Сега ще ви разкажа за човека който ме научи да мечтая и то да го правя добре.Антоан дьо Сент-Екзюпери.Той е моя летец в пряк и в преносен смисъл.Когато прочетох за пръв път "Малкият принц" не спрях да го чета всяка вечер в продължение на една седмица.В края на тази седмица започнах да рисувам змии боа и от вън и от вътре.Сънувах и кошмари със огромни боабаби които превземат земята.

От тогава е и любовта ми към слънчевите залези...ехх къде ми е планетата на залезите...все още я търся.

Този човек промени възгледите за живота ми.Промени мисълта ми и мечтите ми.Показа ми как обикновенните неща са всичко за някой.Накара ме да се замислям преди да унищожа нещо създадено от някой, който е посветил живота си на него.Всеки трябва да създаде нещо за да разбере колко важно е да имаш нещо свое на тази безчуствена планета.Разбрах че не трябва да се превръщаме в "гъби" и трябва да запазим колкото се може детско в себе си.Когато пораснеш загубваш мечтите и се впускаш в суровата брутална реалност, неискам да пораствам.Искам да си остана такава и да виждам нещата истински, със сърцето.

Ето някои неща които неискам да забравя, когато порасна и загубя способноста си да виждам малките неща:

Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.