Единственото нещо което човек иска е да бъде обичан

Без любов няма смисъл

Няма живот

Щрак, щрак, щрак...
щрак щрак щрак
усмивка.
enter.
Пишеш, поправяш, триеш.
среднощни разговори за едни неща :)
буквите ти ми харесват, карат ме да мечтая...
До следващия чат!

Мечтите и копнежите си искам да разкажа, за въдушните кули и балоните с хелий...
Не за мен и теб, а за чувството че не си сам на този забравен остров...
За човека който ще те обеждава че слънцето ще изгрее и утре ако от това имаш нужда, дори и самият той да незнае дали ще отвори очи отново
Да се молиш за поглед, за въздишка.Не за обещания и целувки, сърцето му да слушаш как тупти...да неможеш да затвориш очи когато е до теб, от страх да не изчезне, да не се събудиш от този красив сън сам.
Часовете да усещаш секунди, очите му от поглед да не изпускаш.
Тялото му да изчучаваш милиметър по милиметър и да даряваш с целувка сяка частица.

You said move on
Where do I go
I guess second best
Is all I will know

Сън ли бе това?

Събудих се и още в момента, в който си отворих очите болката ме заля.Обмислях вариянта цял ден да се отдам на самосъжаления, сълзи и шоколад...но
Но когато видях слънцето, забравих всичко и се усмихнах широко.Спомних си колко е гадно да видиш някой когото птдавна не си виждал, а той да ти се мръщи насреща, сякаш си виновен за проблемите му.Затова се усмихвам на това прекрасно светло кълбо =)
Иска ми се да го задържа колкото се може повече там горе, беше ми тежко без него, през онези мрачни дни.Колкото и да си енергичен сивата пелена изсмуква живинката ти.
Свтлината събужда усмихнатото човече вътре в мен.Онова скачащото и пеещото...Човечето което почти бях забравила, че съществува.Това в което се влюби.Съществото за което ти така упорито питаше "къде е?..."
сега разбирам защо ти е липсвало...и намен ми липсва твоето Пух =)

явно не мога... не мога да говоря просто за времето

Ново, непознато, нещо недокосвано и невиждано...невдишвано, нечувствано до сега, нещо...с думи няма как да се опише то!
Хората са кофти, хората си тръгват, нараняват, но си ги обичам - да точно така!Каквото и да казвам колкото и да се цупя понякога, колкото и пъти да съм ги изолирала под предтекст че не ме разбират, та самата аз все още не се познавам достатъчно добре, не съм свикнала още с честата смяна на настроенията и влеченията си, а какво остава за другите.Не мисля че е обикновенното пуберско поведение което е така изтъквато от възрастните(които не ме познават).Майка ми казва че съм си чалната от самото начало и няма кой знае каква промяна, то какво ли се очаква когато нито един от родителите ти не е съвсем наред.
Първата ми дума е била "Не" типично в мой стил, до ден днешен "не" и "неискам" са най-използваните думи в речника ми, дори когато вътрешно ми се иска да крещя "да", "искам"... рачешка работа
Днес цял ден пиша някакви неща с идеята да ги пусна в блога, да го зарадвам малко, изписах половин тетрадка но нищо не бе подходящо за новото начало което исках да внуша...и накрая когато се бях отчаяла, че вече няма нищичко позитивно мен, точно преди да загася компютъра си казах "неможе да отлагам вечно" и воаля... един пост с обърканите мисли на един нестабилен млад тинейджър!
И така официални извинения на блога не само че го забравих ами и когато се сещах за него постовете ми бяха нескопосани и мрачни.Надявам се да има надежда в мен, все пак някога трябва да върна слънцето в това местенце!Дано работата да не замре до тук.
Официално приканвам доброто си настроение!

***

Езерото, старите малки гари с цвят на пастел, за които ти разказвах, че винаги са ме впечатлявали много, бараките, лодките...
Да. Всичко това си го видял.
Искаш ли да излезем двамата в коридора, за да го видиш и ти?
Мога и сама... – каза тя.
Добре, аз само предлагам варианти.
... Но няма да отида да го видя.
Защо?
Не зная. Привличат ме пропуснатите възможности. Намирам, че трябва голяма сила да пропускаш възможности, а аз го правя с лекота. Не ми коства нищо, а дори се чувствам още по-силна от преди.
Да, това е може би единственото нещо, за което можеш да проявиш твърдост и воля.
Искаш ли да се заяждаме тази сутрин?
Не. Аз те дразня на шега.
Защо?
Заради играта на общуването. Аз те удрям с лапа, после ти мен, и така си играем. Животните правят така.
И аз какво животно съм?
Женско.
Ха-ха, много смешно...
От женски пол.
Разбрах! – тросна се тя.
Защо се дразниш?
Аз се дразня на шега. Играя според твоите правила...
Да, но явно не разбираш условността на играта.

***