-Мислех че няма с какво да ме изненадаш.Мислех че няма с какво да ме плениш.Мислех че познавам всяка част от теб.Мислех че познавам думите ти.Мислех че познавам гласът ти.Мислех че познавам усмивката ти.Мислех че няма с какво да ме накараш да се усмихна когато съм усмихната-изрече тя на един дъх с малинено червените си тънки устни.Той не спираше да гледа в бездъните и очи.
-Но сгреших, ти си нещо повече от всичките ми мечти взети наведнъж...Ти, ти си ми най-ценното, най-важното, най-красивто.Ти си любовта!
-Но аз, аз не съм идеален аз съм по-грешен от дявола...недей ме въздигай, недей ме обичай...ще съжаляваш, ще те нараня