Трябваше ли да го преживея, че да разбера какво е... ако някой ми го беше казал преди нямаше ли да е същото?

Нее, това трябва да се изпита, за да се разбере, за да се почуства...

Неразбирам... аз не го правех, всъщност правех го, но не се гордеех с това просто ги избягвах... а сега ти го правиш и се радваш и не ме избягваш...

Трябва да усетиш болката на забития нож в гърба, за да се научиш да си го пазиш...

Защо, закакво е болката???

За да може да усетиш радостта и тя да ти е по-сладка, без мъка няма щастие...

Еми не ми харесва тази мисъл, да знам че е така, знам че има още много път пред мен, но

къде е щастието... Ехо къде си... липсваш ми... чакам те...

Понякога се обърквам, хем постоянно ти натякват колко си малък и колко път има още да вървиш, хем колко кратък е живота и как трябва да живееш всяка секунда пълноценно...

Никой неоцени жертвите които направих, достойнството което преглътнах, никой... не е честно не е...

Благодаря на хората които доказаха, че приятелите са най-ценния дар на света!!!Пази ги!!!