Понякога хората нямат нужда от нас...

Понякога хората нямат нужда от нас...Понякога казват "Сбогом" и си тръгват уверени в успеха си сами.Ние както всяко живо същество обзети от егоизъм твърдим, че той няма да успее да се справи без нас, че няма да е щастлив и доволен от живота си без нас.

И наистина има такива които се връщат след година,...след две,...след пет...и съжаляват и осъзнаватлипсата в сърцето си.Корят се за думите си и молят за прошка.

Други не се нуждаят от нас и не се връщат, не съжаляват и не чувстват празнота.За да се успокоим си казваме "има време", но не се случва, живота му не спира без нас, часовника продължава да тиктака, а дните от календара препускат...ли препускат...Ние не сме оставили следа в сърцето му, не сме оставили нищо свое.Живота му тече забързано, без следа от каквато и да е липса.Хубавите мигове се леят върху главата му като пролетен пороен дъжд.Той изпитва своите болки и падения, но те нямат връзка с нас, колкото и да ни се иска...

В сърцето му не е останала рана както в нашето