Мисля си го отдавна...колко малко знаем за света, за бъдещето... Всички искат да разберат, да знаят какво ги очаква, какво да правят и как да живеят.Колкото повече отговори получаваме толкова по-големи песимисти ставаме, и когато видиш че неможеш да направиш нищо, неможеш да предотвратиш края... търсиш начин да забравиш откритията си, да притъпиш страха си, да преглътнеш това че си безпомощен и спасяването на каквото и да е не зависи от теб, съдбата на никого не е в твоите ръце, ти само си разбрал.Затова не ни се казва , за това сме създадени незнаещи, просто неможем да носим толкова силно бреме като знанието.Затова сме създадени със самочувствието че сме специални и богоподобни, за да не задаваме въпроси, за да не откриваме тайни...