Мечтите и копнежите си искам да разкажа, за въдушните кули и балоните с хелий...
Не за мен и теб, а за чувството че не си сам на този забравен остров...
За човека който ще те обеждава че слънцето ще изгрее и утре ако от това имаш нужда, дори и самият той да незнае дали ще отвори очи отново
Да се молиш за поглед, за въздишка.Не за обещания и целувки, сърцето му да слушаш как тупти...да неможеш да затвориш очи когато е до теб, от страх да не изчезне, да не се събудиш от този красив сън сам.
Часовете да усещаш секунди, очите му от поглед да не изпускаш.
Тялото му да изчучаваш милиметър по милиметър и да даряваш с целувка сяка частица.

You said move on
Where do I go
I guess second best
Is all I will know

Сън ли бе това?