Ще стане ли така и този път?!? -попита ти
Не, как ти мина през ума, ние сме по-различни!Ще премине и тази буря, малко ще се нараним външно, но отвътре всичко ще е по старо му!-отговорих ти тогава.
...и тогава бях сигурна в думите си...ли не се променихме прекалено много през тези три години без дванадесет дни, дали не оставих някъде там част от себе си...
не искам да съм част от живота ти само по навик, неискам
да правя нещо без пламък.нежелая да ти казвам че всичко ще е наред, щом не съм убедена в това.

да заспя немога,от страх какви ли огризки от себе си ще намеря утре...