На живота не му омръзна да ме наранява...
И сега аз пак съм тук сама в тъмнината...
Пак роня крокодилски сълзи за някого, който ми обеща че завинаги ще е до мен...
А се оказа че никога не съм била за него повеече от приятел...
Аз давах всичко за теб, давах живота си, любовта си, приятелството си...
Толкова много посветено на теб...
Толкова много думи, усмивки, сълзи съм ти дала...
Може да не съм те оценявала някога...но много съм те обичала...
Колко много пъти съм разбирала грешките си и след това пак съм те обичала както преди...
Иска ми се да кажа, че те мразя, че не те обичам, че болката ми стига и трябва да продължа...
Но все още не съм те преживяла...
Все още жадувам за прегръдките ти, за думите ти, за теб...
За това да съм единствена за теб...
Да съм над всички и всичко...
Поне ми разреши да те забравя, да те изтрия от сърцето си, от мислите си...
Моля те...поне това ми дължиш...
Заради лъжите...
Заради болката...
Заради теб...
