Часа беше осем без петнайсет сутринта, малко рано за нея, обикновенно спеше до късно, което пък беше необичайно за малките деца, които в повечето случаи са ранобудни. Днес бе много специален ден за нейната кокетна особа. Тя незнаеше много неща за света, но добре знаеше кога е рождения и ден и го очакваше с нетърпение цялата година, през която правеше голям списък с подараци. Дори няколко дни преди този важен ден обикаляше магазините с детегледачката си, за да непропусне нещо...
И ето деня дойде и тя си чакаше всичките подаръци, както бяха написани с помоща на Маргарет(детегледачката и) на розово листче и сложени в розов пощенски плик, сложен на бюрото на баща и три дни преди големия ден.
Баща и я отглеждаше сам(всъщност не той а Маргарет я отглеждаше, но той бе единствения и родител), може би причината поради която Мадлен бе толкова...разглезена. Тя не се привързваше към нищо и никого(освен баща си който толкова много обичаше, но нечувстваше неговата обич по друг начин освен с подаръците които той и копуваше. Той още страдаше по съпругата си, а Мади толкова приличаше на нея по красота и характер затова той предпочиташе да се затрупва с работа отколкото да гледа как расте дъщеричката му). Единствения човек който тя обичаше и трепереше за прегръдката му беше Маргарет.Тя бе като майка за Мади още от раждането, което беше съпътствано със смъртта на родната и майка.
И ето баща и дойде и я прегърна с толко много подаръци...за нея истинския подарък на рождения и ден беше прегръдките и целувките които получаваше от баща си. Тя имаше и едно друго много голямо желание което така силно искаше, но нямаше надежда да го получи, тя искаше кученце, по-точно Пъфи, едно кокер шпаньолче от зоомагазина в което се беше влюбила.Но баща и отказа да и го купи, защото се опасяваше че ще го изостави след като и омръзне да се играе и грижи за него, "едно животно се нуждае от много любов и грижи не само от игри"-казваше той.
Сега оставаше да дойде и Маргарет и деня и щеше да бъде най-хубавия. Слизайки надолу по стълбите Мади се озърташе през прозорците за колата и, но мястото и за паркиране бе все така празно.Закуси сама(колко тъжно на рожденния си ден сама). Тъкмо се канеше да се качи в стаята си и да разопакова подаръците, когато чу входната врата да се отваря. Лицето и грейна като слънце бузките и почервеняха и някак инстинктивно се хвърли навръта на госта(скрита под голяма червена шапка това беше Маргарет).
-Ех, моя малка красавице голяма си вече за да ми се мяташ така!
Маргарет я остави и отвори една голяма кошница която носеше с лявата си ръка. Отначало не се видя, нито чу нищо, но после едно джавкане по скоро скимтене и Мади го позна -това беше Пъфи. Той подаде плахо главичка от кошницата! Имаше сърцевидна кафява шарка на бялата си козина
-Но как, но как- запелтечи от радост Мади -Т-татко неразрешава
-Аз го убедих принцесо моя- съмняваш ли се в моите ораторски способности...
Снимчица: Парцалка
