Беше мъглива пролетна утрин. Слънцето напразно се мъчеше да пробие с лъчите си дебелия кожух от черни облаци.
Тя беше застанала напръсти посредата на черната си кухня с черни чорапи, черна тениска и черна чаша с горчива черна течност в нея. След като изпи сутрешната си доза горчивост(което определено непомагаше да се усмихне, но и доставяше огромно удоволствие ), тя включи черния си компютър. Докато го чакаше да се зареди, тя отиде до едно черно шкафче и от него извади черна кутийка с крем. С този крем тя намаза ужасните белези по китките си, които криеше под дългите ръкави и черни гривни. Погледна към листа с малобройните си абонати, но там бе само един нейн...бивш съученик, с който от време навреме си драсваха някой ред, за лошото време, лошите приятели, лошия живот изобщо и други лоши работи...
В апартамента и нямаше никаква снимка, нито албум, нито дори сувенир. Всичко бе черно, прибрано по черните шкафчета и подредено като по конец. Беше тихо. Съседите и я мислеха за странна, но бяха доволни от тишината. След предишната собственичка, която не ги оставяше да спят, тя им дойде като вода след суша. Дори неразбраха кога се преместиха, но не ги и интересуваше много. Едната бе руса, облечена винаги цветно, винаги усмихната, шумна и с много приятели, а другата пълната и противоположност...
Странно е как човек може да промени себе си само за един ден...един мрачен ден...и след него цял живот мрак...