Ново, непознато, нещо недокосвано и невиждано...невдишвано, нечувствано до сега, нещо...с думи няма как да се опише то!
Хората са кофти, хората си тръгват, нараняват, но си ги обичам - да точно така!Каквото и да казвам колкото и да се цупя понякога, колкото и пъти да съм ги изолирала под предтекст че не ме разбират, та самата аз все още не се познавам достатъчно добре, не съм свикнала още с честата смяна на настроенията и влеченията си, а какво остава за другите.Не мисля че е обикновенното пуберско поведение което е така изтъквато от възрастните(които не ме познават).Майка ми казва че съм си чалната от самото начало и няма кой знае каква промяна, то какво ли се очаква когато нито един от родителите ти не е съвсем наред.
Първата ми дума е била "Не" типично в мой стил, до ден днешен "не" и "неискам" са най-използваните думи в речника ми, дори когато вътрешно ми се иска да крещя "да", "искам"... рачешка работа
Днес цял ден пиша някакви неща с идеята да ги пусна в блога, да го зарадвам малко, изписах половин тетрадка но нищо не бе подходящо за новото начало което исках да внуша...и накрая когато се бях отчаяла, че вече няма нищичко позитивно мен, точно преди да загася компютъра си казах "неможе да отлагам вечно" и воаля... един пост с обърканите мисли на един нестабилен млад тинейджър!
И така официални извинения на блога не само че го забравих ами и когато се сещах за него постовете ми бяха нескопосани и мрачни.Надявам се да има надежда в мен, все пак някога трябва да върна слънцето в това местенце!Дано работата да не замре до тук.
Официално приканвам доброто си настроение!