Искам да летя...
Искам да полетя като птичка да забравя за всичките си проблеми...
Да почувствам вятъра в косите си, да вдишам чистия въздух, без да се притеснявам за утре, без да мисля за последствията, без да се опитвам да чета в очите на хората, без да се притеснявам от мислите им, без да обръщам внимание на гнева в очите им, без да обръщам внимание на крясъците и обидите им, без да обръщам внимание на пренебрежителните им упреци, без да обръщам внимание на безразличието им.
Реших и го направих полетях макар и за малко усетих вятъра в косите си и се освободих от всичко което ме натоварваше.Но след това усетих как всички онези проблеми сякаш изсипани отново се връщат усетих и твърдата земя, въпреки меката трева която обикновенно ми се струва като килим от облаци.
И това беше...
Започнах да спя без сънища, дори не видях тунел и светлина проло си седях така без каквито и да е чувства да минават през главата ми.
Само един далечен глас се дочуваше някъде там в далечината
-Защо го направи?! Защо сгреши?! - Той бе прегърнал телцето й и не спираше да плаче над нея.
- Колко пъти ти повторих, че не можеш да полетиш! Защо не ме послуша?! Защо...защо?!