Това, че означаваш всичко за някой неозначава, че можеш да не правиш нищо за него и да продължиш да си такъв!

Sometimes you have to let someone go, not because you suddenly stopped caring for him, but to see if he care enough to come back...

Помниш ли името ми?-Не го помня, бълнувам го всяка нощ, шепна го всяка сутрин...

Пазиш ли номера ми?-Да го пазя?Аз го знам наизуст, набирам го всяка секунда в главата си.

Още ли искаш от мен да ме чуеш?-Не е достатъчен гласът, искам думите ти...

Да ме видиш?-Образът ти виждам в сънищата си, дали в тях не си по-реален?!?...

Ще се превърна във върбова колиба

пред твоите порти,
душата си ще затворя

във тази къща,
ще пиша стихове

за любовта осъдена
и ще ги пея

дори през нощите мрачни.
Ще крещя името ти с вятъра
и разнесено от въздуха

до всички уши ще достигне

Дали?
Дали алкохола във вените ще помогне?
Дали цигарения дим невидима ще ме направи?Дали белите прашинки в ноздрите ще помогнат?
Дали пълното изтощение ще помогне?Ще помогне ли нещо да изтръпна цяла, да не чуствам умора?
Ще намеря ли безвъздушно пространство, без чувства, без мисли, без никой и нищо, само аз...само аз?
Място където пулс, за който да мисля, нямам?

За други ти си Мария, за мен си моето Чачи!!!

Незнам дали го осъзнаваш, но ти си ми всичко!!!

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Помниш ли?!?

-Колко още лъжи си ми говорил?

-Хиляди, но те обичам!Ти си ми най-близка в момента, ти ме познаваш най-добре!

Плетеница от хиляди лъжи, може би много повече от усмислените, може би много повече от казаните.Той е най-красивия лъжец и въпреки че наизостените лъжи пак излизат от устата му без капка срам, за теб те са най-чистите, най-искрените думи на света.

Знаеш че не си единствена, знаеш че не и нито сигурна, нито истинска сега, но желането да чуеш фразите, които те издигат, омайват те с измамната си красота, е по-силно от теб.

Той знае точно кое, как и кога да каже, перфектния актьор, перфектния злодей в този безкраен сериал, перфектния Дон Жуан, разбивач на женски сърца, перфектния омайник-безсрамник, със своите думи той пленява безпощадно...

Колко други е уверявал за единствени и как те също като теб са се пристрастявали...

В искуството да омагьосва с маскирани лъжливи думи той е шампион!

Понякога хората нямат нужда от нас...

Понякога хората нямат нужда от нас...Понякога казват "Сбогом" и си тръгват уверени в успеха си сами.Ние както всяко живо същество обзети от егоизъм твърдим, че той няма да успее да се справи без нас, че няма да е щастлив и доволен от живота си без нас.

И наистина има такива които се връщат след година,...след две,...след пет...и съжаляват и осъзнаватлипсата в сърцето си.Корят се за думите си и молят за прошка.

Други не се нуждаят от нас и не се връщат, не съжаляват и не чувстват празнота.За да се успокоим си казваме "има време", но не се случва, живота му не спира без нас, часовника продължава да тиктака, а дните от календара препускат...ли препускат...Ние не сме оставили следа в сърцето му, не сме оставили нищо свое.Живота му тече забързано, без следа от каквато и да е липса.Хубавите мигове се леят върху главата му като пролетен пороен дъжд.Той изпитва своите болки и падения, но те нямат връзка с нас, колкото и да ни се иска...

В сърцето му не е останала рана както в нашето

Студен стоиш пред мен,пред теб гореща аз,безмълвен,безплътен с празна душа.Върви щом е така,едва ли осъзна ти какво за мене си,как на теб с любов всеки миг посветих.Ти кажи едно мерси,че се завръщам и споделям колко страдам и боли!Ти кажи едно мерси,че бях до тебе твоя сянка в най-тежките ти дни.Ти кажи едно мерси,че те обичах и целувах,а живота ми разби.Ти кажи поне мерси.Ти кажи едно мерси, че все се раждах и умирах от любов и от сълзи.Ти кажи едно мерси, че всичко мое аз ти дадох и сърце ти подарих.Ти кажи едно мерси, щом не можеш да ми кажеш че обичал си ме ти.Ти кажи поне мерси.Не питам никога за моята съдба,че плача,че моля дори не разбра.Мълчиш,ала защо за теб е все едно,но нима не бях жена?И силна и нежна-аз бях истинска...

Ти кажи поне мерси...

За теб и мен?!

Не е ли малко нагло дори да се надяваме, че на някого в този момент сме в мислите?!

Не е ли смело да се надяваме, че чувствата които изпитваме към някого са споделени?!

Не е ли смешно да сме сигурни дори, че сме влюбени с теб сега?!

Има толкова много чувства, трепети, въздишки...

Има толкова заблуди, толкова лъжи, които сме преживели...има безброй много, които ни очакват.

Има толкова много врати които трябва да бъдат затворени, толкова много сърца самотно разбити.

Има още толкова много пъти да казваме "Обичам".

И още толкова "Прости".

Във всяка мъничка думичка има човек или хора с чиято поява усмивката им е сто процентова!(това се разбира само от мен :P, яд ли ви е)

Всичко е толкова цветно, запълнено с шарени думи, с разпиляни чувства.Във всяко живо същество се крие нещо оригинално, нещо изцяло негово, на основата на градската баналност.

С всеки ден откриваш някоя нова, по-висока степен на щастие.Щастлива с любимите си хора до теб!Има и няколко зад гърбът ти, но важното е, че някога са били любими!

Как искам

Искам любовта ти, въпреки че за него се моля...

Искам нежността ти, а все неговата си припомням...

Искам мен да сънуваш, а всънищата ми е той...

Искам целувките ти, но пак и пак неговите ме изгарят...

Искам обичта ти, ала раните от него пак разравям...

Искам в очитети само аз да греч, а неговите жадувам и копнея...

Искам теб да обичам, него да забравя, но нестава...

Искам твоите ръце да изтрият тъгата която той ми причини...Не ме докосвай, спри!

Искам от сърцето него да изтръгна, невлизай, там остани...

Искам него, не теб, но без да те боли

Какво от това

Всеки може да пише на светло, но малцина успяват да четат на тъмно.

Моливът ти е голям?!И какво от това, като неможеш да пишеш.Имаш тонове хартия ала незнаеш как да я запълниш.Имаш цялото време на света, но на думите които знаеш им е широко на лист формат А5.

Някои дни са толкова мрачни, че трябва да запалиш лампите още сутринта.Дни в които потъмнялото небе заплашва да рукне силен дъжд...и чувстваш как в теб се надига буря.Тягосни дни, в които всичко изглежда маловажно.Дни които те оставят без думи от тъга.

Мълчанието е изпълнено с напрежение, по време на което всичко сякаш...излиза извън контрол.

яд гняв ярост

...и после нищо

Вината е моя...ала не ме кори

Искам да кажа толкова много, ала едвам отварям уста.
Искам да изкрещя, но шепна без глас.
Съжалявам, че те предадох и започнах да е забравям.Неискам да го правя, но немога да продължавам да дълбая раните си.Време е!
Отварям албума със до болка познати снимки, за кой ли път...гледам, търся...и намирам.Да, намирам те, но ти си само там, в снимките.Усмихнат, да, но само там.
Дори спомените избледняватс всеки изминал ден.Мъча се да те нарисувам такъв като преди, но всеки път разливам водата върху късчето хартия.
Преди те помнех ясно, в сънищата си виждах твоя образ, сякаш жив.Гласът ти ме държеше будна нощем.Всяко място, всяка вещ ми напомняше за теб.
Сега, сега сълзите ми образът ти размиват.
Аз обещах ти,че никога не ще те забравя...

Обичам те!Прости!

...

00:38

Проблема е че когато човек започва дадена връска не може да си представи че след известно жреме човека ще ни каже "Майната ти".

...И аз не го молих за внимание...в началото беше само ебавка!

Представих си как му подарявам опакован подарък, снимка в рамка и вътре бележка "Най-малките неща почувствани живеят думи неказани" и отдолу

Обичам те...Оставям те

По дяволите какво стана с любовта?!?

Благодаря, че те има

Поредната болка

На живота не му омръзна да ме наранява...

И сега аз пак съм тук сама в тъмнината...

Пак роня крокодилски сълзи за някого, който ми обеща че завинаги ще е до мен...

А се оказа че никога не съм била за него повеече от приятел...

Аз давах всичко за теб, давах живота си, любовта си, приятелството си...

Толкова много посветено на теб...

Толкова много думи, усмивки, сълзи съм ти дала...

Може да не съм те оценявала някога...но много съм те обичала...

Колко много пъти съм разбирала грешките си и след това пак съм те обичала както преди...

Иска ми се да кажа, че те мразя, че не те обичам, че болката ми стига и трябва да продължа...

Но все още не съм те преживяла...

Все още жадувам за прегръдките ти, за думите ти, за теб...

За това да съм единствена за теб...

Да съм над всички и всичко...

Поне ми разреши да те забравя, да те изтрия от сърцето си, от мислите си...

Моля те...поне това ми дължиш...

Заради лъжите...

Заради болката...

Заради теб...

Кръговрат

Обичаш нещо.Трепериш над него.Обливаш го с куп грижи и любов

То става смисъла на живота ти.Става единствената причина за отварянето на очите ти сутрин.Ти ставаш този, който се нуждае от грижи.

То пораства и започва да изразява мислите и чувствата си.Някога мълчаливо и безпомощно, без свое мнение...сега гръмко и наперено.Става Някой пред твоите очи, радваш му се от цяло сърце...

След време започва да не се нуждае от теб....Да не го интересуваш...Отбягва те...Срамува се от теб...Крие се...

Докато се осъзнаеш вече те контролира...после...ставаш ненужен...захвърлен...Никой...

Каквото е успяло взело е от теб.Изтискало е и последната капка живот от теб, а сега лежиш безпомощен на пода чуствайки как всяка клетка от тялото ти, изпълнена до днес с любов красива, днес прелива от умраза зла.

И тогава...от нищото изниква някой.

Спасява те, съживява те отново.От калта те изчиства.На крака пак те изправя.

Обожава те.Живота дава си за теб...

Ти ставаш, изправяш се на крака... и го стъпкваш...

Това е неизбежно...

Това е човека...

Това е живота...

Кръговрат от лъжи подлост и злоба

Ловърки ЕОД

Благодаря...Обичам те повече...