Събудих се и още в момента, в който си отворих очите болката ме заля.Обмислях вариянта цял ден да се отдам на самосъжаления, сълзи и шоколад...но
Но когато видях слънцето, забравих всичко и се усмихнах широко.Спомних си колко е гадно да видиш някой когото птдавна не си виждал, а той да ти се мръщи насреща, сякаш си виновен за проблемите му.Затова се усмихвам на това прекрасно светло кълбо =)
Иска ми се да го задържа колкото се може повече там горе, беше ми тежко без него, през онези мрачни дни.Колкото и да си енергичен сивата пелена изсмуква живинката ти.
Свтлината събужда усмихнатото човече вътре в мен.Онова скачащото и пеещото...Човечето което почти бях забравила, че съществува.Това в което се влюби.Съществото за което ти така упорито питаше "къде е?..."
сега разбирам защо ти е липсвало...и намен ми липсва твоето Пух =)

явно не мога... не мога да говоря просто за времето