Thursday, January 14, 2010

А моите объркани чувства, хилядите неказани и непоказани нежности които съм готова да дам срещу малко, да наистина мъничко не искам звезди нито обожание.толкова съм отекчена от хората с които се запознавам, еднотипни сте -забавни, обичате да привличате внимание и ви е страх когато не го получавате, държите се всякаш се познаваме от цяла вечност а не от пет мунути, толкова сте уверени че ще се харесат пиянските ви истории че изобщо не се замисляте когато ги разказвате...и още една и още една, най-лошото е че виждам че това не сте вие, виждам че някъде там има един интересен характер който си заслужава да се опознае, но вие го подтискате и отричате за съществуването му...а искам толкова много да дам...

1 comment:

Satany said...

Понякога хората се страхуват от истинското си аз,страх от отхвърляне ако не се впишат в атмосферата.Не трябва да ги виниш,никой не се разкрива пред непознати,а на други им е още по-трудно дори и пред верните си приятели.Сигурно и ти слагаш маска понякога,дори и за да си спестиш обяснението защо си тъжна или весела.Важното е да се опиташ да свалиш,и твоята,и чуждата маска безболезнено за всички.