичко това си го видял.
Искаш ли да излезем двамата в коридора, за да го видиш и ти?
Мога и сама... – каза тя.
Добре, аз само предлагам варианти.
... Но няма да отида да го видя.
Защо?
Не зная. Привличат ме пропуснатите възможности. Намирам, че трябва голяма сила да пропускаш възможности, а аз го правя с лекота. Не ми коства нищо, а дори се чувствам още по-силна от преди.
Да, това е може би единственото нещо, за което можеш да проявиш твърдост и воля.
Искаш ли да се заяждаме тази сутрин?
Не. Аз те дразня на шега.
Защо?
Заради играта на общуването. Аз те удрям с лапа, после ти мен, и така си играем. Животните правят така.
И аз какво животно съм?
Женско.
Ха-ха, много смешно...
От женски пол.
Разбрах! – тросна се тя.
Защо се дразниш?
Аз се дразня на шега. Играя според твоите правила...
Да, но явно не разбираш условността на играта.

***

И не иска да заспи...

-I screwed you.. And I screwed you big time.
-So, you screwed me. So what!? Me - I made love to you.

Вярваш на тези, които обичаш, но хората които наистина заслужават доверие са тези, които идват при теб, дори когато не ги обичаш достатъчно!

Трагедията преобръща живота ти като торнадо, размествайки всичко. Създавайки хаос. Чакаш да се разсее прахта и после решаваш...Можеш да живееш със спомена от миналото и да твърдиш, че то все още съществува. Или можеш да изпълзиш от пясъка и бавно да започнеш отново. Защото след страхотния удар най-важното е да продължиш напред...

-Колко усмивки имате на гриваната си?

-44
-Помагат ли ви?
-За какво?
-Да се усмихвате?
-Да определено :) *усмивка*
Странно разговора със странния непознат ме накара да се замислия много повече над усмивките и разговорите...над неща, не определени просто неща