де да можех да съм твоето вдъхновение, 

да искаш да остана, 

да ме спреш като бягам.

ала тогава нямаше да си моята муза...

преследвачи много,

трябва ми плячка, 

игра.

идея около която да се върти въображението ми нощем, 

да изкривява реалността по безброй болни начина, 

ти навярно си казвал думите, за да запълниш мълчанието помежду ни

ала аз си оцветявам преживяването.

приписвам ти характеристики, които никога няма да разбера дали притежаваш.