Right Here

Винаги ще съм до теб!!!Точно тук под носа ти, винаги тук!Ще се смеем заедно, ще тъжим заедно!Винаги когато нещо те нарани ще можеш да опреш глава на рамото ми!Винаги ще можеш да споделиш всичко което те мъчи, по всяко време на денонощието, седем дни в седмицата!Нали го знаеш!Както е било както е сега и както ще бъде...

Where are we???

Where are we?What the hell is going on?

The dust has only just begun to form,

Crop circles in the carpet, sinking, feeling.

Spin me round again and rub my eyes.

This can't be happening.

When busy streets a mess with people

would stop to hold their heads heavy.

Hide and seek.

Trains and sewing machines.

All those years they were here first.

Oily marks appear on walls

Where pleasure moments hung before.

The takeover, the sweeping insensitivity of this

still life.

Hide and seek.

Trains and sewing machines.

Blood and tears.

They were here first.

Mmm, what you say?

Mm, that you only meant well?Well, of course you did.

Mmm, what you say?

Mm, that it's all for the best? Ah of course it is.

Mmm, what you say?

Mm, that it's just what we need? And you decided this.

Mmm what you say?

What did she say?

Ransom notes keep falling out your mouth.

Mid-sweet talk, newspaper word cut-outs.

Speak no feeling, no I dont believe you.

You don't care a bit. You don't care a bit.

Ransom notes keep falling out your mouth.

Mid-sweet talk, newspaper word cut-outs.

Speak no feeling, no I don't believe you.

You don't care a bit. You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

You don't care a bit.

Една принцеса...

Днес ми се строи замък...
Хм да видим какъв - от пясък, от кал...
Ммм...като че ли най-добре да е въздушен...Мога да си извивам кулички, да си правя тераски и нито ще се разруши, нито ще ме изцапа, пък и материал винаги ще се намери.
Като сме заговорили за замъци, трябва да има и принцеси.Аз познавм много принцеси!За коя ли да ви разкажа?Ето, сетих се за една...тцтцтц, каква принцеса...И така, имало едно време една...розова принцеса, която се държала с другите около нея като с най-долни,нечистоплътни, неблагородни идиоти, дебили за по-нисши от нея същества.Тя имала една единствена приятелка.Истината е, че преди време имала много, но с ужасното си държание прогонила всички, и не само приятели,а и принцове(малко мустакати, но принцове).И така скоро с държанието си на инертен неметал прогонила и прислугата, а и останалите принцеси от другите царства престанали да идват на баловете и (които тя правела само, защото искала да покаже розавите си рокли, целите във връзки на кецове runners).Някои от принцесите и отмъщавали, други смятали, че не си заслужава да се занимават с един прост неметал, трети мислели, че това и държание е само защитна реакция(каквато под различна форма притежава всеки).И така останала и само онази приятелка, но докога ли...

Искам да летя...
Искам да полетя като птичка да забравя за всичките си проблеми...
Да почувствам вятъра в косите си, да вдишам чистия въздух, без да се притеснявам за утре, без да мисля за последствията, без да се опитвам да чета в очите на хората, без да се притеснявам от мислите им, без да обръщам внимание на гнева в очите им, без да обръщам внимание на крясъците и обидите им, без да обръщам внимание на пренебрежителните им упреци, без да обръщам внимание на безразличието им.
Реших и го направих полетях макар и за малко усетих вятъра в косите си и се освободих от всичко което ме натоварваше.Но след това усетих как всички онези проблеми сякаш изсипани отново се връщат усетих и твърдата земя, въпреки меката трева която обикновенно ми се струва като килим от облаци.
И това беше...
Започнах да спя без сънища, дори не видях тунел и светлина проло си седях така без каквито и да е чувства да минават през главата ми.
Само един далечен глас се дочуваше някъде там в далечината
-Защо го направи?! Защо сгреши?! - Той бе прегърнал телцето й и не спираше да плаче над нея.
- Колко пъти ти повторих, че не можеш да полетиш! Защо не ме послуша?! Защо...защо?!

Воден кекс

Ооо да днес беше... суперско(както казват едни мои стари другари)!
И така ето я рецептата:
Малко водичка, но не много само колкото да замаже петната от колата.
(чалъчето не успя да ни спре, нито випаджийката(ще я науча аз нея ще ме щипе хаа-маха), нито абе никой извод: не се опитвайте, за да не пострадате)
Малко как беше думата аа кент-еми колкото сложите (ама капачката да падне)(и тук имаше опити за изгонване по градинките от надути наркомани, но както казах никой неможе да ни спре и ние отново си седнахме победоносно в средата на двора(аз уж гонех слънцето ама...) то не беше колко е часа, не беше пипане на обувки, не беше чокапик...)
Но да не се отклоняваме от рецептата
Доста дъжд от карти(ама такъв сериозен да не си помислите че не сме играли ами сме се лигавили)
Имаше и чистене, да признавам имаше и такива индивиди-да речем една щипка.
Малко мравки по краката на Стефан(така и не разбрах как са те)
Еее двете А-та са много тапи много пропуснаха-тук трябва да извадите половината от двете А-та.Ако не сте разбрали кога сме ги сложили(не се беспокойте и аз неразбрах)сте много коцеви.Е добре значи преди това трябва дадобавите(минута мълчание и след като стигнах до извода, че пръстите на краката и ръцете са ми малко) цялото училище!
Съвсем малко пристъпи на хилене в час по биология.(хъх точно когато нетряабва)
За жалост, малко белот (но хубавото време е пред нас...(то и испитите са пред нас ама нека да не си разваляме настроението-белота е по важен))-еми кво да ви кажа една капка
Първи стъпки в търкалянето на кофата-около една супена лъжица.
Едно почти формално контролно по физика-абе него може и да го пропуснете няма да развалите вкуса на кекса.
И една все още неразкрита истина за подлеза...
След като го опечете на много хубаво време, можете да го намажете с сладолед и да поръсипе с пръчици от смях.
Еми това е ако сте дебили колкото нас ще ви се получи много хубав кекс!!!
П.П Много поздрави от боклуците в кофата за за бисквитите които бяха в любимата ми кофа(минало свършено)(и не от ония гадните днеска а от престижките)(всяка прилика с действителни лица и бисквити е случайна)
Двойно или нищо(девизът на Мики)

Разбирам, че няма за какво да съжалявам, тъгата е само пазител на изживяните чувства, разбирам и това, че получих много повече отколкото съм подозиралa.. днес съм щастливa и благодарнa, че имам тези спомени...Защото ако не бяха те може би нямаше да имам сили да дишам...
Искаше ми се всичко да беше свършило още тогава когато беше хубаво, когато припках към къщи за едно здр.Искам да беше свършило още когато нямаше ден в който да не те чуя, когато неисках да заспивам...
Какво да направя искам да кажа толкова много неща, да изразя толкова много чувства които бушуват в мен които ме задушават които ми пречат да мисля на каквото и да е друго. Но от устата ми излиза толкова малко или изобщо мълча, или говоря неща които нямат нищо общо с чувствата.И така аз си оставам неразбрана, сама със своите глупави проблеми...
Влюбени сълзи...

Лабиринт от спомени. Графа

Може би сега ще ме молиш

да забравя това,

което отдавна вече съм ти простил.

Може би сега ще се чудиш

как не си могла

да останеш до мен,

да останеш до мен.

Не чувствам вина за теб и мен.

Не искам да знам къде си сега.

А ти вървиш във лабиринт от спомени

сама без бряг.

Празни погледи,празни хора

преминават бързо пред твоите очи

в самотните дълги, студени дни.

Но в спомените пак ме виждаш

и в мислите си отново до мен,

си отново до мен.

Много са причините да стигнем до тук.

Много са причините да станем други.

Много са причините със теб да се нараним.

Много са причините да стигнем до тук.

Много са причините да станем други.

Но нека се погледнем без вина.

Give a little bit of smile

And the world would smile too

Yes, a little bit of smile

And the sun will shine through

Give a little bit of smile

Spread the cheers now

Spread them wide like the bird

***

Give me give me

give me just a little smile

that itґs all i ask of you

Give me give megive me just a little smile

we got a message for you

Sunshine Sunshine Reggae

donґt worrie

donґt hurry

take it easy

Sunshine Sunshine Reggae

Този ден беше изпълнен с мизерии от мизерии в парка до мизерии по химия.От неочакваната покана на госпожата някой да отиде да и духа до честото губене по уличките на София.От Бербатовата сол до следобедно подритване на бутилки от бира (не, не са мой).

Еее... Марио още не си дорасъл да му пипаш мустаците на Ботев порасни малко!

Хм незнам освен за квартала друго не се сещам ми може би е това...

Нищо Чач др път ще поровим,изровим,вкарваме,изкарваме (все ще си намерим какво).Мм не съм сигурна, че това е посредата...

Почакай, не тръгвай, не ме оставяй, не ме пускай...

Този пост трябваше да е по-хубав, но оригинала бе запратен някъде в неизмерното пространство на несейвнатите, хубави постове...
Колко пъти си плакал? А колко пъти ти се е искало да го направиш, но поради една или друга причина не си? Колко пъти ти се е искало да крещиш и колко пъти си го правил?
Колко пъти си споделял с приятел?Колко пъти си изоставял приятел?Колко пъти си губил приятел?Колко пъти си тичал след някой за да му кажеш колко държиш на него?Колко пъти си мислел някой за приятел, но се е оказвало че е било само сън?
Колко пъти ти се е искало да затвориш очи и да не ги отвориш повече?Колко пъти ти се е искало да не ставаш от леглото, да не поглеждаш дайствителността в очите?Колко пъти ти се искало всичко да се окаже само ужасен кошмар, но си ставал и разбирал, че това е жестоката истина?
Какво ще направиш ако на някой на който много държиш утре му се случи нещо, а ти не си му казал колко държиш на него, колко го обичаш?Какво би направил ако не си му казал и частичка от това което чустваш?Какво би направил ако останеш сам с мисълта, че не си направил нищо?А можел ли си?Какво би направил ако всеки божи ден сънуваш едно и също, един и същи кошмар?Какво би направил ако всеки път щом затвориш очи чуваш един и същ ужасен звук?
Колко пъти си искал да върнеш времето да промениш нещо, дори да е най-малкото пак би се случило друго, дори нещо толкова просто като пресичането на улица или като светването на светофар само това...
Понякога дори и най-малките най-несъществените неща се оказват неща които могат да променят човешки съдби човешки животи...

You don`t know what you have until it`s gone.