Много лошо ме е научил, че въпреки времето, страстта не се отмива, че месеците без контакт нямат значение, че като се уплаша и побегна, ще има една ръка която ще ме спре и макар и по мъжки ще ми каже,- че няма от какво да бягам. Попринцип не вярваше в съдбата, само на безупречната логика, но заради мен (в която няма логика-никога не е имало и няма и да има...) вече не си сигурен и в законите си. 

Обградена с математици, инжинери в семейството, от малка зная, че само те могат да изтърпят вечното ми развейпрах мислене, замислената ми душа. Веднъж се влюбих в правист хулиган, за да си затвърждя  тезата! 

Вечно анализираща и туптяща, приемаща жестовете, за по-силни от думите, забравих да ти кажа колко сме еднакви, как сякаш аз говоря, как всяко нещо което научавам за теб е все едно за мен го говориш...вместо това гледах глупаво и ти се възхищавах тихо. "никога не се възхищавай на мъже, не им четкай егото, там ти е грешката. трябва да ги тъпчеш, за да те обикнат" така ми казват и явно е вярно... кога ли ще се науча на женските трикове?

апф и да не коментирам и пиша на някого, след като не съм спала цяла нощ!!! ама все си мисля, че ако поискаш обяснение понякога ще се учудиш как хората не са толкова повърхностни и глупави за колкото ги мислиш, нищо че учат в унсс...той си направи неговите изводи, че си търся билет за изход терминал 1, а аз просто се натъжих, щото родните моми, се превръщат в фрий лансъри на себе си. Дали ще са чалга или арт...всяка иска да изпъкне, да има лайкове, да има кой да я снима готино, да пътува в първа класа и да живее на топ място. 

Аз обичам да се разхождам в планината, по козите пътечки, да се заговарям с клошари, да бърша сълзите на чистачките в университета, да слушам приказки.

Да, аз няма да работя в голяма корпорация, да, аз не искам да ме возят в скъпа кола и все ми е тая каква е твоята, ако имаш колело!

Уви, отпадам!

де да можех да съм твоето вдъхновение, 

да искаш да остана, 

да ме спреш като бягам.

ала тогава нямаше да си моята муза...

преследвачи много,

трябва ми плячка, 

игра.

идея около която да се върти въображението ми нощем, 

да изкривява реалността по безброй болни начина, 

ти навярно си казвал думите, за да запълниш мълчанието помежду ни

ала аз си оцветявам преживяването.

приписвам ти характеристики, които никога няма да разбера дали притежаваш.

имам си любим уличен музикант.
той свири на гайда.
случайно се засичахме в градината "Св. Кл. Охридски"...почти всекидневно
любов от пръво ухо
възраст- не мога да ви кажа, но душата му е млада, а пък косата бяла.
твърде жалко. че няма фейсбук страница...
....за да казва поне къде е.
дано се е покрил само заради ледовете.
п.п.  не за друго...гложди ме отвътре, че последният път си стиснах дватА книжи лева.

не гледай луд в очите

прибирайки се от лекции, срещнах луд и полудях
гледаше хората в очите - каква дързост!

просеше цигари - за момент съжалих, че ги отказах.

после заговори за революция
а, аз го гледах право в очите, въпреки че  си спомних вечните заръки "не гледай луд в очите", уж само за момент, но не можах да се откъсна...
та това не бяха очи на умопобъкан, бяха най-будните и казващи истини очи, останалите, да , те , ние бяхме за лудница, с безразличието си, със страховете
и се разплаках...и продължих още по-силно когато видях апатията на околните - майки, бащи, братя, сестри...някой разплаква дете, а те бездушно отместват поглед...заслужили сте си да сте нещастни, душите са ви бедни и страхливи.
и продължих, щастлива, че срещнат един буден в тази нация на сънотворни.

не правете закуски на първа или на n-ти път по първа среща,

кажи че бързаш, че имаш работа, бъди клише.

чувала съм, че жените полудяват след това

По дяволите!

хората се пропиват след раздяла, аз отказвам алкохола, цигарите

да ми мине по-бързо абстиненцията се прокарвам с още две-три

drama queen ми викайте, седя и се тръшкам не знам си кой месец, за най-безплодната връзка евър!

изгубих себе си в търсенето на перфектния....и се оказа, че хич не бил перфектен

мразя я тая дума в мъжки род

искам си петте години обратно

мамка му, аз те гоних повече, отколкото те имах, кво имане аз се приспособих, превърнах се в шибана плевел.

за да ти се харесам станах цинична, мръсна, слаба и слабоумна.

ама не...нали нямаше проблем да се шегуваме един с друг....споко бе, той ми вика "тъпа" и "дебела" на шега, `шот ние сме приятели.

брат ми хубаво ми каза, че имам влияние върху хората, и то най-вече върху мен, мога да се убедя в каквото си поискам, за колкото си време си поискам. Убедих се... че го обичам.

всичко беше изчерпано, преди да започне, ама неее....аз ще му покажа, той не знае, че ме иска...bullshit!

направих ти пиадесталче, сложих си те, и ти плясках, а като се почувства цар ти разреших да си такъв, та нали аз те направих.

глупаче

и са кво

връщаме си го на случайните, излъгали се да се пробват в кофти момент...ама тъпкано им го връщаме

те тва е стаеният гняв от самопотъпкването ми нищо повече

щото много мразя някой да ми потропва с крак аз си ровя язва в стомаха, в сърцето, в душата, тихо, кротко, постоянно.

самоизядох се

аз съм клишето

и моята любов минава през стомаха, не мъжката

не са ми виновни, нито мекиците, нито палачинките, нито филиите

Живко Колев

„Здравей.
Навярно ти е криво,
че напоследък разредих писмата.
Но дните ми се оцветиха в сиво.
Така стоят нещата.

Събрах се със жена.
Нямам друго
освен наивната усмивка на децата,
останали при моята съпруга.
Така стоят нещата.

Да пиша, че ми липсваш
е излишно.
Един път седмично при теб с колата
във мислите си ще пристигам скрито.
Така стоят нещата.

И жалко е, че често сме безсилни
срещу превратностите на съдбата.
А мислим, че сме зрели и стабилни.
Така стоят нещата.

Не ме кори – животът ни разделя.
След мен ще дойде втори, трети…
И пак ще имаш любовта в неделя.

Последно сбогом,
Петър“

в безхарактерни дни като този си мисля за теб.неделя е и е сиво.а когато ми е скучно ми допада да се карам с теб.вдига ми адреналина, разнообразявам се.искам да ти се развикам за поведението ти, да те обвиня че не ми обръщаш внимание че не ме зачиташ и ти отвръщайки ми дори и по твоят си груб начин да ми докажеш че съм значима.защото ако не бях нямаше да си говорим... както казваше.
не съм идиот знам че месец мина вече.забравихме се.моето лошо настроение не ти се отразява.едва ли нещо в мен ти липсва.
мразя те.
долнопробен евтин наркотик си.
а аз беден наркоман в абстиненция.
зная не предлагаш нищo

Аз не съм от тия наивните с капаци на очите преценката ми е точна и прецизна
не съм от хленчещите от тия дето си извъртат реалността.В моите мисли реалността винаги е с няколко степени по-сурова отколкото е в действителност.Не си падам по напразните надежди по илюзията че ще испея да променя някого че ще го накарам да е каквото желая.Аз възприемам нещата навътре и колкото по-навътре влизат толкова по-лоши стават ако ми кажеш не ми харесва аз го възприемам като мразя ако ми кажеш обичам аз го чувам като допада ми, става.Това го наричам защитна реакция настроила съм се съвсем умишлено за да не очаквам, да не свиквам.
а когато нараниш такъв човек си наистина добър

Желая ти щастие
Не мога да кажа че те мразя, че искам да те боли както мен, да ти се върне както бих искала
напротив аз ти желая доброто нека някоя успее да извади това което аз не можах нека те научи.

Винаги съм знаела че не ставам за учител

Аз не съм оптимист

Аз не съм щастлива само когато давам без да получавам същото взамяна, всъщност съм доста егоистична.

Аз не гледам влюбено когато не ми се отвръща със същото

Не ме интересуват неща-не-пряко-свързани-с-моята-личност, моят свят се върти около мен

Аз не слушам песни които не ми харесат при първото прослушване

Аз не чакам и не моля за внимание

Аз виждам нещата такива каквито са, не правя от нищото нещо

Аз не съм зависима

Нечие присъствие е не способно да оправи настроението ми

Аз ме се опитвам да променя хората и отношението ми спрямо мен

Но ти преобръщаш всичко с краката нагоре премахваш "не"-тата и всичко ми се струва възможно!

Тии, ти преобръщаш навиците, вижданията и разбиранията ми.Правиш ме друга без дори да осъзнаваш.Правиш ме щастлива без дори да искаш.Развихряш фантазията ми без да се стараеш.Харесвам се повече когато съм с теб.И усещам усщам че мога много повече само ако го пожелаеш.

колкото по-малкоо внимание получавам, толкова по-големи жертви бих направила със себе си, повече промени.Изграждам се когато сама реша а не когато това се поиска от мен

Охх бъди с мен, бъди с мен, дори и аз не мога да кажа какво бих направила само и само да ти се харесам.

Ти не разбираш аз искам и мога но понякога просто не

чувствам.А в този момент чувствам със цялото си същество

Не пренебрегвай това!

аз не умея да наизустявам

спомените ми са бледи и размазани

вкусувете на любими храни също