Да, да...липсва ми, ревнувам го, искам го, обичам го

И да... разтреперват ми се коленете когато го видя, и да погледна ли го в очите онемявам...така е!

P.S Обичам тази снимка!Думите нямат общо с образите!Въпреки че обичам и Пух Мечо!

Naposleduk dumite izgubiha smisul.

Bezsmislenno e da si govorim, kogato sme do bolka otek4eni edin ot drug.

Bezsmislenno e da sporim, i dwamata sme na edno i su6to mnenie.

Bezsmislenno e da se obvinqvame, kato i dvamata ne go vqrvame.

Bezsmislenno e da se promenqme- taka si se haresvame

Bezsmislenno e da se surdim 4e ne6tata stoqt taka, kato znaem 4e nemojem da gi promenim.

Bezsmislenno e da se razdelqme- 6te boli.

Bezsmislenno e, no te obi4am!

Neznam po navik li sme s teb ili prosto liubovta ni e golqma?!?!

6tom i dvamata znaem 4e idva kraq, no se stiskame za ruka...

Neznaq dali te obi4am, no znam 4e ako trugna predi da go razbera 6te sujalqvam.

Posledna sedmica do dekemvri!o6te ot samoto si na4alo dekemvri se o4ertava, kakto vinagi nai-veseliq mesec.Kato 4e li prez dekemvri, vsi4ki se zaburzvat da zapomnqt s ne6to po4ti izminalata godinata, da se zabavlqvat kolkoto se moje pove4e.Koeto e nelepo, cqla godina da sku4ae6, za da moje6 nakraq da subere6 vsi4ki hubavi migove v 4 sedmici.Posle se oplakvat 4e na nikoi ne mu se raboti i u4i v kraq na godinata, kak kato do predi nqkolko 4asa si bil na kupon.Pil si i si iztreznqval dvaisetina puti.O6te 6tom zavali snega, horata zapo4vat da mislqt za topli ne6ta-za alkohol za sex za partyta s mn hora, kolkoto pove4e-tolkova po toplo.I podaruci i zamruznali nosleta i mn mn usmivki.Vupreki -10 gradosuvite temperaturi kogato ima6 priqtel do teb vsi4ko ti se struva po-toplo.
Nastroenieto mi ne e ot nai-hubavito to4no v momenta no moje bi 6te se opravi v subota :P dano!Strannoto e 4e ne sum tujna, no nemoga da kaja 4e mi e veselo.Nqkakva melanhoriq me e obzela, kato vijdam kak vremeto leti a az ni6to ne sum svur6ila s jivota si.Minavat godini, a az vse kazvam dogodina, dogodina 6te pou4a zdravo!No ne se slu4va to4no taka.Ne samo za u4eneto, i v liubovta ne mi vurvi naposleduk :S Kato bqh po-malka (hah 6toto sum golqma) imah po-interesen "liuboven jivot" 4udeh se s koi ot vsi4ki da sum, a ne kato sega - tolkova sum ot4aqna 4e bih naletqla na vseki koito kaje 4e me haresva, dori malko :D Imam nujda ot trupka, pone nqkogo na kogoto da se qdosam.Lipsvat mi mom4etata v jivota...da se setq kakvo be6e da gi hranq :D ... zabavno.
Olekna mi... =)

И какво от това че те обичам, ти явно освен нея друго невиждаш.
И какво от това че мога да те имам, сърцето ти вече е заето.
Нежелая да съм втора, нежелая да съм подържащата роля.Тази с която ще я забравяш.Неискам да съм тази, която те откъсва от мисли по нея.Неискам да ме целуваш, представяйки си нея.
Не!

-Мислех че няма с какво да ме изненадаш.Мислех че няма с какво да ме плениш.Мислех че познавам всяка част от теб.Мислех че познавам думите ти.Мислех че познавам гласът ти.Мислех че познавам усмивката ти.Мислех че няма с какво да ме накараш да се усмихна когато съм усмихната-изрече тя на един дъх с малинено червените си тънки устни.Той не спираше да гледа в бездъните и очи.
-Но сгреших, ти си нещо повече от всичките ми мечти взети наведнъж...Ти, ти си ми най-ценното, най-важното, най-красивто.Ти си любовта!
-Но аз, аз не съм идеален аз съм по-грешен от дявола...недей ме въздигай, недей ме обичай...ще съжаляваш, ще те нараня

Май това на което се смях онзи ден и на ум си пеех (пам-пам-пам) ще се окаже вярно...
Хората и техните вибрации...
Човек който вчера те е разбирал идеално, който е бил най-доброто събеседниче...днес настроени на друга честота на вибрации, сякаш непознати.
Затова се караме, затова се разделяме, ние хората...Затова се женим, развеждаме се, заради вибрациите.
Едно нещо неразбрах...един път променили посоката си, вибрациите връщат ли се на предишна честота?
Защото аз искам твоите, гузно ми е когато сме на различни честоти...

Първо егоисти, след това хора

Така ме научихте, да не се привързвам,
така ме научихте, сърца да разбивам...
дан за ден да живея и за никой да не милея
...Да гледам студено...
Да гася дори искрите в сърцето, да не им позволявам да ме сгреят.
Научихте ме да лъжа, да забравям...
От вас обич разбрах ли какво е?
Някой от вас че го е грижа за мен, показа ли ми?
?!?
студено е...като вчера, като днес...
фалшивата ви любов не можа да ме стопли
измамните целувки не можаха да докоснат нищо в мен
сърцето ми да тупти не усещам вече...

-Сега ще ти напиша нещо от онази книжка, дето ти я показах в парка...

А в книгите пише,че Любовта била най-топлото нещо....
-Остави книгите!Лъжат.Наистина ли ти е студено?
-Малко нещо...
-Май водките те пуснаха,а?
-Ужасно е човек да изтрезнее!ужасно!От водка,от любов,от стихове..Да,мила,човек винаги трябва да е пиян от нещо.От илюзии.Да си вървим!

Как би живял , ако всяка мечтаставаше в миг моя светла съдба .Как би разбрал какво е нежна ръка ,радостен вик или горчива сълза .Как да заспя , ако утре е край ,как да умра , ако няма рай ,как да се спра , ако няма страхда продължа и това да не е грях . ...Мой свят - огън във водата ,мой свят - пясък във реката .Ти . Аз нямам вече истини .Имам само сили самотата си да стопя .Как да простя една грешка сега ,като знам , че не ще е само тя .Как да обичам , като в твоите очивиждам как , виждам - любовта ще боли .Защо да се боря ,ако няма как света да променя .Защо да се моля ,ако никого не мога да спася .Защо да търся ,ако няма да намеря нищо сам .Защо да знам , защо да знам ?
В памет на Димитър Екимов-Дими

Всъщност, сама съм!
Няма вече да звъня, обещавам.Но трябва да те видя отново, насаме, защото не съм толкова, добра колкото когато беше тук.И вече мога да се видя през твоите очи.И съжалявам.Ако само може да се съберем и да поговорим.Да си кажем всички неизречени неща.

Срещате някого и усещате че неможете да живеете без него.

Може да е спомен от минала юбов в колективното подсъзнание,

...а може да са просто хормони

усети сърцето ми как бие...

дъхът ми как спира...

...как треперя цялата

стоновете ми погълнати от тишината...

...въздишките размити с твоите

всичко е само за момената...без продължение...затихва малко след като се е отприщило

За моето Мише...

Нещо малко, но от дълбините на сърцето ми!

Няколко думи, облечени в изречения, които немогат да изразят емоция!

Емоцията от това че те срещнах, емоцията че те задържах и емоцията да продължа...да продължа да съм до теб когато имаш нужда...да продължа да се въсхищавам на къдриците ти,къдравелке...сякаш в косите ти е скрита магия...

Трябва да усетиш сърцето ми как твоето име на срички тупти...

Луната прави своя подарък, луната се преобразява за теб, вълшебна кихалке...

Думите отстъпват на тишината, само тя моше да каже всичко, само тя може да скрие вечността и да ти покаже малка част от вечното си съществуване, да тишината, само тя...

...спомняй си за мен когато я чуеш, когато си сама, заслушай се в сърцето си...заслушай се в тишината Мими...само тя описва картината на моята обич...

И когато искам теб...ми даваш само спомени

И когато търся теб...

...намирам само спомени

Може би любовта ми към теб е голяма, но обичам себе си повече!
Затварям вратата...всичко е минало, остана само настоящето!
Нямам сълзи, нямам молби...утихнаха бурите в сърцето ми.
Предполагам че всеки си има определено количество сълзи и тъга които са му позволени да пролее за определен човек.

***

Сбогом, помни че на света има човек който е готов да чуе всичките ти неволи, въпреки че ще го боли до смърт!Помни че има човек на когото можеш да се обадиш когато се почустваш самотен и да останеш непокътната гордостта си!Помни че където и да си каквото и да правиш, както и да се променяш аз ще те Обичам!Винаги можеш да ме потърсиш...Но дотогава, Сбогом...ще живея моя си живот...Сега!

Обещанията остават неизпълнени...

Думите избледняват от времето,

Молбите до болка повтаряни, стават безлични...

Гласовете заглъхват в топлата вечер и

остава само една незавършена песен за двама приятели...

Когато всичко утихне, когато чувството за умраза се стопи, тогава ти, единствено ти оставаш в мен...Единствено миговете с теб имат значение, единствено ти...
Когато отмине време, когато човекът в огледалото ще ми бъде непознат, тогава отново ти ще си в мислите ми...
Ти оставаш...
Всички други се размиват в погледът ми, само ти си реален...
Само твоя образ има сила над мен, само той ме вдъхновява, само той обезкуражава...

За нея

За човекът който няма нищо сркито, за човекът чиято усмивка е по-истинска от действителност.

Човек оставен в този свят за да го уравновеси.Толкова фалш и лъжи, трябва да има нещо истинско, натурално, искрящо с неповторимостта си на фона на градските клонинги.

Знам че никога няма да е същото, защото с теб винаги е по-хубаво.

Детските усмивки...най-красивото нещо на света...големия свят и начина по който гледаш към него когато си на осем...тъй малък си и тъй голям!Открил хиляди загадки и всеки ден те затрупват още стотици!За всяко нещо си пръв!Отворен за знания, отворен за шарения живот!
...светещите очички на първокласника който е получил първата си отлична оценка
А как може да посветим на децата един единствен ден от годината...техен е целия свят...

Пожелавам на всички да пораснат голееми деца!!!

Това, че означаваш всичко за някой неозначава, че можеш да не правиш нищо за него и да продължиш да си такъв!

Sometimes you have to let someone go, not because you suddenly stopped caring for him, but to see if he care enough to come back...

Помниш ли името ми?-Не го помня, бълнувам го всяка нощ, шепна го всяка сутрин...

Пазиш ли номера ми?-Да го пазя?Аз го знам наизуст, набирам го всяка секунда в главата си.

Още ли искаш от мен да ме чуеш?-Не е достатъчен гласът, искам думите ти...

Да ме видиш?-Образът ти виждам в сънищата си, дали в тях не си по-реален?!?...

Ще се превърна във върбова колиба

пред твоите порти,
душата си ще затворя

във тази къща,
ще пиша стихове

за любовта осъдена
и ще ги пея

дори през нощите мрачни.
Ще крещя името ти с вятъра
и разнесено от въздуха

до всички уши ще достигне

Дали?
Дали алкохола във вените ще помогне?
Дали цигарения дим невидима ще ме направи?Дали белите прашинки в ноздрите ще помогнат?
Дали пълното изтощение ще помогне?Ще помогне ли нещо да изтръпна цяла, да не чуствам умора?
Ще намеря ли безвъздушно пространство, без чувства, без мисли, без никой и нищо, само аз...само аз?
Място където пулс, за който да мисля, нямам?

За други ти си Мария, за мен си моето Чачи!!!

Незнам дали го осъзнаваш, но ти си ми всичко!!!

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Помниш ли?!?

-Колко още лъжи си ми говорил?

-Хиляди, но те обичам!Ти си ми най-близка в момента, ти ме познаваш най-добре!

Плетеница от хиляди лъжи, може би много повече от усмислените, може би много повече от казаните.Той е най-красивия лъжец и въпреки че наизостените лъжи пак излизат от устата му без капка срам, за теб те са най-чистите, най-искрените думи на света.

Знаеш че не си единствена, знаеш че не и нито сигурна, нито истинска сега, но желането да чуеш фразите, които те издигат, омайват те с измамната си красота, е по-силно от теб.

Той знае точно кое, как и кога да каже, перфектния актьор, перфектния злодей в този безкраен сериал, перфектния Дон Жуан, разбивач на женски сърца, перфектния омайник-безсрамник, със своите думи той пленява безпощадно...

Колко други е уверявал за единствени и как те също като теб са се пристрастявали...

В искуството да омагьосва с маскирани лъжливи думи той е шампион!

Понякога хората нямат нужда от нас...

Понякога хората нямат нужда от нас...Понякога казват "Сбогом" и си тръгват уверени в успеха си сами.Ние както всяко живо същество обзети от егоизъм твърдим, че той няма да успее да се справи без нас, че няма да е щастлив и доволен от живота си без нас.

И наистина има такива които се връщат след година,...след две,...след пет...и съжаляват и осъзнаватлипсата в сърцето си.Корят се за думите си и молят за прошка.

Други не се нуждаят от нас и не се връщат, не съжаляват и не чувстват празнота.За да се успокоим си казваме "има време", но не се случва, живота му не спира без нас, часовника продължава да тиктака, а дните от календара препускат...ли препускат...Ние не сме оставили следа в сърцето му, не сме оставили нищо свое.Живота му тече забързано, без следа от каквато и да е липса.Хубавите мигове се леят върху главата му като пролетен пороен дъжд.Той изпитва своите болки и падения, но те нямат връзка с нас, колкото и да ни се иска...

В сърцето му не е останала рана както в нашето

Студен стоиш пред мен,пред теб гореща аз,безмълвен,безплътен с празна душа.Върви щом е така,едва ли осъзна ти какво за мене си,как на теб с любов всеки миг посветих.Ти кажи едно мерси,че се завръщам и споделям колко страдам и боли!Ти кажи едно мерси,че бях до тебе твоя сянка в най-тежките ти дни.Ти кажи едно мерси,че те обичах и целувах,а живота ми разби.Ти кажи поне мерси.Ти кажи едно мерси, че все се раждах и умирах от любов и от сълзи.Ти кажи едно мерси, че всичко мое аз ти дадох и сърце ти подарих.Ти кажи едно мерси, щом не можеш да ми кажеш че обичал си ме ти.Ти кажи поне мерси.Не питам никога за моята съдба,че плача,че моля дори не разбра.Мълчиш,ала защо за теб е все едно,но нима не бях жена?И силна и нежна-аз бях истинска...

Ти кажи поне мерси...

За теб и мен?!

Не е ли малко нагло дори да се надяваме, че на някого в този момент сме в мислите?!

Не е ли смело да се надяваме, че чувствата които изпитваме към някого са споделени?!

Не е ли смешно да сме сигурни дори, че сме влюбени с теб сега?!

Има толкова много чувства, трепети, въздишки...

Има толкова заблуди, толкова лъжи, които сме преживели...има безброй много, които ни очакват.

Има толкова много врати които трябва да бъдат затворени, толкова много сърца самотно разбити.

Има още толкова много пъти да казваме "Обичам".

И още толкова "Прости".

Във всяка мъничка думичка има човек или хора с чиято поява усмивката им е сто процентова!(това се разбира само от мен :P, яд ли ви е)

Всичко е толкова цветно, запълнено с шарени думи, с разпиляни чувства.Във всяко живо същество се крие нещо оригинално, нещо изцяло негово, на основата на градската баналност.

С всеки ден откриваш някоя нова, по-висока степен на щастие.Щастлива с любимите си хора до теб!Има и няколко зад гърбът ти, но важното е, че някога са били любими!