Живко Колев

„Здравей.
Навярно ти е криво,
че напоследък разредих писмата.
Но дните ми се оцветиха в сиво.
Така стоят нещата.

Събрах се със жена.
Нямам друго
освен наивната усмивка на децата,
останали при моята съпруга.
Така стоят нещата.

Да пиша, че ми липсваш
е излишно.
Един път седмично при теб с колата
във мислите си ще пристигам скрито.
Така стоят нещата.

И жалко е, че често сме безсилни
срещу превратностите на съдбата.
А мислим, че сме зрели и стабилни.
Така стоят нещата.

Не ме кори – животът ни разделя.
След мен ще дойде втори, трети…
И пак ще имаш любовта в неделя.

Последно сбогом,
Петър“