***

Езерото, старите малки гари с цвят на пастел, за които ти разказвах, че винаги са ме впечатлявали много, бараките, лодките...
Да. Всичко това си го видял.
Искаш ли да излезем двамата в коридора, за да го видиш и ти?
Мога и сама... – каза тя.
Добре, аз само предлагам варианти.
... Но няма да отида да го видя.
Защо?
Не зная. Привличат ме пропуснатите възможности. Намирам, че трябва голяма сила да пропускаш възможности, а аз го правя с лекота. Не ми коства нищо, а дори се чувствам още по-силна от преди.
Да, това е може би единственото нещо, за което можеш да проявиш твърдост и воля.
Искаш ли да се заяждаме тази сутрин?
Не. Аз те дразня на шега.
Защо?
Заради играта на общуването. Аз те удрям с лапа, после ти мен, и така си играем. Животните правят така.
И аз какво животно съм?
Женско.
Ха-ха, много смешно...
От женски пол.
Разбрах! – тросна се тя.
Защо се дразниш?
Аз се дразня на шега. Играя според твоите правила...
Да, но явно не разбираш условността на играта.

***