Аз не съм оптимист

Аз не съм щастлива само когато давам без да получавам същото взамяна, всъщност съм доста егоистична.

Аз не гледам влюбено когато не ми се отвръща със същото

Не ме интересуват неща-не-пряко-свързани-с-моята-личност, моят свят се върти около мен

Аз не слушам песни които не ми харесат при първото прослушване

Аз не чакам и не моля за внимание

Аз виждам нещата такива каквито са, не правя от нищото нещо

Аз не съм зависима

Нечие присъствие е не способно да оправи настроението ми

Аз ме се опитвам да променя хората и отношението ми спрямо мен

Но ти преобръщаш всичко с краката нагоре премахваш "не"-тата и всичко ми се струва възможно!

Тии, ти преобръщаш навиците, вижданията и разбиранията ми.Правиш ме друга без дори да осъзнаваш.Правиш ме щастлива без дори да искаш.Развихряш фантазията ми без да се стараеш.Харесвам се повече когато съм с теб.И усещам усщам че мога много повече само ако го пожелаеш.

колкото по-малкоо внимание получавам, толкова по-големи жертви бих направила със себе си, повече промени.Изграждам се когато сама реша а не когато това се поиска от мен

Охх бъди с мен, бъди с мен, дори и аз не мога да кажа какво бих направила само и само да ти се харесам.

Ти не разбираш аз искам и мога но понякога просто не

чувствам.А в този момент чувствам със цялото си същество

Не пренебрегвай това!

Как се обича Иван

Иван ли как се обича?

Иван се обича не трудно,не лесно...

Лудо се обича Иван.

Като на филм се обича-със сълзи,с шамари,с усмивки,с оргазми и смях.Иван се обича внимателно,с грижа,в детайли.

Иван се обича на музикален фон,задължително!Твърд!На места с абсурдно нежни франгменти.Музиката пуска той.

Иван се обича на светло!Тъмното му е познато и умело се крие.Иначе свети и то ярко.В крайна сметка пак сме на светло.

Иван се обича като слънце-леко от разстояние,леко с присвити очи,и като заспиваш при него,винаги трябва да имаш едно на ум за защитния фактор-висок.

Иван се обича като дете-с много шоколад и бонбони.Ама няма такова дете-трябва да си го гледаш,да си го гушкаш,да бдиш над него,постоянно с разбити колене,разкървавен нос,с нещо счупено,с нещо порязано,бягащо от вкъщи,диво,непокорно...

Иван се обича с всичките му белези и счупвания,с всяко кривичко местенце по носа.

Иван се обича като принцеса-важна,глезена,специална,най-малко през девет планини по-красива няма,никакви грахови зърна и трохи в леглото и с вечно нестихващи войни,водещи се за нея,а около нея-змейове да търсиш само...

Иван се обича с разбиране-доколкото е възможно,и още повече!

Иван се обича,ако той ти го позволи.

Иван се обича без гордост и с неговата-пазена на всяка цена.

Иван се обича и леко смирено,и с лудия поглед в очите...

Иван се обича с цяло сърце...С целия теб,с всичко...

Иван се обича по няколко пъти във всяка секунда-с мънички жестове и с пълно отдаване...

Иван се обича без свикване...Без подготовка...Без тренировка.Неочаквано се обича,а подозирам,че и необратимо се обича...

Иван не се обича до смърт.Една нищо и накаква смърт,точно от това обичане няма да успее да те спаси.

Иван се обича неописуемо.

Иван се обича,танцуващ рано сутрин,издокаран в твоята прозрачна нощница...

Иван се обича с непрестанно учене,с много падане и ставане...

С много целувки се обича Иван,ама с много-докато болката скове врата ти,а устните ти напълно изтръпнат...

Иван...с голямо удоволствие се обича...

Ако ти се случи,ще го познаеш по схванатото си лице всяка сутрин,след цяла нощ сънуване с усмивка.

По жегата през зимата ще го познаеш,по това,че спиш с краче между коленете му и по целувките по гърба ти...

Не по пеперудите,а по кондора в стомаха си ще го познаеш!Няма такова махане с тия крила,няма такъв гъдел...

По мечтите си ще го познаеш...Едни такива,за първи път случващи се,леко правещи те невменяем.

Не че нещо,ама я се спасявай...

Всъщност ...изобщо не ми пука дали ще разбереш как се обича Иван...Как се обича Иван ли?

Иван се обича от мен.

разтърсваща

смела

рискуваща

силна

мечтаеща

бодуваща

уверена

непреклонна

спонтанна

нека по-такава бъда

Тайно зная ще идваш в моят дом от слънчеви дни, ще искаш следа да оставиш, нещо да промениш, ала аз изградих го сама, без рамо на което да поплача когато срещна срудност, без слуги, без машини, без лопатка дори.Казвах си няма смисъл, немога повече, ала продължавах.Ноктите ми се напълниха с мръсотия, дробовете също, но открих неща които не си представяш че ще намериш в нищото открих надежди открих смисъл и мъдротст аз ще продължавам да градя в мрака, ти може да не виждаш разлика, но аз съм друга.Ще пея моята песен за Него, дори и граченето ми да отблъсква, той ще ме поиска щом види какво мога да дам,мога да кажа и какво мога да направя.

да ти дам малко от моите целувки малко от моите чувства, да ме прегръщаш докато слънцето изгрява...не ми казвай че ме харесваш не и ако след това ще си тръгнеш и утре отново ще сме почти непознати не не не ми се усмихвай с тази усмивка затворена в тръпчинки ако следващия път ще си говорим за времето и математиката.

Weeping willow with your tears running down, why do you always weep and frown? Is it because he left you one day? is it because he could not stay? On your branches he would swing, do you long for the happiness that day would bring? He found shelter in your shade. You thought his laughter would never fade. Weeping willow, stop your tears. There is something to calm you fears. You think death has ripped you forever apart. But I know he'll always be in your heart.

няма смисъл да се предоверяваш на така наречената група от хора-приятели само ти може да мислиш най-доброто на себе си, друг няма толкова кураж да ти каже какво си, какво не си, какво можеш и какво не, ако щеш ми вярвай.От изтъкване на черното ми омръзна.От поздравяването също, така и не успях да хвана смисъла на това да поздравяваш хора които са ти безлични, а и ти на тях също.Да се държа мило с непознати също- остават с впечатлението че си им приятен.Знам че е модерно да се държиш с хора с които туко-що си се запознал, така както с дългогодишни приятели, но за мен е абсурдно, а не се смятам за асоциална, поне не все още.И не не съм в кофти настроение, напротив прекрасно си е.
Толкова е нелепо това "здравей, как си" когато изобщо не ти пука как е човека срещу теб и хората го наричат любезност.Чакай малко това да казваш едно, а да си мислиш обратното не го ли наричаха лицемерие-но не трябва да си любезен с хората, които ти говорят зад гърба, защото това показвало възпитанието ти.Мен пък, Мама ме е учила да бъда честна, а ако трябва да съм честна с такива хора, ще съм и груба, затова просто няма да спра, за да те поздравя, за да не ти кажа грубите думи, които си мисля за теб, защото употребата на такъв вид думи, ее това вече си е проява на лоши маниери.