-Колко усмивки имате на гриваната си?

-44
-Помагат ли ви?
-За какво?
-Да се усмихвате?
-Да определено :) *усмивка*
Странно разговора със странния непознат ме накара да се замислия много повече над усмивките и разговорите...над неща, не определени просто неща

Да, да...липсва ми, ревнувам го, искам го, обичам го

И да... разтреперват ми се коленете когато го видя, и да погледна ли го в очите онемявам...така е!

P.S Обичам тази снимка!Думите нямат общо с образите!Въпреки че обичам и Пух Мечо!

Naposleduk dumite izgubiha smisul.

Bezsmislenno e da si govorim, kogato sme do bolka otek4eni edin ot drug.

Bezsmislenno e da sporim, i dwamata sme na edno i su6to mnenie.

Bezsmislenno e da se obvinqvame, kato i dvamata ne go vqrvame.

Bezsmislenno e da se promenqme- taka si se haresvame

Bezsmislenno e da se surdim 4e ne6tata stoqt taka, kato znaem 4e nemojem da gi promenim.

Bezsmislenno e da se razdelqme- 6te boli.

Bezsmislenno e, no te obi4am!

Neznam po navik li sme s teb ili prosto liubovta ni e golqma?!?!

6tom i dvamata znaem 4e idva kraq, no se stiskame za ruka...

Neznaq dali te obi4am, no znam 4e ako trugna predi da go razbera 6te sujalqvam.

Posledna sedmica do dekemvri!o6te ot samoto si na4alo dekemvri se o4ertava, kakto vinagi nai-veseliq mesec.Kato 4e li prez dekemvri, vsi4ki se zaburzvat da zapomnqt s ne6to po4ti izminalata godinata, da se zabavlqvat kolkoto se moje pove4e.Koeto e nelepo, cqla godina da sku4ae6, za da moje6 nakraq da subere6 vsi4ki hubavi migove v 4 sedmici.Posle se oplakvat 4e na nikoi ne mu se raboti i u4i v kraq na godinata, kak kato do predi nqkolko 4asa si bil na kupon.Pil si i si iztreznqval dvaisetina puti.O6te 6tom zavali snega, horata zapo4vat da mislqt za topli ne6ta-za alkohol za sex za partyta s mn hora, kolkoto pove4e-tolkova po toplo.I podaruci i zamruznali nosleta i mn mn usmivki.Vupreki -10 gradosuvite temperaturi kogato ima6 priqtel do teb vsi4ko ti se struva po-toplo.
Nastroenieto mi ne e ot nai-hubavito to4no v momenta no moje bi 6te se opravi v subota :P dano!Strannoto e 4e ne sum tujna, no nemoga da kaja 4e mi e veselo.Nqkakva melanhoriq me e obzela, kato vijdam kak vremeto leti a az ni6to ne sum svur6ila s jivota si.Minavat godini, a az vse kazvam dogodina, dogodina 6te pou4a zdravo!No ne se slu4va to4no taka.Ne samo za u4eneto, i v liubovta ne mi vurvi naposleduk :S Kato bqh po-malka (hah 6toto sum golqma) imah po-interesen "liuboven jivot" 4udeh se s koi ot vsi4ki da sum, a ne kato sega - tolkova sum ot4aqna 4e bih naletqla na vseki koito kaje 4e me haresva, dori malko :D Imam nujda ot trupka, pone nqkogo na kogoto da se qdosam.Lipsvat mi mom4etata v jivota...da se setq kakvo be6e da gi hranq :D ... zabavno.
Olekna mi... =)

И какво от това че те обичам, ти явно освен нея друго невиждаш.
И какво от това че мога да те имам, сърцето ти вече е заето.
Нежелая да съм втора, нежелая да съм подържащата роля.Тази с която ще я забравяш.Неискам да съм тази, която те откъсва от мисли по нея.Неискам да ме целуваш, представяйки си нея.
Не!

-Мислех че няма с какво да ме изненадаш.Мислех че няма с какво да ме плениш.Мислех че познавам всяка част от теб.Мислех че познавам думите ти.Мислех че познавам гласът ти.Мислех че познавам усмивката ти.Мислех че няма с какво да ме накараш да се усмихна когато съм усмихната-изрече тя на един дъх с малинено червените си тънки устни.Той не спираше да гледа в бездъните и очи.
-Но сгреших, ти си нещо повече от всичките ми мечти взети наведнъж...Ти, ти си ми най-ценното, най-важното, най-красивто.Ти си любовта!
-Но аз, аз не съм идеален аз съм по-грешен от дявола...недей ме въздигай, недей ме обичай...ще съжаляваш, ще те нараня

Май това на което се смях онзи ден и на ум си пеех (пам-пам-пам) ще се окаже вярно...
Хората и техните вибрации...
Човек който вчера те е разбирал идеално, който е бил най-доброто събеседниче...днес настроени на друга честота на вибрации, сякаш непознати.
Затова се караме, затова се разделяме, ние хората...Затова се женим, развеждаме се, заради вибрациите.
Едно нещо неразбрах...един път променили посоката си, вибрациите връщат ли се на предишна честота?
Защото аз искам твоите, гузно ми е когато сме на различни честоти...

Първо егоисти, след това хора

Така ме научихте, да не се привързвам,
така ме научихте, сърца да разбивам...
дан за ден да живея и за никой да не милея
...Да гледам студено...
Да гася дори искрите в сърцето, да не им позволявам да ме сгреят.
Научихте ме да лъжа, да забравям...
От вас обич разбрах ли какво е?
Някой от вас че го е грижа за мен, показа ли ми?
?!?
студено е...като вчера, като днес...
фалшивата ви любов не можа да ме стопли
измамните целувки не можаха да докоснат нищо в мен
сърцето ми да тупти не усещам вече...

-Сега ще ти напиша нещо от онази книжка, дето ти я показах в парка...

А в книгите пише,че Любовта била най-топлото нещо....
-Остави книгите!Лъжат.Наистина ли ти е студено?
-Малко нещо...
-Май водките те пуснаха,а?
-Ужасно е човек да изтрезнее!ужасно!От водка,от любов,от стихове..Да,мила,човек винаги трябва да е пиян от нещо.От илюзии.Да си вървим!

Как би живял , ако всяка мечтаставаше в миг моя светла съдба .Как би разбрал какво е нежна ръка ,радостен вик или горчива сълза .Как да заспя , ако утре е край ,как да умра , ако няма рай ,как да се спра , ако няма страхда продължа и това да не е грях . ...Мой свят - огън във водата ,мой свят - пясък във реката .Ти . Аз нямам вече истини .Имам само сили самотата си да стопя .Как да простя една грешка сега ,като знам , че не ще е само тя .Как да обичам , като в твоите очивиждам как , виждам - любовта ще боли .Защо да се боря ,ако няма как света да променя .Защо да се моля ,ако никого не мога да спася .Защо да търся ,ако няма да намеря нищо сам .Защо да знам , защо да знам ?
В памет на Димитър Екимов-Дими

Всъщност, сама съм!
Няма вече да звъня, обещавам.Но трябва да те видя отново, насаме, защото не съм толкова, добра колкото когато беше тук.И вече мога да се видя през твоите очи.И съжалявам.Ако само може да се съберем и да поговорим.Да си кажем всички неизречени неща.

Срещате някого и усещате че неможете да живеете без него.

Може да е спомен от минала юбов в колективното подсъзнание,

...а може да са просто хормони

усети сърцето ми как бие...

дъхът ми как спира...

...как треперя цялата

стоновете ми погълнати от тишината...

...въздишките размити с твоите

всичко е само за момената...без продължение...затихва малко след като се е отприщило

За моето Мише...

Нещо малко, но от дълбините на сърцето ми!

Няколко думи, облечени в изречения, които немогат да изразят емоция!

Емоцията от това че те срещнах, емоцията че те задържах и емоцията да продължа...да продължа да съм до теб когато имаш нужда...да продължа да се въсхищавам на къдриците ти,къдравелке...сякаш в косите ти е скрита магия...

Трябва да усетиш сърцето ми как твоето име на срички тупти...

Луната прави своя подарък, луната се преобразява за теб, вълшебна кихалке...

Думите отстъпват на тишината, само тя моше да каже всичко, само тя може да скрие вечността и да ти покаже малка част от вечното си съществуване, да тишината, само тя...

...спомняй си за мен когато я чуеш, когато си сама, заслушай се в сърцето си...заслушай се в тишината Мими...само тя описва картината на моята обич...

И когато искам теб...ми даваш само спомени

И когато търся теб...

...намирам само спомени

Може би любовта ми към теб е голяма, но обичам себе си повече!
Затварям вратата...всичко е минало, остана само настоящето!
Нямам сълзи, нямам молби...утихнаха бурите в сърцето ми.
Предполагам че всеки си има определено количество сълзи и тъга които са му позволени да пролее за определен човек.

***

Сбогом, помни че на света има човек който е готов да чуе всичките ти неволи, въпреки че ще го боли до смърт!Помни че има човек на когото можеш да се обадиш когато се почустваш самотен и да останеш непокътната гордостта си!Помни че където и да си каквото и да правиш, както и да се променяш аз ще те Обичам!Винаги можеш да ме потърсиш...Но дотогава, Сбогом...ще живея моя си живот...Сега!

Обещанията остават неизпълнени...

Думите избледняват от времето,

Молбите до болка повтаряни, стават безлични...

Гласовете заглъхват в топлата вечер и

остава само една незавършена песен за двама приятели...

Когато всичко утихне, когато чувството за умраза се стопи, тогава ти, единствено ти оставаш в мен...Единствено миговете с теб имат значение, единствено ти...
Когато отмине време, когато човекът в огледалото ще ми бъде непознат, тогава отново ти ще си в мислите ми...
Ти оставаш...
Всички други се размиват в погледът ми, само ти си реален...
Само твоя образ има сила над мен, само той ме вдъхновява, само той обезкуражава...

За нея

За човекът който няма нищо сркито, за човекът чиято усмивка е по-истинска от действителност.

Човек оставен в този свят за да го уравновеси.Толкова фалш и лъжи, трябва да има нещо истинско, натурално, искрящо с неповторимостта си на фона на градските клонинги.

Знам че никога няма да е същото, защото с теб винаги е по-хубаво.