Искам да кажа толкова много, ала едвам отварям уста.
Искам да изкрещя, но шепна без глас.
Съжалявам, че те предадох и започнах да е забравям.Неискам да го правя, но немога да продължавам да дълбая раните си.Време е!
Отварям албума със до болка познати снимки, за кой ли път...гледам, търся...и намирам.Да, намирам те, но ти си само там, в снимките.Усмихнат, да, но само там.
Дори спомените избледняватс всеки изминал ден.Мъча се да те нарисувам такъв като преди, но всеки път разливам водата върху късчето хартия.
Преди те помнех ясно, в сънищата си виждах твоя образ, сякаш жив.Гласът ти ме държеше будна нощем.Всяко място, всяка вещ ми напомняше за теб.
Сега, сега сълзите ми образът ти размиват.
Аз обещах ти,че никога не ще те забравя...
Искам да изкрещя, но шепна без глас.
Съжалявам, че те предадох и започнах да е забравям.Неискам да го правя, но немога да продължавам да дълбая раните си.Време е!
Отварям албума със до болка познати снимки, за кой ли път...гледам, търся...и намирам.Да, намирам те, но ти си само там, в снимките.Усмихнат, да, но само там.
Дори спомените избледняватс всеки изминал ден.Мъча се да те нарисувам такъв като преди, но всеки път разливам водата върху късчето хартия.
Преди те помнех ясно, в сънищата си виждах твоя образ, сякаш жив.Гласът ти ме държеше будна нощем.Всяко място, всяка вещ ми напомняше за теб.
Сега, сега сълзите ми образът ти размиват.
Аз обещах ти,че никога не ще те забравя...
Обичам те!Прости!
...
No comments:
Post a Comment