Wednesday, April 04, 2007

Почакай, не тръгвай, не ме оставяй, не ме пускай...


Този пост трябваше да е по-хубав, но оригинала бе запратен някъде в неизмерното пространство на несейвнатите, хубави постове...
Колко пъти си плакал? А колко пъти ти се е искало да го направиш, но поради една или друга причина не си? Колко пъти ти се е искало да крещиш и колко пъти си го правил?
Колко пъти си споделял с приятел?Колко пъти си изоставял приятел?Колко пъти си губил приятел?Колко пъти си тичал след някой за да му кажеш колко държиш на него?Колко пъти си мислел някой за приятел, но се е оказвало че е било само сън?
Колко пъти ти се е искало да затвориш очи и да не ги отвориш повече?Колко пъти ти се е искало да не ставаш от леглото, да не поглеждаш дайствителността в очите?Колко пъти ти се искало всичко да се окаже само ужасен кошмар, но си ставал и разбирал, че това е жестоката истина?
Какво ще направиш ако на някой на който много държиш утре му се случи нещо, а ти не си му казал колко държиш на него, колко го обичаш?Какво би направил ако не си му казал и частичка от това което чустваш?Какво би направил ако останеш сам с мисълта, че не си направил нищо?А можел ли си?Какво би направил ако всеки божи ден сънуваш едно и също, един и същи кошмар?Какво би направил ако всеки път щом затвориш очи чуваш един и същ ужасен звук?

Колко пъти си искал да върнеш времето да промениш нещо, дори да е най-малкото пак би се случило друго, дори нещо толкова просто като пресичането на улица или като светването на светофар само това...
Понякога дори и най-малките най-несъществените неща се оказват неща които могат да променят човешки съдби човешки животи...
You don`t know what you have until it`s gone.

1 comment:

Anonymous said...

Не аз просто няма думи...не знам как да се израза какфо да кажа... това толкова докосна сърцето ми че... нямам думи..толкова е реално и истинско...