Студен стоиш пред мен,пред теб гореща аз,безмълвен,безплътен с празна душа.Върви щом е така,едва ли осъзна ти какво за мене си,как на теб с любов всеки миг посветих.Ти кажи едно мерси,че се завръщам и споделям колко страдам и боли!Ти кажи едно мерси,че бях до тебе твоя сянка в най-тежките ти дни.Ти кажи едно мерси,че те обичах и целувах,а живота ми разби.Ти кажи поне мерси.Ти кажи едно мерси, че все се раждах и умирах от любов и от сълзи.Ти кажи едно мерси, че всичко мое аз ти дадох и сърце ти подарих.Ти кажи едно мерси, щом не можеш да ми кажеш че обичал си ме ти.Ти кажи поне мерси.Не питам никога за моята съдба,че плача,че моля дори не разбра.Мълчиш,ала защо за теб е все едно,но нима не бях жена?И силна и нежна-аз бях истинска...

Ти кажи поне мерси...