Единственото нещо което човек иска е да бъде обичан

Без любов няма смисъл

Няма живот

Щрак, щрак, щрак...
щрак щрак щрак
усмивка.
enter.
Пишеш, поправяш, триеш.
среднощни разговори за едни неща :)
буквите ти ми харесват, карат ме да мечтая...
До следващия чат!

Мечтите и копнежите си искам да разкажа, за въдушните кули и балоните с хелий...
Не за мен и теб, а за чувството че не си сам на този забравен остров...
За човека който ще те обеждава че слънцето ще изгрее и утре ако от това имаш нужда, дори и самият той да незнае дали ще отвори очи отново
Да се молиш за поглед, за въздишка.Не за обещания и целувки, сърцето му да слушаш как тупти...да неможеш да затвориш очи когато е до теб, от страх да не изчезне, да не се събудиш от този красив сън сам.
Часовете да усещаш секунди, очите му от поглед да не изпускаш.
Тялото му да изчучаваш милиметър по милиметър и да даряваш с целувка сяка частица.

You said move on
Where do I go
I guess second best
Is all I will know

Сън ли бе това?

Събудих се и още в момента, в който си отворих очите болката ме заля.Обмислях вариянта цял ден да се отдам на самосъжаления, сълзи и шоколад...но
Но когато видях слънцето, забравих всичко и се усмихнах широко.Спомних си колко е гадно да видиш някой когото птдавна не си виждал, а той да ти се мръщи насреща, сякаш си виновен за проблемите му.Затова се усмихвам на това прекрасно светло кълбо =)
Иска ми се да го задържа колкото се може повече там горе, беше ми тежко без него, през онези мрачни дни.Колкото и да си енергичен сивата пелена изсмуква живинката ти.
Свтлината събужда усмихнатото човече вътре в мен.Онова скачащото и пеещото...Човечето което почти бях забравила, че съществува.Това в което се влюби.Съществото за което ти така упорито питаше "къде е?..."
сега разбирам защо ти е липсвало...и намен ми липсва твоето Пух =)

явно не мога... не мога да говоря просто за времето

Ново, непознато, нещо недокосвано и невиждано...невдишвано, нечувствано до сега, нещо...с думи няма как да се опише то!
Хората са кофти, хората си тръгват, нараняват, но си ги обичам - да точно така!Каквото и да казвам колкото и да се цупя понякога, колкото и пъти да съм ги изолирала под предтекст че не ме разбират, та самата аз все още не се познавам достатъчно добре, не съм свикнала още с честата смяна на настроенията и влеченията си, а какво остава за другите.Не мисля че е обикновенното пуберско поведение което е така изтъквато от възрастните(които не ме познават).Майка ми казва че съм си чалната от самото начало и няма кой знае каква промяна, то какво ли се очаква когато нито един от родителите ти не е съвсем наред.
Първата ми дума е била "Не" типично в мой стил, до ден днешен "не" и "неискам" са най-използваните думи в речника ми, дори когато вътрешно ми се иска да крещя "да", "искам"... рачешка работа
Днес цял ден пиша някакви неща с идеята да ги пусна в блога, да го зарадвам малко, изписах половин тетрадка но нищо не бе подходящо за новото начало което исках да внуша...и накрая когато се бях отчаяла, че вече няма нищичко позитивно мен, точно преди да загася компютъра си казах "неможе да отлагам вечно" и воаля... един пост с обърканите мисли на един нестабилен млад тинейджър!
И така официални извинения на блога не само че го забравих ами и когато се сещах за него постовете ми бяха нескопосани и мрачни.Надявам се да има надежда в мен, все пак някога трябва да върна слънцето в това местенце!Дано работата да не замре до тук.
Официално приканвам доброто си настроение!

***

Езерото, старите малки гари с цвят на пастел, за които ти разказвах, че винаги са ме впечатлявали много, бараките, лодките...
Да. Всичко това си го видял.
Искаш ли да излезем двамата в коридора, за да го видиш и ти?
Мога и сама... – каза тя.
Добре, аз само предлагам варианти.
... Но няма да отида да го видя.
Защо?
Не зная. Привличат ме пропуснатите възможности. Намирам, че трябва голяма сила да пропускаш възможности, а аз го правя с лекота. Не ми коства нищо, а дори се чувствам още по-силна от преди.
Да, това е може би единственото нещо, за което можеш да проявиш твърдост и воля.
Искаш ли да се заяждаме тази сутрин?
Не. Аз те дразня на шега.
Защо?
Заради играта на общуването. Аз те удрям с лапа, после ти мен, и така си играем. Животните правят така.
И аз какво животно съм?
Женско.
Ха-ха, много смешно...
От женски пол.
Разбрах! – тросна се тя.
Защо се дразниш?
Аз се дразня на шега. Играя според твоите правила...
Да, но явно не разбираш условността на играта.

***

И не иска да заспи...

-I screwed you.. And I screwed you big time.
-So, you screwed me. So what!? Me - I made love to you.

Вярваш на тези, които обичаш, но хората които наистина заслужават доверие са тези, които идват при теб, дори когато не ги обичаш достатъчно!

Трагедията преобръща живота ти като торнадо, размествайки всичко. Създавайки хаос. Чакаш да се разсее прахта и после решаваш...Можеш да живееш със спомена от миналото и да твърдиш, че то все още съществува. Или можеш да изпълзиш от пясъка и бавно да започнеш отново. Защото след страхотния удар най-важното е да продължиш напред...

-Колко усмивки имате на гриваната си?

-44
-Помагат ли ви?
-За какво?
-Да се усмихвате?
-Да определено :) *усмивка*
Странно разговора със странния непознат ме накара да се замислия много повече над усмивките и разговорите...над неща, не определени просто неща

Да, да...липсва ми, ревнувам го, искам го, обичам го

И да... разтреперват ми се коленете когато го видя, и да погледна ли го в очите онемявам...така е!

P.S Обичам тази снимка!Думите нямат общо с образите!Въпреки че обичам и Пух Мечо!

Naposleduk dumite izgubiha smisul.

Bezsmislenno e da si govorim, kogato sme do bolka otek4eni edin ot drug.

Bezsmislenno e da sporim, i dwamata sme na edno i su6to mnenie.

Bezsmislenno e da se obvinqvame, kato i dvamata ne go vqrvame.

Bezsmislenno e da se promenqme- taka si se haresvame

Bezsmislenno e da se surdim 4e ne6tata stoqt taka, kato znaem 4e nemojem da gi promenim.

Bezsmislenno e da se razdelqme- 6te boli.

Bezsmislenno e, no te obi4am!

Neznam po navik li sme s teb ili prosto liubovta ni e golqma?!?!

6tom i dvamata znaem 4e idva kraq, no se stiskame za ruka...

Neznaq dali te obi4am, no znam 4e ako trugna predi da go razbera 6te sujalqvam.

Posledna sedmica do dekemvri!o6te ot samoto si na4alo dekemvri se o4ertava, kakto vinagi nai-veseliq mesec.Kato 4e li prez dekemvri, vsi4ki se zaburzvat da zapomnqt s ne6to po4ti izminalata godinata, da se zabavlqvat kolkoto se moje pove4e.Koeto e nelepo, cqla godina da sku4ae6, za da moje6 nakraq da subere6 vsi4ki hubavi migove v 4 sedmici.Posle se oplakvat 4e na nikoi ne mu se raboti i u4i v kraq na godinata, kak kato do predi nqkolko 4asa si bil na kupon.Pil si i si iztreznqval dvaisetina puti.O6te 6tom zavali snega, horata zapo4vat da mislqt za topli ne6ta-za alkohol za sex za partyta s mn hora, kolkoto pove4e-tolkova po toplo.I podaruci i zamruznali nosleta i mn mn usmivki.Vupreki -10 gradosuvite temperaturi kogato ima6 priqtel do teb vsi4ko ti se struva po-toplo.
Nastroenieto mi ne e ot nai-hubavito to4no v momenta no moje bi 6te se opravi v subota :P dano!Strannoto e 4e ne sum tujna, no nemoga da kaja 4e mi e veselo.Nqkakva melanhoriq me e obzela, kato vijdam kak vremeto leti a az ni6to ne sum svur6ila s jivota si.Minavat godini, a az vse kazvam dogodina, dogodina 6te pou4a zdravo!No ne se slu4va to4no taka.Ne samo za u4eneto, i v liubovta ne mi vurvi naposleduk :S Kato bqh po-malka (hah 6toto sum golqma) imah po-interesen "liuboven jivot" 4udeh se s koi ot vsi4ki da sum, a ne kato sega - tolkova sum ot4aqna 4e bih naletqla na vseki koito kaje 4e me haresva, dori malko :D Imam nujda ot trupka, pone nqkogo na kogoto da se qdosam.Lipsvat mi mom4etata v jivota...da se setq kakvo be6e da gi hranq :D ... zabavno.
Olekna mi... =)

И какво от това че те обичам, ти явно освен нея друго невиждаш.
И какво от това че мога да те имам, сърцето ти вече е заето.
Нежелая да съм втора, нежелая да съм подържащата роля.Тази с която ще я забравяш.Неискам да съм тази, която те откъсва от мисли по нея.Неискам да ме целуваш, представяйки си нея.
Не!

-Мислех че няма с какво да ме изненадаш.Мислех че няма с какво да ме плениш.Мислех че познавам всяка част от теб.Мислех че познавам думите ти.Мислех че познавам гласът ти.Мислех че познавам усмивката ти.Мислех че няма с какво да ме накараш да се усмихна когато съм усмихната-изрече тя на един дъх с малинено червените си тънки устни.Той не спираше да гледа в бездъните и очи.
-Но сгреших, ти си нещо повече от всичките ми мечти взети наведнъж...Ти, ти си ми най-ценното, най-важното, най-красивто.Ти си любовта!
-Но аз, аз не съм идеален аз съм по-грешен от дявола...недей ме въздигай, недей ме обичай...ще съжаляваш, ще те нараня

Май това на което се смях онзи ден и на ум си пеех (пам-пам-пам) ще се окаже вярно...
Хората и техните вибрации...
Човек който вчера те е разбирал идеално, който е бил най-доброто събеседниче...днес настроени на друга честота на вибрации, сякаш непознати.
Затова се караме, затова се разделяме, ние хората...Затова се женим, развеждаме се, заради вибрациите.
Едно нещо неразбрах...един път променили посоката си, вибрациите връщат ли се на предишна честота?
Защото аз искам твоите, гузно ми е когато сме на различни честоти...

Първо егоисти, след това хора

Така ме научихте, да не се привързвам,
така ме научихте, сърца да разбивам...
дан за ден да живея и за никой да не милея
...Да гледам студено...
Да гася дори искрите в сърцето, да не им позволявам да ме сгреят.
Научихте ме да лъжа, да забравям...
От вас обич разбрах ли какво е?
Някой от вас че го е грижа за мен, показа ли ми?
?!?
студено е...като вчера, като днес...
фалшивата ви любов не можа да ме стопли
измамните целувки не можаха да докоснат нищо в мен
сърцето ми да тупти не усещам вече...

-Сега ще ти напиша нещо от онази книжка, дето ти я показах в парка...

А в книгите пише,че Любовта била най-топлото нещо....
-Остави книгите!Лъжат.Наистина ли ти е студено?
-Малко нещо...
-Май водките те пуснаха,а?
-Ужасно е човек да изтрезнее!ужасно!От водка,от любов,от стихове..Да,мила,човек винаги трябва да е пиян от нещо.От илюзии.Да си вървим!