Всъщност, сама съм!
Няма вече да звъня, обещавам.Но трябва да те видя отново, насаме, защото не съм толкова, добра колкото когато беше тук.И вече мога да се видя през твоите очи.И съжалявам.Ако само може да се съберем и да поговорим.Да си кажем всички неизречени неща.

Срещате някого и усещате че неможете да живеете без него.

Може да е спомен от минала юбов в колективното подсъзнание,

...а може да са просто хормони

усети сърцето ми как бие...

дъхът ми как спира...

...как треперя цялата

стоновете ми погълнати от тишината...

...въздишките размити с твоите

всичко е само за момената...без продължение...затихва малко след като се е отприщило

За моето Мише...

Нещо малко, но от дълбините на сърцето ми!

Няколко думи, облечени в изречения, които немогат да изразят емоция!

Емоцията от това че те срещнах, емоцията че те задържах и емоцията да продължа...да продължа да съм до теб когато имаш нужда...да продължа да се въсхищавам на къдриците ти,къдравелке...сякаш в косите ти е скрита магия...

Трябва да усетиш сърцето ми как твоето име на срички тупти...

Луната прави своя подарък, луната се преобразява за теб, вълшебна кихалке...

Думите отстъпват на тишината, само тя моше да каже всичко, само тя може да скрие вечността и да ти покаже малка част от вечното си съществуване, да тишината, само тя...

...спомняй си за мен когато я чуеш, когато си сама, заслушай се в сърцето си...заслушай се в тишината Мими...само тя описва картината на моята обич...

И когато искам теб...ми даваш само спомени

И когато търся теб...

...намирам само спомени