Май това на което се смях онзи ден и на ум си пеех (пам-пам-пам) ще се окаже вярно...
Хората и техните вибрации...
Човек който вчера те е разбирал идеално, който е бил най-доброто събеседниче...днес настроени на друга честота на вибрации, сякаш непознати.
Затова се караме, затова се разделяме, ние хората...Затова се женим, развеждаме се, заради вибрациите.
Едно нещо неразбрах...един път променили посоката си, вибрациите връщат ли се на предишна честота?
Защото аз искам твоите, гузно ми е когато сме на различни честоти...

Първо егоисти, след това хора

Така ме научихте, да не се привързвам,
така ме научихте, сърца да разбивам...
дан за ден да живея и за никой да не милея
...Да гледам студено...
Да гася дори искрите в сърцето, да не им позволявам да ме сгреят.
Научихте ме да лъжа, да забравям...
От вас обич разбрах ли какво е?
Някой от вас че го е грижа за мен, показа ли ми?
?!?
студено е...като вчера, като днес...
фалшивата ви любов не можа да ме стопли
измамните целувки не можаха да докоснат нищо в мен
сърцето ми да тупти не усещам вече...

-Сега ще ти напиша нещо от онази книжка, дето ти я показах в парка...

А в книгите пише,че Любовта била най-топлото нещо....
-Остави книгите!Лъжат.Наистина ли ти е студено?
-Малко нещо...
-Май водките те пуснаха,а?
-Ужасно е човек да изтрезнее!ужасно!От водка,от любов,от стихове..Да,мила,човек винаги трябва да е пиян от нещо.От илюзии.Да си вървим!

Как би живял , ако всяка мечтаставаше в миг моя светла съдба .Как би разбрал какво е нежна ръка ,радостен вик или горчива сълза .Как да заспя , ако утре е край ,как да умра , ако няма рай ,как да се спра , ако няма страхда продължа и това да не е грях . ...Мой свят - огън във водата ,мой свят - пясък във реката .Ти . Аз нямам вече истини .Имам само сили самотата си да стопя .Как да простя една грешка сега ,като знам , че не ще е само тя .Как да обичам , като в твоите очивиждам как , виждам - любовта ще боли .Защо да се боря ,ако няма как света да променя .Защо да се моля ,ако никого не мога да спася .Защо да търся ,ако няма да намеря нищо сам .Защо да знам , защо да знам ?
В памет на Димитър Екимов-Дими