Разбирам, че няма за какво да съжалявам, тъгата е само пазител на изживяните чувства, разбирам и това, че получих много повече отколкото съм подозиралa.. днес съм щастливa и благодарнa, че имам тези спомени...Защото ако не бяха те може би нямаше да имам сили да дишам...
Искаше ми се всичко да беше свършило още тогава когато беше хубаво, когато припках към къщи за едно здр.Искам да беше свършило още когато нямаше ден в който да не те чуя, когато неисках да заспивам...
Какво да направя искам да кажа толкова много неща, да изразя толкова много чувства които бушуват в мен които ме задушават които ми пречат да мисля на каквото и да е друго. Но от устата ми излиза толкова малко или изобщо мълча, или говоря неща които нямат нищо общо с чувствата.И така аз си оставам неразбрана, сама със своите глупави проблеми...
Влюбени сълзи...