Може би любовта ми към теб е голяма, но обичам себе си повече!
Затварям вратата...всичко е минало, остана само настоящето!
Нямам сълзи, нямам молби...утихнаха бурите в сърцето ми.
Предполагам че всеки си има определено количество сълзи и тъга които са му позволени да пролее за определен човек.

***

Сбогом, помни че на света има човек който е готов да чуе всичките ти неволи, въпреки че ще го боли до смърт!Помни че има човек на когото можеш да се обадиш когато се почустваш самотен и да останеш непокътната гордостта си!Помни че където и да си каквото и да правиш, както и да се променяш аз ще те Обичам!Винаги можеш да ме потърсиш...Но дотогава, Сбогом...ще живея моя си живот...Сега!

Обещанията остават неизпълнени...

Думите избледняват от времето,

Молбите до болка повтаряни, стават безлични...

Гласовете заглъхват в топлата вечер и

остава само една незавършена песен за двама приятели...

Когато всичко утихне, когато чувството за умраза се стопи, тогава ти, единствено ти оставаш в мен...Единствено миговете с теб имат значение, единствено ти...
Когато отмине време, когато човекът в огледалото ще ми бъде непознат, тогава отново ти ще си в мислите ми...
Ти оставаш...
Всички други се размиват в погледът ми, само ти си реален...
Само твоя образ има сила над мен, само той ме вдъхновява, само той обезкуражава...

За нея

За човекът който няма нищо сркито, за човекът чиято усмивка е по-истинска от действителност.

Човек оставен в този свят за да го уравновеси.Толкова фалш и лъжи, трябва да има нещо истинско, натурално, искрящо с неповторимостта си на фона на градските клонинги.

Знам че никога няма да е същото, защото с теб винаги е по-хубаво.

Детските усмивки...най-красивото нещо на света...големия свят и начина по който гледаш към него когато си на осем...тъй малък си и тъй голям!Открил хиляди загадки и всеки ден те затрупват още стотици!За всяко нещо си пръв!Отворен за знания, отворен за шарения живот!
...светещите очички на първокласника който е получил първата си отлична оценка
А как може да посветим на децата един единствен ден от годината...техен е целия свят...

Пожелавам на всички да пораснат голееми деца!!!

Това, че означаваш всичко за някой неозначава, че можеш да не правиш нищо за него и да продължиш да си такъв!

Sometimes you have to let someone go, not because you suddenly stopped caring for him, but to see if he care enough to come back...

Помниш ли името ми?-Не го помня, бълнувам го всяка нощ, шепна го всяка сутрин...

Пазиш ли номера ми?-Да го пазя?Аз го знам наизуст, набирам го всяка секунда в главата си.

Още ли искаш от мен да ме чуеш?-Не е достатъчен гласът, искам думите ти...

Да ме видиш?-Образът ти виждам в сънищата си, дали в тях не си по-реален?!?...

Ще се превърна във върбова колиба

пред твоите порти,
душата си ще затворя

във тази къща,
ще пиша стихове

за любовта осъдена
и ще ги пея

дори през нощите мрачни.
Ще крещя името ти с вятъра
и разнесено от въздуха

до всички уши ще достигне

Дали?
Дали алкохола във вените ще помогне?
Дали цигарения дим невидима ще ме направи?Дали белите прашинки в ноздрите ще помогнат?
Дали пълното изтощение ще помогне?Ще помогне ли нещо да изтръпна цяла, да не чуствам умора?
Ще намеря ли безвъздушно пространство, без чувства, без мисли, без никой и нищо, само аз...само аз?
Място където пулс, за който да мисля, нямам?

За други ти си Мария, за мен си моето Чачи!!!

Незнам дали го осъзнаваш, но ти си ми всичко!!!

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Помниш ли?!?

-Колко още лъжи си ми говорил?

-Хиляди, но те обичам!Ти си ми най-близка в момента, ти ме познаваш най-добре!

Плетеница от хиляди лъжи, може би много повече от усмислените, може би много повече от казаните.Той е най-красивия лъжец и въпреки че наизостените лъжи пак излизат от устата му без капка срам, за теб те са най-чистите, най-искрените думи на света.

Знаеш че не си единствена, знаеш че не и нито сигурна, нито истинска сега, но желането да чуеш фразите, които те издигат, омайват те с измамната си красота, е по-силно от теб.

Той знае точно кое, как и кога да каже, перфектния актьор, перфектния злодей в този безкраен сериал, перфектния Дон Жуан, разбивач на женски сърца, перфектния омайник-безсрамник, със своите думи той пленява безпощадно...

Колко други е уверявал за единствени и как те също като теб са се пристрастявали...

В искуството да омагьосва с маскирани лъжливи думи той е шампион!

Понякога хората нямат нужда от нас...

Понякога хората нямат нужда от нас...Понякога казват "Сбогом" и си тръгват уверени в успеха си сами.Ние както всяко живо същество обзети от егоизъм твърдим, че той няма да успее да се справи без нас, че няма да е щастлив и доволен от живота си без нас.

И наистина има такива които се връщат след година,...след две,...след пет...и съжаляват и осъзнаватлипсата в сърцето си.Корят се за думите си и молят за прошка.

Други не се нуждаят от нас и не се връщат, не съжаляват и не чувстват празнота.За да се успокоим си казваме "има време", но не се случва, живота му не спира без нас, часовника продължава да тиктака, а дните от календара препускат...ли препускат...Ние не сме оставили следа в сърцето му, не сме оставили нищо свое.Живота му тече забързано, без следа от каквато и да е липса.Хубавите мигове се леят върху главата му като пролетен пороен дъжд.Той изпитва своите болки и падения, но те нямат връзка с нас, колкото и да ни се иска...

В сърцето му не е останала рана както в нашето

Студен стоиш пред мен,пред теб гореща аз,безмълвен,безплътен с празна душа.Върви щом е така,едва ли осъзна ти какво за мене си,как на теб с любов всеки миг посветих.Ти кажи едно мерси,че се завръщам и споделям колко страдам и боли!Ти кажи едно мерси,че бях до тебе твоя сянка в най-тежките ти дни.Ти кажи едно мерси,че те обичах и целувах,а живота ми разби.Ти кажи поне мерси.Ти кажи едно мерси, че все се раждах и умирах от любов и от сълзи.Ти кажи едно мерси, че всичко мое аз ти дадох и сърце ти подарих.Ти кажи едно мерси, щом не можеш да ми кажеш че обичал си ме ти.Ти кажи поне мерси.Не питам никога за моята съдба,че плача,че моля дори не разбра.Мълчиш,ала защо за теб е все едно,но нима не бях жена?И силна и нежна-аз бях истинска...

Ти кажи поне мерси...

За теб и мен?!

Не е ли малко нагло дори да се надяваме, че на някого в този момент сме в мислите?!

Не е ли смело да се надяваме, че чувствата които изпитваме към някого са споделени?!

Не е ли смешно да сме сигурни дори, че сме влюбени с теб сега?!

Има толкова много чувства, трепети, въздишки...

Има толкова заблуди, толкова лъжи, които сме преживели...има безброй много, които ни очакват.

Има толкова много врати които трябва да бъдат затворени, толкова много сърца самотно разбити.

Има още толкова много пъти да казваме "Обичам".

И още толкова "Прости".

Във всяка мъничка думичка има човек или хора с чиято поява усмивката им е сто процентова!(това се разбира само от мен :P, яд ли ви е)

Всичко е толкова цветно, запълнено с шарени думи, с разпиляни чувства.Във всяко живо същество се крие нещо оригинално, нещо изцяло негово, на основата на градската баналност.

С всеки ден откриваш някоя нова, по-висока степен на щастие.Щастлива с любимите си хора до теб!Има и няколко зад гърбът ти, но важното е, че някога са били любими!

Как искам

Искам любовта ти, въпреки че за него се моля...

Искам нежността ти, а все неговата си припомням...

Искам мен да сънуваш, а всънищата ми е той...

Искам целувките ти, но пак и пак неговите ме изгарят...

Искам обичта ти, ала раните от него пак разравям...

Искам в очитети само аз да греч, а неговите жадувам и копнея...

Искам теб да обичам, него да забравя, но нестава...

Искам твоите ръце да изтрият тъгата която той ми причини...Не ме докосвай, спри!

Искам от сърцето него да изтръгна, невлизай, там остани...

Искам него, не теб, но без да те боли

Какво от това

Всеки може да пише на светло, но малцина успяват да четат на тъмно.

Моливът ти е голям?!И какво от това, като неможеш да пишеш.Имаш тонове хартия ала незнаеш как да я запълниш.Имаш цялото време на света, но на думите които знаеш им е широко на лист формат А5.

Някои дни са толкова мрачни, че трябва да запалиш лампите още сутринта.Дни в които потъмнялото небе заплашва да рукне силен дъжд...и чувстваш как в теб се надига буря.Тягосни дни, в които всичко изглежда маловажно.Дни които те оставят без думи от тъга.

Мълчанието е изпълнено с напрежение, по време на което всичко сякаш...излиза извън контрол.

яд гняв ярост

...и после нищо