Как искам

Искам любовта ти, въпреки че за него се моля...

Искам нежността ти, а все неговата си припомням...

Искам мен да сънуваш, а всънищата ми е той...

Искам целувките ти, но пак и пак неговите ме изгарят...

Искам обичта ти, ала раните от него пак разравям...

Искам в очитети само аз да греч, а неговите жадувам и копнея...

Искам теб да обичам, него да забравя, но нестава...

Искам твоите ръце да изтрият тъгата която той ми причини...Не ме докосвай, спри!

Искам от сърцето него да изтръгна, невлизай, там остани...

Искам него, не теб, но без да те боли

Какво от това

Всеки може да пише на светло, но малцина успяват да четат на тъмно.

Моливът ти е голям?!И какво от това, като неможеш да пишеш.Имаш тонове хартия ала незнаеш как да я запълниш.Имаш цялото време на света, но на думите които знаеш им е широко на лист формат А5.

Някои дни са толкова мрачни, че трябва да запалиш лампите още сутринта.Дни в които потъмнялото небе заплашва да рукне силен дъжд...и чувстваш как в теб се надига буря.Тягосни дни, в които всичко изглежда маловажно.Дни които те оставят без думи от тъга.

Мълчанието е изпълнено с напрежение, по време на което всичко сякаш...излиза извън контрол.

яд гняв ярост

...и после нищо

Вината е моя...ала не ме кори

Искам да кажа толкова много, ала едвам отварям уста.
Искам да изкрещя, но шепна без глас.
Съжалявам, че те предадох и започнах да е забравям.Неискам да го правя, но немога да продължавам да дълбая раните си.Време е!
Отварям албума със до болка познати снимки, за кой ли път...гледам, търся...и намирам.Да, намирам те, но ти си само там, в снимките.Усмихнат, да, но само там.
Дори спомените избледняватс всеки изминал ден.Мъча се да те нарисувам такъв като преди, но всеки път разливам водата върху късчето хартия.
Преди те помнех ясно, в сънищата си виждах твоя образ, сякаш жив.Гласът ти ме държеше будна нощем.Всяко място, всяка вещ ми напомняше за теб.
Сега, сега сълзите ми образът ти размиват.
Аз обещах ти,че никога не ще те забравя...

Обичам те!Прости!

...