.

2011-05-03T22:54:00.001-07:00

Аз не съм оптимист

Аз не съм щастлива само когато давам без да получавам същото взамяна, всъщност съм доста егоистична.

Аз не гледам влюбено когато не ми се отвръща със същото

Не ме интересуват неща-не-пряко-свързани-с-моята-личност, моят свят се върти около мен

Аз не слушам песни които не ми харесат при първото прослушване

Аз не чакам и не моля за внимание

Аз виждам нещата такива каквито са, не правя от нищото нещо

Аз не съм зависима

Нечие присъствие е не способно да оправи настроението ми

Аз ме се опитвам да променя хората и отношението ми спрямо мен

Но ти преобръщаш всичко с краката нагоре премахваш "не"-тата и всичко ми се струва възможно!

Тии, ти преобръщаш навиците, вижданията и разбиранията ми.Правиш ме друга без дори да осъзнаваш.Правиш ме щастлива без дори да искаш.Развихряш фантазията ми без да се стараеш.Харесвам се повече когато съм с теб.И усещам усщам че мога много повече само ако го пожелаеш.

колкото по-малкоо внимание получавам, толкова по-големи жертви бих направила със себе си, повече промени.Изграждам се когато сама реша а не когато това се поиска от мен

Охх бъди с мен, бъди с мен, дори и аз не мога да кажа какво бих направила само и само да ти се харесам.

Ти не разбираш аз искам и мога но понякога просто не
чувствам.А в този момент чувствам със цялото си същество

Не пренебрегвай това!

Как се обича Иван

2011-04-14T12:03:00.001-07:00

Иван ли как се обича?

Иван се обича не трудно,не лесно...

Лудо се обича Иван.

Като на филм се обича-със сълзи,с шамари,с усмивки,с оргазми и смях.Иван се обича внимателно,с грижа,в детайли.

Иван се обича на музикален фон,задължително!Твърд!На места с абсурдно нежни франгменти.Музиката пуска той.

Иван се обича на светло!Тъмното му е познато и умело се крие.Иначе свети и то ярко.В крайна сметка пак сме на светло.

Иван се обича като слънце-леко от разстояние,леко с присвити очи,и като заспиваш при него,винаги трябва да имаш едно на ум за защитния фактор-висок.

Иван се обича като дете-с много шоколад и бонбони.Ама няма такова дете-трябва да си го гледаш,да си го гушкаш,да бдиш над него,постоянно с разбити колене,разкървавен нос,с нещо счупено,с нещо порязано,бягащо от вкъщи,диво,непокорно...

Иван се обича с всичките му белези и счупвания,с всяко кривичко местенце по носа.

Иван се обича като принцеса-важна,глезена,специална,най-малко през девет планини по-красива няма,никакви грахови зърна и трохи в леглото и с вечно нестихващи войни,водещи се за нея,а около нея-змейове да търсиш само...

Иван се обича с разбиране-доколкото е възможно,и още повече!

Иван се обича,ако той ти го позволи.

Иван се обича без гордост и с неговата-пазена на всяка цена.

Иван се обича и леко смирено,и с лудия поглед в очите...

Иван се обича с цяло сърце...С целия теб,с всичко...

Иван се обича по няколко пъти във всяка секунда-с мънички жестове и с пълно отдаване...

Иван се обича без свикване...Без подготовка...Без тренировка.Неочаквано се обича,а подозирам,че и необратимо се обича...

Иван не се обича до смърт.Една нищо и накаква смърт,точно от това обичане няма да успее да те спаси.

Иван се обича неописуемо.

Иван се обича,танцуващ рано сутрин,издокаран в твоята прозрачна нощница...

Иван се обича с непрестанно учене,с много падане и ставане...

С много целувки се обича Иван,ама с много-докато болката скове врата ти,а устните ти напълно изтръпнат...

Иван...с голямо удоволствие се обича...

Ако ти се случи,ще го познаеш по схванатото си лице всяка сутрин,след цяла нощ сънуване с усмивка.

По жегата през зимата ще го познаеш,по това,че спиш с краче между коленете му и по целувките по гърба ти...

Не по пеперудите,а по кондора в стомаха си ще го познаеш!Няма такова махане с тия крила,няма такъв гъдел...

По мечтите си ще го познаеш...Едни такива,за първи път случващи се,леко правещи те невменяем.

Не че нещо,ама я се спасявай...

Всъщност ...изобщо не ми пука дали ще разбереш как се обича Иван...Как се обича Иван ли?

Иван се обича от мен.

2011-01-01T07:03:00.000-08:00

разтърсваща

смела

рискуваща

силна

мечтаеща

бодуваща

уверена

непреклонна

спонтанна

нека по-такава бъда

2010-07-25T03:29:00.001-07:00

Тайно зная ще идваш в моят дом от слънчеви дни, ще искаш следа да оставиш, нещо да промениш, ала аз изградих го сама, без рамо на което да поплача когато срещна срудност, без слуги, без машини, без лопатка дори.Казвах си няма смисъл, немога повече, ала продължавах.Ноктите ми се напълниха с мръсотия, дробовете също, но открих неща които не си представяш че ще намериш в нищото открих надежди открих смисъл и мъдротст аз ще продължавам да градя в мрака, ти може да не виждаш разлика, но аз съм друга.Ще пея моята песен за Него, дори и граченето ми да отблъсква, той ще ме поиска щом види какво мога да дам,мога да кажа и какво мога да направя.

2010-03-01T12:20:00.001-08:00

да ти дам малко от моите целувки малко от моите чувства, да ме прегръщаш докато слънцето изгрява...не ми казвай че ме харесваш не и ако след това ще си тръгнеш и утре отново ще сме почти непознати не не не ми се усмихвай с тази усмивка затворена в тръпчинки ако следващия път ще си говорим за времето и математиката.

2010-02-08T12:41:00.000-08:00

Weeping willow with your tears running down, why do you always weep and frown? Is it because he left you one day? is it because he could not stay? On your branches he would swing, do you long for the happiness that day would bring? He found shelter in your shade. You thought his laughter would never fade. Weeping willow, stop your tears. There is something to calm you fears. You think death has ripped you forever apart. But I know he'll always be in your heart.

2010-02-03T13:08:00.000-08:00

няма смисъл да се предоверяваш на така наречената група от хора-приятели само ти може да мислиш най-доброто на себе си, друг няма толкова кураж да ти каже какво си, какво не си, какво можеш и какво не, ако щеш ми вярвай.От изтъкване на черното ми омръзна.От поздравяването също, така и не успях да хвана смисъла на това да поздравяваш хора които са ти безлични, а и ти на тях също.Да се държа мило с непознати също- остават с впечатлението че си им приятен.Знам че е модерно да се държиш с хора с които туко-що си се запознал, така както с дългогодишни приятели, но за мен е абсурдно, а не се смятам за асоциална, поне не все още.И не не съм в кофти настроение, напротив прекрасно си е.
Толкова е нелепо това "здравей, как си" когато изобщо не ти пука как е човека срещу теб и хората го наричат любезност.Чакай малко това да казваш едно, а да си мислиш обратното не го ли наричаха лицемерие-но не трябва да си любезен с хората, които ти говорят зад гърба, защото това показвало възпитанието ти.Мен пък, Мама ме е учила да бъда честна, а ако трябва да съм честна с такива хора, ще съм и груба, затова просто няма да спра, за да те поздравя, за да не ти кажа грубите думи, които си мисля за теб, защото употребата на такъв вид думи, ее това вече си е проява на лоши маниери.

2010-01-21T12:33:00.000-08:00

Бих могъл да се потопя във спомени.
Бих могъл да се извися до слънцето там.
Бих могъл да се нараня като теб.
Бих могъл да се отрека...

...но нали теб те има,
имаш целия свят, имам го и аз!
Обещавам всеки дъх от мен
на теб да подаря!

Бих могъл да изкрещя "ОБИЧАМ ТЕ".
Бих могъл да събера човешките мечти в една.
бих могъл да изгоря от любовта.
Бих могъл, но... Бих могъл, но...

2010-01-19T14:22:00.000-08:00

съжалявам, че послушах майка ми и се отказах от балета преди 4 години, а също и за това, че не влезнах в балетното навремето.Имам чувството че това е било моето призвание, нещото което обичам и в което ме биваше.Мразя сегашната си тромавост, дразня се че съм загубила фигурата си, а още повече на това, че знам, че ако се раздвижа малко ще се усещам по раличен начин, а не го правя.Много обичам филма "Canter Stage" гледала съм го хиляди пъти и още ме пленява, часове след като свърши още се просълзявам, заради изгубените мечти които ми напомня.Мразя да говоря за това с хората, защото като ме видят в сегашното ми състояние не си представят каква съм била.Обичам мириса, който имаха трикото и туфлите ми, който всъщност се дължи на прахта в залата, но е много специфичен.Мириса на залата с две огледални стени и една цялата в прозорци, червена станка, пияно и плакати и снимки в рамки на балерини и балетисти изпълняващи "Лешникотрошачката" "Лебедово Езеро"и др.Обичам стегнатото кокче и в главата ми да ми се забиват форкети и фиби.Обичам мириса на лак за коса.Никога не съм се притеснявала от сцената, докато танцувах се радвах че всички хора гледат нас.Когато свършеше танцът имах чувството че изобщо не съм излизала и се ядосвах че не съм се насладила на момента повече и с нетърпение очаквах следващото ни участие.Обичах когато имаше малко време между танците и всички бързахме- мятат се чаропогащи, туфли, трика, търсиш си пачката, слагаш си една,оказва се, че не е твоята и започва отново едно търсене, а времето те притиска.Харесваше ми това че Мам ме оставяше да съм по-самостоятелна, за разлика от чуждите майки които постоянно бяха около нас, досадничко беше...дори и на фестивалите...задушаващо.Мам правеше най-хубавото кокче и ме водеше някъде след концерт :) Като малка с едно момиче което май се казваше Теди обикаляхме залите в които се провеждаха концетите и проучвахме коридорите- които са много(или поне така ми се струваше тогава).Чувствах се горда че съм зад сцената, където се случва магията, а не както обикновенните хора пред сцената, затова и сега не ходя по концерти-когато веднъж си бил център на внимание не се задоволяваш само с "ред и място".Много се радвах, когато трябваше да отцъствам от няколко часа за да отида на представление и го казвах демонстративно пред целия клас.Обожавах да отивам на генерална репетиция на самата сцена преди концерта, тогава има само подбрани хора-артисти и професионалисти, без простолюдието :д.Всички бяхме злояди, но когато чакахме в промеждутака до концерта от нерви се тъпчехме с иначе невъзможно за нас количество храна.Не си спомням Мам да я е нямало, но за мен нямаше голямо значение-тя знаеше какво мога, но и се радвам, че е мислила за това, че се нуждая от подкрепа и удобрение, все пак тогава не е знаела до колко мога да съм самостоятелна и колко малко ме интересува това.Никога не съм държала кой знае колко на другите момичета.И до сега не си падам по отборните игри, но смятам че съм усвоила нещата на които те учат-да разчиташ, да може да ти се разчита.Не че са били лоши, просто не бяха мой тип, малко лицемерничих в това отношение, но смятам че би било грубо да им кажа в очите че не са ми приятелки, а само колежки ли какво му се казва :д.Има и друго аз и една Мими(и двете бяхме силни характери и нещата между нас се разпаднаха) бяхме от начало, докато другите дойдоха по-късно... много момичета се сменяха...на повечето и имената не помня, тъкмо свикнеш с някои и той си тръгне, дойде друг и пак същото, затова спряхме да свикваме и да се привързваме.Накрая станаха някои промени групата се раздели и се преместихме, бяхме ивестно време в зала балетното, после в една симпатична зала на жълтите павета срещу парламента (или е обратното не помня коя зала беше първа) но тази зала ми допадна, може би затова че се намираше на последния етаж на една стара сграда-точно като тези които обичам- с голямо, широко стълбище с заоблени парапети, много ми се иска да се върна и да поседя за малко, въпреки че само една година съм репетирала там тази зала е нещо много важно за мен съчетава две неща които обичах и загубих-балета и апартамента в който съм отраснала(подобна сграда) знам че са стари и коридорите миришат лошо, знам че са олющени и сиви, но ги обичам.Обичам това че въпреки еднаквите стандарти по които са правени, за разлика от новото строителство, тези сгради изглеждат различно или поне за мен, напомнят ми за някогашна София каквато е в стиховете на Дебелянов-млада, чиста и без трафик, пълна с джентълмени изпращашти любимите в късните летни вечери...стана ми мило и софийско.
П.С. след няколко часа ще ме изпитват по биология и химия :д

2010-01-17T12:50:00.000-08:00

ох, как искам с мен да прекараш малкото си време тук, как искам да те заддържа в прегръдките си и да измокря рамото ти със сълзи от радост и от мъка едновременно.искам искам искам те.Искам да видя онези небесно сини скитащи по чужди земи очи, които толкооова много ми липсват...Да ми разказваш колко красиво и колко скучно е там.Да ми опишеш как си се чувствал през тези няколко месеца, ден по ден.Искам да знам всичко за скучното ти ежедневие, да знам дали възглавницата ти е удобна, дали пиеш хубаво мляко, как мирише стаята ти и дали е топла, какви са хората около теб...

всичко... за да се чувствам близо когато пак отидеш далеч...

2010-01-14T08:32:00.001-08:00

А моите объркани чувства, хилядите неказани и непоказани нежности които съм готова да дам срещу малко, да наистина мъничко не искам звезди нито обожание.толкова съм отекчена от хората с които се запознавам, еднотипни сте -забавни, обичате да привличате внимание и ви е страх когато не го получавате, държите се всякаш се познаваме от цяла вечност а не от пет мунути, толкова сте уверени че ще се харесат пиянските ви истории че изобщо не се замисляте когато ги разказвате...и още една и още една, най-лошото е че виждам че това не сте вие, виждам че някъде там има един интересен характер който си заслужава да се опознае, но вие го подтискате и отричате за съществуването му...а искам толкова много да дам...

2009-12-27T16:03:00.000-08:00

По-просто е отколкото трябва, може би там е проблема, свикнала съм в живота да откъсвам с голяма тругност най-хубавата ябълка, да полагам много труд и пот за да постигна целите си и когато се окаже лесно-просто се бъгвам и търсия по-сложен начин.Винаги съм решавала по-трудните задачи по математика, но на най-простичките примери се обърквам тотално- търся уловката и не мога да приема че задачата се решава по очевидния начин.
Така е и с теб сега "Щом си толкова лесен,къде е уловката?"

2009-12-27T15:56:00.001-08:00

Мисля си го отдавна...колко малко знаем за света, за бъдещето... Всички искат да разберат, да знаят какво ги очаква, какво да правят и как да живеят.Колкото повече отговори получаваме толкова по-големи песимисти ставаме, и когато видиш че неможеш да направиш нищо, неможеш да предотвратиш края... търсиш начин да забравиш откритията си, да притъпиш страха си, да преглътнеш това че си безпомощен и спасяването на каквото и да е не зависи от теб, съдбата на никого не е в твоите ръце, ти само си разбрал.Затова не ни се казва , за това сме създадени незнаещи, просто неможем да носим толкова силно бреме като знанието.Затова сме създадени със самочувствието че сме специални и богоподобни, за да не задаваме въпроси, за да не откриваме тайни...

2009-12-25T10:36:00.000-08:00

целувам те.харесва ми.докосвам те.изгаряш ръцете ми.желаем се.отдръпваш се.тъжиш.имаш ме, не съм твоя.объркан си.дъх на ванилия припяваш ми.обичам.спомен.шепнеш нещо за любов.не те слушам.мълча.сбогуваш се.отварям уста да кажа нещо.време е казваш и ме спираш с очи."убиваш ме" крещя след теб.-Обичам те, ето нали това искаш да чуеш.казах го.-тръгвам си промълвяш.-върни се.нека опитаме отново.-опитът е обречен не разбираш ли.-не.целувка.целувка.-обичам те.-не повече от мен.-повече е.

объркано е, но не повече от колкото беше в действителност...

2009-10-24T13:37:00.000-07:00

колкото повече мисля за преди, толкова по-далеч го чувствам.почти успявам да го помириша да се сетя за вкуса на онова време , и на косъм да се потопя в атмосферата и момента ми се изплъзва като пясък през пръстите.чувствам се всякаш искам да хвана едни и същи песъчинки за втори път, точно онези- а всички знаем че това е невъзможно.

Жалка съм дори и за себе си, като казвам че ми липсва някого до мен...та аз кога съм имала опора до себе си, кога съм имала половинка в истинския смисъл.измислила съм си представата от безбройните филми, книги и разкази на други хора, а никога не съм го усещала щастието да си с някого, а само желанието за такъв човек...безхарактерността на обграждащите ме представители на мъжкия пол ме обезкуражава и отчайва.навярно звуча банално и нормално за моята възраст..."имало време, още много път...и по-зле можело да бъде..."
все някъде трябва да има човек който се чувства самотен и нуждаещ се от мен

2009-10-09T13:34:00.000-07:00

Който Може Ще Прогони, въпреки че, от самотата се страхува

опитай и ти, да видиш-как боли...

2009-09-02T23:16:00.000-07:00

Ще стане ли така и този път?!? -попита ти
Не, как ти мина през ума, ние сме по-различни!Ще премине и тази буря, малко ще се нараним външно, но отвътре всичко ще е по старо му!-отговорих ти тогава.
...и тогава бях сигурна в думите си...ли не се променихме прекалено много през тези три години без дванадесет дни, дали не оставих някъде там част от себе си...
не искам да съм част от живота ти само по навик, неискам
да правя нещо без пламък.нежелая да ти казвам че всичко ще е наред, щом не съм убедена в това.

да заспя немога,от страх какви ли огризки от себе си ще намеря утре...

2009-07-23T13:46:00.000-07:00

В живота ти, няма да липсват
хора, които ще ти казват как да живееш.
Те имат всички отговори... какво
трябва да правиш и какво не трябва.
Не спори с тях.
Кажи, ''Да, това е брилянтна идея.''
и прави, каквото си поискаш.
Винаги, когато пишеш, се
стреми към оригиналност,
но ако трябва да крадеш,кради от най-добрите.
И ако се грижиш за
самобръсначката си
и я подсушаваш след
всяко бръснене, тя
ще издържи повече от повечето
връзки, които ще имаш.
...You know, it's like anything else

Anything Else

2009-07-02T02:54:00.000-07:00

Как е наивно счупеното да лепим!

2009-05-19T12:07:00.000-07:00

" Потрошени чувства, износени любови, останки от достойнство. . . Не приемам такива огризки, не!Пише го на очите ми!Сърцето ми не е боклукчийска кофа!"

Д.Д

2009-04-29T00:04:00.000-07:00

Дъжд рано сутринта

Слаб дъжд

Разпокъсана облачност

Дъжд

Силен дъжд

Дъжд

Следобеден слаб дъжд

Дъжд & Гръмотевици

Дъжд...

"Прогнозата е все мъгла и много дъжд,

и всички филми свършват много лошо.

Чакам те за да намерим нов канал,

завръщай се защото...

пак съм полудял" . . .

2009-04-27T11:30:00.000-07:00

http://tralqlq.blogspot.com/2009/04/blog-post_3675.html

. . . любимото ми

2009-03-31T15:29:00.000-07:00

Единственото нещо което човек иска е да бъде обичан

Без любов няма смисъл

Няма живот

2009-03-28T02:05:00.000-07:00

Щрак, щрак, щрак...
щрак щрак щрак
усмивка.
enter.
Пишеш, поправяш, триеш.
среднощни разговори за едни неща :)
буквите ти ми харесват, карат ме да мечтая...
До следващия чат!

2009-03-25T12:41:00.000-07:00

Мечтите и копнежите си искам да разкажа, за въдушните кули и балоните с хелий...
Не за мен и теб, а за чувството че не си сам на този забравен остров...
За човека който ще те обеждава че слънцето ще изгрее и утре ако от това имаш нужда, дори и самият той да незнае дали ще отвори очи отново
Да се молиш за поглед, за въздишка.Не за обещания и целувки, сърцето му да слушаш как тупти...да неможеш да затвориш очи когато е до теб, от страх да не изчезне, да не се събудиш от този красив сън сам.
Часовете да усещаш секунди, очите му от поглед да не изпускаш.
Тялото му да изчучаваш милиметър по милиметър и да даряваш с целувка сяка частица.

You said move on
Where do I go
I guess second best
Is all I will know

Сън ли бе това?

2009-03-24T01:55:00.000-07:00

Събудих се и още в момента, в който си отворих очите болката ме заля.Обмислях вариянта цял ден да се отдам на самосъжаления, сълзи и шоколад...но
Но когато видях слънцето, забравих всичко и се усмихнах широко.Спомних си колко е гадно да видиш някой когото птдавна не си виждал, а той да ти се мръщи насреща, сякаш си виновен за проблемите му.Затова се усмихвам на това прекрасно светло кълбо =)
Иска ми се да го задържа колкото се може повече там горе, беше ми тежко без него, през онези мрачни дни.Колкото и да си енергичен сивата пелена изсмуква живинката ти.
Свтлината събужда усмихнатото човече вътре в мен.Онова скачащото и пеещото...Човечето което почти бях забравила, че съществува.Това в което се влюби.Съществото за което ти така упорито питаше "къде е?..."
сега разбирам защо ти е липсвало...и намен ми липсва твоето Пух =)

явно немога... немога да говоря просто за времето

2009-03-19T12:15:00.000-07:00

Ново, непознато, нещо недокосвано и невиждано...невдишвано, нечувствано до сега, нещо...с думи няма как да се опише то!
Хората са кофти, хората си тръгват, нараняват, но си ги обичам - да точно така!Каквото и да казвам колкото и да се цупя понякога, колкото и пъти да съм ги изолирала под предтекст че не ме разбират, та самата аз все още не се познавам достатъчно добре, не съм свикнала още с честата смяна на настроенията и влеченията си, а какво остава за другите.Не мисля че е обикновенното пуберско поведение което е така изтъквато от възрастните(които не ме познават).Майка ми казва че съм си чалната от самото начало и няма кой знае каква промяна, то какво ли се очаква когато нито един от родителите ти не е съвсем наред.
Първата ми дума е била "Не" типично в мой стил, до ден днешен "не" и "неискам" са най-използваните думи в речника ми, дори когато вътрешно ми се иска да крещя "да", "искам"... рачешка работа
Днес цял ден пиша някакви неща с идеята да ги пусна в блога, да го зарадвам малко, изписах половин тетрадка но нищо не бе подходящо за новото начало което исках да внуша...и накрая когато се бях отчаяла, че вече няма нищичко позитивно мен, точно преди да загася компютъра си казах "неможе да отлагам вечно" и воаля... един пост с обърканите мисли на един нестабилен млад тинейджър!
И така официални извинения на блога не само че го забравих ами и когато се сещах за него постовете ми бяха нескопосани и мрачни.Надявам се да има надежда в мен, все пак някога трябва да върна слънцето в това местенце!Дано работата да не замре до тук.
Официално приканвам доброто си настроение!

2009-03-07T09:00:00.000-08:00

***

Езерото, старите малки гари с цвят на пастел, за които ти разказвах, че винаги са ме впечатлявали много, бараките, лодките...
Да. Всичко това си го видял.
Искаш ли да излезем двамата в коридора, за да го видиш и ти?
Мога и сама... – каза тя.
Добре, аз само предлагам варианти.
... Но няма да отида да го видя.
Защо?
Не зная. Привличат ме пропуснатите възможности. Намирам, че трябва голяма сила да пропускаш възможности, а аз го правя с лекота. Не ми коства нищо, а дори се чувствам още по-силна от преди.
Да, това е може би единственото нещо, за което можеш да проявиш твърдост и воля.
Искаш ли да се заяждаме тази сутрин?
Не. Аз те дразня на шега.
Защо?
Заради играта на общуването. Аз те удрям с лапа, после ти мен, и така си играем. Животните правят така.
И аз какво животно съм?
Женско.
Ха-ха, много смешно...
От женски пол.
Разбрах! – тросна се тя.
Защо се дразниш?
Аз се дразня на шега. Играя според твоите правила...
Да, но явно не разбираш условността на играта.

***

2009-02-20T14:56:00.000-08:00

И не иска да заспи...

2009-02-20T14:47:00.001-08:00

-I screwed you.. And I screwed you big time.
-So, you screwed me. So what!? Me - I made love to you.

2009-02-05T11:55:00.000-08:00

Вярваш на тези, които обичаш, но хората които наистина заслужават доверие са тези, които идват при теб, дори когато не ги обичаш достатъчно!

2009-02-05T11:50:00.000-08:00

Трагедията преобръща живота ти като торнадо, размествайки всичко. Създавайки хаос. Чакаш да се разсее прахта и после решаваш...Можеш да живееш със спомена от миналото и да твърдиш, че то все още съществува. Или можеш да изпълзиш от пясъка и бавно да започнеш отново. Защото след страхотния удар най-важното е да продължиш напред...

2009-01-26T06:47:00.000-08:00

-Колко усмивки имате на гриваната си?

-44
-Помагат ли ви?
-За какво?
-Да се усмихвате?
-Да определено :) *усмивка*
Странно разговора със странния непознат ме накара да се замислия много повече над усмивките и разговорите...над неща, не определени просто неща

2008-12-06T10:51:00.000-08:00

Да, да...липсва ми, ревнувам го, искам го, обичам го

И да... разтреперват ми се коленете когато го видя, и да погледна ли го в очите онемявам...така е!

P.S Обичам тази снимка!Думите нямат общо с образите!Въпреки че обичам и Пух Мечо!

2008-11-24T07:43:00.000-08:00

Naposleduk dumite izgubiha smisul.

Bezsmislenno e da si govorim, kogato sme do bolka otek4eni edin ot drug.

Bezsmislenno e da sporim, i dwamata sme na edno i su6to mnenie.

Bezsmislenno e da se obvinqvame, kato i dvamata ne go vqrvame.

Bezsmislenno e da se promenqme- taka si se haresvame

Bezsmislenno e da se surdim 4e ne6tata stoqt taka, kato znaem 4e nemojem da gi promenim.

Bezsmislenno e da se razdelqme- 6te boli.

Bezsmislenno e, no te obi4am!

Neznam po navik li sme s teb ili prosto liubovta ni e golqma?!?!

6tom i dvamata znaem 4e idva kraq, no se stiskame za ruka...

Neznaq dali te obi4am, no znam 4e ako trugna predi da go razbera 6te sujalqvam.

2008-11-24T07:03:00.000-08:00

Posledna sedmica do dekemvri!o6te ot samoto si na4alo dekemvri se o4ertava, kakto vinagi nai-veseliq mesec.Kato 4e li prez dekemvri, vsi4ki se zaburzvat da zapomnqt s ne6to po4ti izminalata godinata, da se zabavlqvat kolkoto se moje pove4e.Koeto e nelepo, cqla godina da sku4ae6, za da moje6 nakraq da subere6 vsi4ki hubavi migove v 4 sedmici.Posle se oplakvat 4e na nikoi ne mu se raboti i u4i v kraq na godinata, kak kato do predi nqkolko 4asa si bil na kupon.Pil si i si iztreznqval dvaisetina puti.O6te 6tom zavali snega, horata zapo4vat da mislqt za topli ne6ta-za alkohol za sex za partyta s mn hora, kolkoto pove4e-tolkova po toplo.I podaruci i zamruznali nosleta i mn mn usmivki.Vupreki -10 gradosuvite temperaturi kogato ima6 priqtel do teb vsi4ko ti se struva po-toplo.
Nastroenieto mi ne e ot nai-hubavito to4no v momenta no moje bi 6te se opravi v subota :P dano!Strannoto e 4e ne sum tujna, no nemoga da kaja 4e mi e veselo.Nqkakva melanhoriq me e obzela, kato vijdam kak vremeto leti a az ni6to ne sum svur6ila s jivota si.Minavat godini, a az vse kazvam dogodina, dogodina 6te pou4a zdravo!No ne se slu4va to4no taka.Ne samo za u4eneto, i v liubovta ne mi vurvi naposleduk :S Kato bqh po-malka (hah 6toto sum golqma) imah po-interesen "liuboven jivot" 4udeh se s koi ot vsi4ki da sum, a ne kato sega - tolkova sum ot4aqna 4e bih naletqla na vseki koito kaje 4e me haresva, dori malko :D Imam nujda ot trupka, pone nqkogo na kogoto da se qdosam.Lipsvat mi mom4etata v jivota...da se setq kakvo be6e da gi hranq :D ... zabavno.
Olekna mi... =)

2008-10-14T08:37:00.000-07:00

И какво от това че те обичам, ти явно освен нея друго невиждаш.
И какво от това че мога да те имам, сърцето ти вече е заето.
Нежелая да съм втора, нежелая да съм подържащата роля.Тази с която ще я забравяш.Неискам да съм тази, която те откъсва от мисли по нея.Неискам да ме целуваш, представяйки си нея.
Не!

2008-10-14T08:36:00.000-07:00

-Мислех че няма с какво да ме изненадаш.Мислех че няма с какво да ме плениш.Мислех че познавам всяка част от теб.Мислех че познавам думите ти.Мислех че познавам гласът ти.Мислех че познавам усмивката ти.Мислех че няма с какво да ме накараш да се усмихна когато съм усмихната-изрече тя на един дъх с малинено червените си тънки устни.Той не спираше да гледа в бездъните и очи.
-Но сгреших, ти си нещо повече от всичките ми мечти взети наведнъж...Ти, ти си ми най-ценното, най-важното, най-красивто.Ти си любовта!
-Но аз, аз не съм идеален аз съм по-грешен от дявола...недей ме въздигай, недей ме обичай...ще съжаляваш, ще те нараня

2008-09-30T12:09:00.000-07:00

Май това на което се смях онзи ден и на ум си пеех (пам-пам-пам) ще се окаже вярно...
Хората и техните вибрации...
Човек който вчера те е разбирал идеално, който е бил най-доброто събеседниче...днес настроени на друга честота на вибрации, сякаш непознати.
Затова се караме, затова се разделяме, ние хората...Затова се женим, развеждаме се, заради вибрациите.
Едно нещо неразбрах...един път променили посоката си, вибрациите връщат ли се на предишна честота?
Защото аз искам твоите, гузно ми е когато сме на различни честоти...

2008-09-30T12:07:00.000-07:00

Първо егоисти, след това хора

2008-09-21T06:36:00.000-07:00

Така ме научихте, да не се привързвам,
така ме научихте, сърца да разбивам...
дан за ден да живея и за никой да не милея
...Да гледам студено...
Да гася дори искрите в сърцето, да не им позволявам да ме сгреят.
Научихте ме да лъжа, да забравям...
От вас обич разбрах ли какво е?
Някой от вас че го е грижа за мен, показа ли ми?
?!?
студено е...като вчера, като днес...
фалшивата ви любов не можа да ме стопли
измамните целувки не можаха да докоснат нищо в мен
сърцето ми да тупти не усещам вече...

-Сега ще ти напиша нещо от онази книжка, дето ти я показах в парка...

2008-09-21T06:30:00.000-07:00

А в книгите пише,че Любовта била най-топлото нещо....
-Остави книгите!Лъжат.Наистина ли ти е студено?
-Малко нещо...
-Май водките те пуснаха,а?
-Ужасно е човек да изтрезнее!ужасно!От водка,от любов,от стихове..Да,мила,човек винаги трябва да е пиян от нещо.От илюзии.Да си вървим!

2008-09-05T08:02:00.000-07:00

Как би живял , ако всяка мечтаставаше в миг моя светла съдба .Как би разбрал какво е нежна ръка ,радостен вик или горчива сълза .Как да заспя , ако утре е край ,как да умра , ако няма рай ,как да се спра , ако няма страхда продължа и това да не е грях . ...Мой свят - огън във водата ,мой свят - пясък във реката .Ти . Аз нямам вече истини .Имам само сили самотата си да стопя .Как да простя една грешка сега ,като знам , че не ще е само тя .Как да обичам , като в твоите очивиждам как , виждам - любовта ще боли .Защо да се боря ,ако няма как света да променя .Защо да се моля ,ако никого не мога да спася .Защо да търся ,ако няма да намеря нищо сам .Защо да знам , защо да знам ?
В памет на Димитър Екимов-Дими

2008-08-19T13:12:00.001-07:00

Всъщност, сама съм!
Няма вече да звъня, обещавам.Но трябва да те видя отново, насаме, защото не съм толкова, добра колкото когато беше тук.И вече мога да се видя през твоите очи.И съжалявам.Ако само може да се съберем и да поговорим.Да си кажем всички неизречени неща.

2008-08-19T13:08:00.000-07:00

Срещате някого и усещате че неможете да живеете без него.

Може да е спомен от минала юбов в колективното подсъзнание,

...а може да са просто хормони

2008-08-16T14:32:00.000-07:00

усети сърцето ми как бие...

дъхът ми как спира...

...как треперя цялата

стоновете ми погълнати от тишината...

...въздишките размити с твоите

всичко е само за момената...без продължение...затихва малко след като се е отприщило

За моето Мише...

2008-08-16T14:12:00.001-07:00

Нещо малко, но от дълбините на сърцето ми!

Няколко думи, облечени в изречения, които немогат да изразят емоция!

Емоцията от това че те срещнах, емоцията че те задържах и емоцията да продължа...да продължа да съм до теб когато имаш нужда...да продължа да се въсхищавам на къдриците ти,къдравелке...сякаш в косите ти е скрита магия...

Трябва да усетиш сърцето ми как твоето име на срички тупти...

Луната прави своя подарък, луната се преобразява за теб, вълшебна кихалке...

Думите отстъпват на тишината, само тя моше да каже всичко, само тя може да скрие вечността и да ти покаже малка част от вечното си съществуване, да тишината, само тя...

...спомняй си за мен когато я чуеш, когато си сама, заслушай се в сърцето си...заслушай се в тишината Мими...само тя описва картината на моята обич...

И когато искам теб...ми даваш само спомени

2008-08-05T00:49:00.000-07:00

И когато търся теб...

...намирам само спомени

2008-07-21T13:11:00.000-07:00

Може би любовта ми към теб е голяма, но обичам себе си повече!
Затварям вратата...всичко е минало, остана само настоящето!
Нямам сълзи, нямам молби...утихнаха бурите в сърцето ми.
Предполагам че всеки си има определено количество сълзи и тъга които са му позволени да пролее за определен човек.

***

Сбогом, помни че на света има човек който е готов да чуе всичките ти неволи, въпреки че ще го боли до смърт!Помни че има човек на когото можеш да се обадиш когато се почустваш самотен и да останеш непокътната гордостта си!Помни че където и да си каквото и да правиш, както и да се променяш аз ще те Обичам!Винаги можеш да ме потърсиш...Но дотогава, Сбогом...ще живея моя си живот...Сега!

2008-06-29T07:10:00.000-07:00

Обещанията остават неизпълнени...

Думите избледняват от времето,

Молбите до болка повтаряни, стават безлични...

Гласовете заглъхват в топлата вечер и

остава само една незавършена песен за двама приятели...

2008-06-26T09:25:00.000-07:00

Когато всичко утихне, когато чувството за умраза се стопи, тогава ти, единствено ти оставаш в мен...Единствено миговете с теб имат значение, единствено ти...
Когато отмине време, когато човекът в огледалото ще ми бъде непознат, тогава отново ти ще си в мислите ми...
Ти оставаш...
Всички други се размиват в погледът ми, само ти си реален...
Само твоя образ има сила над мен, само той ме вдъхновява, само той обезкуражава...

За нея

2008-06-24T11:12:00.000-07:00

За човекът който няма нищо сркито, за човекът чиято усмивка е по-истинска от действителност.

Човек оставен в този свят за да го уравновеси.Толкова фалш и лъжи, трябва да има нещо истинско, натурално, искрящо с неповторимостта си на фона на градските клонинги.

Знам че никога няма да е същото, защото с теб винаги е по-хубаво.

2008-06-01T11:18:00.000-07:00

Детските усмивки...най-красивото нещо на света...големия свят и начина по който гледаш към него когато си на осем...тъй малък си и тъй голям!Открил хиляди загадки и всеки ден те затрупват още стотици!За всяко нещо си пръв!Отворен за знания, отворен за шарения живот!
...светещите очички на първокласника който е получил първата си отлична оценка
А как може да посветим на децата един единствен ден от годината...техен е целия свят...

Пожелавам на всички да пораснат голееми деца!!!

2008-04-30T12:13:00.000-07:00

Това, че означаваш всичко за някой неозначава, че можеш да не правиш нищо за него и да продължиш да си такъв!

2008-04-30T09:01:00.000-07:00

Sometimes you have to let someone go, not because you suddenly stopped caring for him, but to see if he care enough to come back...

2008-04-16T13:10:00.000-07:00

Помниш ли името ми?-Не го помня, бълнувам го всяка нощ, шепна го всяка сутрин...

Пазиш ли номера ми?-Да го пазя?Аз го знам наизуст, набирам го всяка секунда в главата си.

Още ли искаш от мен да ме чуеш?-Не е достатъчен гласът, искам думите ти...

Да ме видиш?-Образът ти виждам в сънищата си, дали в тях не си по-реален?!?...

2008-03-31T11:46:00.000-07:00

Ще се превърна във върбова колиба

пред твоите порти,
душата си ще затворя

във тази къща,
ще пиша стихове

за любовта осъдена
и ще ги пея

дори през нощите мрачни.
Ще крещя името ти с вятъра
и разнесено от въздуха

до всички уши ще достигне

2008-03-29T09:15:00.001-07:00

Дали?
Дали алкохола във вените ще помогне?
Дали цигарения дим невидима ще ме направи?Дали белите прашинки в ноздрите ще помогнат?
Дали пълното изтощение ще помогне?Ще помогне ли нещо да изтръпна цяла, да не чуствам умора?
Ще намеря ли безвъздушно пространство, без чувства, без мисли, без никой и нищо, само аз...само аз?
Място където пулс, за който да мисля, нямам?

За други ти си Мария, за мен си моето Чачи!!!

2008-03-29T06:58:00.000-07:00

Незнам дали го осъзнаваш, но ти си ми всичко!!!

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Помниш ли?!?

2008-03-29T06:10:00.000-07:00

2008-03-29T05:28:00.000-07:00

-Колко още лъжи си ми говорил?

-Хиляди, но те обичам!Ти си ми най-близка в момента, ти ме познаваш най-добре!

Плетеница от хиляди лъжи, може би много повече от усмислените, може би много повече от казаните.Той е най-красивия лъжец и въпреки че наизостените лъжи пак излизат от устата му без капка срам, за теб те са най-чистите, най-искрените думи на света.

Знаеш че не си единствена, знаеш че не и нито сигурна, нито истинска сега, но желането да чуеш фразите, които те издигат, омайват те с измамната си красота, е по-силно от теб.

Той знае точно кое, как и кога да каже, перфектния актьор, перфектния злодей в този безкраен сериал, перфектния Дон Жуан, разбивач на женски сърца, перфектния омайник-безсрамник, със своите думи той пленява безпощадно...

Колко други е уверявал за единствени и как те също като теб са се пристрастявали...

В искуството да омагьосва с маскирани лъжливи думи той е шампион!

Понякога хората нямат нужда от нас...

2008-03-28T07:27:00.000-07:00

Понякога хората нямат нужда от нас...Понякога казват "Сбогом" и си тръгват уверени в успеха си сами.Ние както всяко живо същество обзети от егоизъм твърдим, че той няма да успее да се справи без нас, че няма да е щастлив и доволен от живота си без нас.

И наистина има такива които се връщат след година,...след две,...след пет...и съжаляват и осъзнаватлипсата в сърцето си.Корят се за думите си и молят за прошка.

Други не се нуждаят от нас и не се връщат, не съжаляват и не чувстват празнота.За да се успокоим си казваме "има време", но не се случва, живота му не спира без нас, часовника продължава да тиктака, а дните от календара препускат...ли препускат...Ние не сме оставили следа в сърцето му, не сме оставили нищо свое.Живота му тече забързано, без следа от каквато и да е липса.Хубавите мигове се леят върху главата му като пролетен пороен дъжд.Той изпитва своите болки и падения, но те нямат връзка с нас, колкото и да ни се иска...

В сърцето му не е останала рана както в нашето

2008-03-25T11:15:00.000-07:00

Студен стоиш пред мен,пред теб гореща аз,безмълвен,безплътен с празна душа.Върви щом е така,едва ли осъзна ти какво за мене си,как на теб с любов всеки миг посветих.Ти кажи едно мерси,че се завръщам и споделям колко страдам и боли!Ти кажи едно мерси,че бях до тебе твоя сянка в най-тежките ти дни.Ти кажи едно мерси,че те обичах и целувах,а живота ми разби.Ти кажи поне мерси.Ти кажи едно мерси, че все се раждах и умирах от любов и от сълзи.Ти кажи едно мерси, че всичко мое аз ти дадох и сърце ти подарих.Ти кажи едно мерси, щом не можеш да ми кажеш че обичал си ме ти.Ти кажи поне мерси.Не питам никога за моята съдба,че плача,че моля дори не разбра.Мълчиш,ала защо за теб е все едно,но нима не бях жена?И силна и нежна-аз бях истинска...

Ти кажи поне мерси...

2008-02-11T10:42:00.000-08:00

За теб и мен?!

Не е ли малко нагло дори да се надяваме, че на някого в този момент сме в мислите?!

Не е ли смело да се надяваме, че чувствата които изпитваме към някого са споделени?!

Не е ли смешно да сме сигурни дори, че сме влюбени с теб сега?!

Има толкова много чувства, трепети, въздишки...

Има толкова заблуди, толкова лъжи, които сме преживели...има безброй много, които ни очакват.

Има толкова много врати които трябва да бъдат затворени, толкова много сърца самотно разбити.

Има още толкова много пъти да казваме "Обичам".

И още толкова "Прости".

2008-02-09T02:49:00.000-08:00

Във всяка мъничка думичка има човек или хора с чиято поява усмивката им е сто процентова!(това се разбира само от мен :P, яд ли ви е)

Всичко е толкова цветно, запълнено с шарени думи, с разпиляни чувства.Във всяко живо същество се крие нещо оригинално, нещо изцяло негово, на основата на градската баналност.

С всеки ден откриваш някоя нова, по-висока степен на щастие.Щастлива с любимите си хора до теб!Има и няколко зад гърбът ти, но важното е, че някога са били любими!

Как искам

2007-12-16T11:54:00.000-08:00

Искам любовта ти, въпреки че за него се моля...

Искам нежността ти, а все неговата си припомням...

Искам мен да сънуваш, а всънищата ми е той...

Искам целувките ти, но пак и пак неговите ме изгарят...

Искам обичта ти, ала раните от него пак разравям...

Искам в очитети само аз да греч, а неговите жадувам и копнея...

Искам теб да обичам, него да забравя, но нестава...

Искам твоите ръце да изтрият тъгата която той ми причини...Не ме докосвай, спри!

Искам от сърцето него да изтръгна, невлизай, там остани...

Искам него, не теб, но без да те боли

Какво от това

2007-12-02T11:37:00.000-08:00

Всеки може да пише на светло, но малцина успяват да четат на тъмно.

Моливът ти е голям?!И какво от това, като неможеш да пишеш.Имаш тонове хартия ала незнаеш как да я запълниш.Имаш цялото време на света, но на думите които знаеш им е широко на лист формат А5.

2007-12-02T10:41:00.000-08:00

Някои дни са толкова мрачни, че трябва да запалиш лампите още сутринта.Дни в които потъмнялото небе заплашва да рукне силен дъжд...и чувстваш как в теб се надига буря.Тягосни дни, в които всичко изглежда маловажно.Дни които те оставят без думи от тъга.

Мълчанието е изпълнено с напрежение, по време на което всичко сякаш...излиза извън контрол.

яд гняв ярост

...и после нищо

Вината е моя...ала не ме кори

2007-12-02T06:23:00.000-08:00

Искам да кажа толкова много, ала едвам отварям уста.
Искам да изкрещя, но шепна без глас.
Съжалявам, че те предадох и започнах да е забравям.Неискам да го правя, но немога да продължавам да дълбая раните си.Време е!
Отварям албума със до болка познати снимки, за кой ли път...гледам, търся...и намирам.Да, намирам те, но ти си само там, в снимките.Усмихнат, да, но само там.
Дори спомените избледняватс всеки изминал ден.Мъча се да те нарисувам такъв като преди, но всеки път разливам водата върху късчето хартия.
Преди те помнех ясно, в сънищата си виждах твоя образ, сякаш жив.Гласът ти ме държеше будна нощем.Всяко място, всяка вещ ми напомняше за теб.
Сега, сега сълзите ми образът ти размиват.
Аз обещах ти,че никога не ще те забравя...

Обичам те!Прости!

...

00:38

2007-11-24T23:04:00.000-08:00

Проблема е че когато човек започва дадена връска не може да си представи че след известно жреме човека ще ни каже "Майната ти".

...И аз не го молих за внимание...в началото беше само ебавка!

Представих си как му подарявам опакован подарък, снимка в рамка и вътре бележка "Най-малките неща почувствани живеят думи неказани" и отдолу

Обичам те...Оставям те

По дяволите какво стана с любовта?!?

Благодаря, че те има

Поредната болка

2007-11-10T11:20:00.000-08:00

На живота не му омръзна да ме наранява...

И сега аз пак съм тук сама в тъмнината...

Пак роня крокодилски сълзи за някого, който ми обеща че завинаги ще е до мен...

А се оказа че никога не съм била за него повеече от приятел...

Аз давах всичко за теб, давах живота си, любовта си, приятелството си...

Толкова много посветено на теб...

Толкова много думи, усмивки, сълзи съм ти дала...

Може да не съм те оценявала някога...но много съм те обичала...

Колко много пъти съм разбирала грешките си и след това пак съм те обичала както преди...

Иска ми се да кажа, че те мразя, че не те обичам, че болката ми стига и трябва да продължа...

Но все още не съм те преживяла...

Все още жадувам за прегръдките ти, за думите ти, за теб...

За това да съм единствена за теб...

Да съм над всички и всичко...

Поне ми разреши да те забравя, да те изтрия от сърцето си, от мислите си...

Моля те...поне това ми дължиш...

Заради лъжите...

Заради болката...

Заради теб...

Кръговрат

2007-09-30T10:38:00.000-07:00

Обичаш нещо.Трепериш над него.Обливаш го с куп грижи и любов

То става смисъла на живота ти.Става единствената причина за отварянето на очите ти сутрин.Ти ставаш този, който се нуждае от грижи.

То пораства и започва да изразява мислите и чувствата си.Някога мълчаливо и безпомощно, без свое мнение...сега гръмко и наперено.Става Някой пред твоите очи, радваш му се от цяло сърце...

След време започва да не се нуждае от теб....Да не го интересуваш...Отбягва те...Срамува се от теб...Крие се...

Докато се осъзнаеш вече те контролира...после...ставаш ненужен...захвърлен...Никой...

Каквото е успяло взело е от теб.Изтискало е и последната капка живот от теб, а сега лежиш безпомощен на пода чуствайки как всяка клетка от тялото ти, изпълнена до днес с любов красива, днес прелива от умраза зла.

И тогава...от нищото изниква някой.

Спасява те, съживява те отново.От калта те изчиства.На крака пак те изправя.

Обожава те.Живота дава си за теб...

Ти ставаш, изправяш се на крака... и го стъпкваш...

Това е неизбежно...

Това е човека...

Това е живота...

Кръговрат от лъжи подлост и злоба

Ловърки ЕОД

2007-09-28T11:28:00.000-07:00

Благодаря...Обичам те повече...

2007-09-08T11:14:00.000-07:00

--Тичай, тичай към живота!-сладка моя-Изживявай всяка секунда!Помни всяко чувство!Хубавите размножавай, в лошите не се вглавявай!Небързай да пораснеш, това рано или късно ще стане.И внимавай да не пропилееш детството си в мисли каквo ще стане като пораснеш.Сега е времето, да играеш, да извисяваш въздушни кули и да вярваш в тяхното съществуване.Виж слънцето навън...усмихни му се то те чака...

Започнах да се пристрастявам към малките постчета, но всичко е толкова хубаво когато си малък...дори и големия обвит в тъга и немотия суров свят

2007-09-07T08:17:00.000-07:00

Сега ще ви разкажа за човека който ме научи да мечтая и то да го правя добре.Антоан дьо Сент-Екзюпери.Той е моя летец в пряк и в преносен смисъл.Когато прочетох за пръв път "Малкият принц" не спрях да го чета всяка вечер в продължение на една седмица.В края на тази седмица започнах да рисувам змии боа и от вън и от вътре.Сънувах и кошмари със огромни боабаби които превземат земята.

От тогава е и любовта ми към слънчевите залези...ехх къде ми е планетата на залезите...все още я търся.

Този човек промени възгледите за живота ми.Промени мисълта ми и мечтите ми.Показа ми как обикновенните неща са всичко за някой.Накара ме да се замислям преди да унищожа нещо създадено от някой, който е посветил живота си на него.Всеки трябва да създаде нещо за да разбере колко важно е да имаш нещо свое на тази безчуствена планета.Разбрах че не трябва да се превръщаме в "гъби" и трябва да запазим колкото се може детско в себе си.Когато пораснеш загубваш мечтите и се впускаш в суровата брутална реалност, неискам да пораствам.Искам да си остана такава и да виждам нещата истински, със сърцето.

Ето някои неща които неискам да забравя, когато порасна и загубя способноста си да виждам малките неща:

Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.

DIFFERENT

2007-09-07T05:39:00.000-07:00

Искам да съм различнаа!!!

Различна от теб, от нея, от него, от всички...

Важно е да си различен има достатъчно други хора!

Да не съм просто поредната загубена душа в униформа!

Да не съм просто усмивка като всички останали!

Да съм единствена и неповторима!

Колкото и да искате да съм като вас, колкото и да искате да ви копирам и да се сливам с пейзажа!

Може би мечтая повече отколкото трябва, но го правя добре!

И така ще продължавам...

Хъг

2007-09-05T17:35:00.000-07:00

Всеки има нужда от преръдка!
Беден, богат, бял, черен, жълт, християнин, будист, еврейн, добър, лош, висок, слаб, мълчалив, бъбрив, скромен, алчен, красив, грозен...и так на татък, и така нататък
Дори и неудошевените предмети кукли, играчки, дървета, статуи, цветя, компютри...
Прегръдката е начин да покажеш че си жив, че си заслужава да живееш...да дишаш!
Предгъщания човек е обичан човек!
Когато прегърнеш разбираш че някой те обича, че някой го е грижа за теб!
Когато прегърнеш разбираш че има кой да те стопли!
Че не си сам в тази студена, лишена от прегръдки вселена!
Човек е опознава не с думи, а с прегръдки!
Когато човек прегръща открива доброто в себе си!
Не думата "обичам те" показва коло те обича човек, а прегръдката му!
Целувката не значи повече от прегръдката!Напротив!
Прегръдката сгрява!
Прегръдката сближава!
Прегръдката сдобрява!
Прегръдката стопява!

Затова хора прегръщайте се!!!

Обсипвайте най-близките си хора с милиони прегръдки, а непознатите с двойно повече!

2007-09-05T15:10:00.000-07:00

-Върви, върви, не се обръщай!!!

-Само за секунда, моля те, искам да го зърна само за миг....

-Не, трябва да го забравиш!!!

-Немога, незная как...

-Невиждаш ли колко те наранява, всеки път прощаваш и всеки път ти оставя по още една дълбока кървяща рана.

-Ами ако се е променил...ако сега е променен, а аз не му простя?

-Той няма да се промени!Неможе!Сигурно иска и се опитва, но не става...той е такъв. Така е устроен.Това е неговата любов...болна любов!Прекалено си слаба за нея...

-Неискам да съм слаба...нали любовта изисква жертви и боли...нали когато обичаш трябва да си силен и да си готов на всичко, да даваш всичко от себе си...значи е нормално...Любовта върви ръка за ръка с болката и страданието...

-Не, това е нечовешко...той, той си играе с теб, със сърцето ти, с чувствата ти...

-Но, виж го изглежда съсипан и него го боли...
-Да, и него го боли, но той причинява болката, той си е виновен и той ще си търпи последствията...ще мине време ще разбере че неможе без теб...ще разбере какъв човек е загубил...

-Отказвам да приема че не ме обича!!!

-Как да не те обича?Обича те!!!Но той е лишен от нормалните примитивни човешки начини за показване на обич и привързаност.Той е просто момче, незряло и недовършено, което никога няма да порасне и да вземе някаква отговорност, никога няма да успее да изрази чувствата и мислите си.Ще остане сам и неразбран...

Върви, върви, не се обръщай!!!

Child In Time

2007-09-05T15:05:00.000-07:00

Sweet child in time you'll see the line

The line that's drawn between the good and the bad

See the blind man shooting at the world

Bullets flying taking toll

If you've been bad, Lord I bet you have

And you've been hit by flying lead

You'd better close your eyes and bow your head

And wait for the ricochet

2007-09-01T00:59:00.000-07:00

Снощи преди да заспя си мислех колко неща ме делят от истинското пълно щастливо щастие...сетих се саммо за три неща

искам...

...нещо откраднато...

...нещо изгорено...

...и ...нещо подарено...

...чакам ги!

Мадлен

2007-08-26T12:40:00.001-07:00

Часа беше осем без петнайсет сутринта, малко рано за нея, обикновенно спеше до късно, което пък беше необичайно за малките деца, които в повечето случаи са ранобудни. Днес бе много специален ден за нейната кокетна особа. Тя незнаеше много неща за света, но добре знаеше кога е рождения и ден и го очакваше с нетърпение цялата година, през която правеше голям списък с подараци. Дори няколко дни преди този важен ден обикаляше магазините с детегледачката си, за да непропусне нещо...
И ето деня дойде и тя си чакаше всичките подаръци, както бяха написани с помоща на Маргарет(детегледачката и) на розово листче и сложени в розов пощенски плик, сложен на бюрото на баща и три дни преди големия ден.
Баща и я отглеждаше сам(всъщност не той а Маргарет я отглеждаше, но той бе единствения и родител), може би причината поради която Мадлен бе толкова...разглезена. Тя не се привързваше към нищо и никого(освен баща си който толкова много обичаше, но нечувстваше неговата обич по друг начин освен с подаръците които той и копуваше. Той още страдаше по съпругата си, а Мади толкова приличаше на нея по красота и характер затова той предпочиташе да се затрупва с работа отколкото да гледа как расте дъщеричката му). Единствения човек който тя обичаше и трепереше за прегръдката му беше Маргарет.Тя бе като майка за Мади още от раждането, което беше съпътствано със смъртта на родната и майка.
И ето баща и дойде и я прегърна с толко много подаръци...за нея истинския подарък на рождения и ден беше прегръдките и целувките които получаваше от баща си. Тя имаше и едно друго много голямо желание което така силно искаше, но нямаше надежда да го получи, тя искаше кученце, по-точно Пъфи, едно кокер шпаньолче от зоомагазина в което се беше влюбила.Но баща и отказа да и го купи, защото се опасяваше че ще го изостави след като и омръзне да се играе и грижи за него, "едно животно се нуждае от много любов и грижи не само от игри"-казваше той.
Сега оставаше да дойде и Маргарет и деня и щеше да бъде най-хубавия. Слизайки надолу по стълбите Мади се озърташе през прозорците за колата и, но мястото и за паркиране бе все така празно.Закуси сама(колко тъжно на рожденния си ден сама). Тъкмо се канеше да се качи в стаята си и да разопакова подаръците, когато чу входната врата да се отваря. Лицето и грейна като слънце бузките и почервеняха и някак инстинктивно се хвърли навръта на госта(скрита под голяма червена шапка това беше Маргарет).
-Ех, моя малка красавице голяма си вече за да ми се мяташ така!
Маргарет я остави и отвори една голяма кошница която носеше с лявата си ръка. Отначало не се видя, нито чу нищо, но после едно джавкане по скоро скимтене и Мади го позна -това беше Пъфи. Той подаде плахо главичка от кошницата! Имаше сърцевидна кафява шарка на бялата си козина
-Но как, но как- запелтечи от радост Мади -Т-татко неразрешава
-Аз го убедих принцесо моя- съмняваш ли се в моите ораторски способности...

2007-08-26T08:39:00.000-07:00

Киора - Вярвам В Теб

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Мисля за тебе сякаш ти си до мен,

сякаш мъничка болка трепка бързо във мен,

сякаш искам да плача, като малко дете

но сълзи не потичат от очите въобще.

Сякаш искам да плача, като малко дете,

но сълзи не потичат от очите въобще.

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Само теб обичам, само теб,

мое мило момиче

И преди да те видя, и преди,

пак теб обичах, само теб.

Вярвам във тебе не защото си ти,

не защото обичам твойте сини очи,

а защото не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

Не, не, не искам да повярвам че друг

някак все ще успее да те вземе от тук.

2007-08-11T05:39:00.000-07:00

Аз съм ено малко мечтателче...

Мечтая докато ям, слушам музика, пътувам, докато чакам, спя... докато дишам...

***

Само мечтите ми се променят...

Като малка мечтаех за играчки, шоколад и сладолед...

По късно за по-добри оценки и излизане...

Сега мечтая за всичко...

***

Някои хора определят мечтателите като безработни безделници с прекалено много свободно време.

Други че само глупавите мечтаят, защото умните знаят че мечтите им няма да се сбъднат...

Трети че от мечтаене мечтателите забравят да живеят...

Аз не съм съгласна...

Мечтателтвото е начин на живот пък и да мечтаеш не е много лесно...имаш тежката задача да мечтаеш по цял ден...

Дори когато не трябва...

Иначе ние мечтателчата сме много земни хора пък и живота непропуска случай за да ни лепне на земята със студен шамар...

В главата ни е пълна бъркотия и винаги звучи свежо ретро или не чак толова свежо ретро...

***

Чувството е неповторимо, когато някоя твоя мечта се сбъдне и трудът от ежедневните мечти не е бил напразен.Тогава разбираш, че не си си губил времето в напразни, наивни мечти.

Много мечтичри от влюбено в мечтите мечтателче!!!

П.ПСъжалявам че те позабравих блогче

Нещо вълшебничко

2007-06-21T05:36:00.000-07:00

-Няма повече, свърши!- тъжно оповести Вълшебничко.
-Цялата торбичка ли? Провери ли внимателно? Провери пак, виж по тънките шевчета на торбичката, понякога там остава нещо.- загрижено нареждаше Буболечето от един стар пън пред хралупата си.
-Няма...нито прашинка.- закапаха сълзи по бузките на Бълшебничко.
-Няма ли да доставят скоро? Във вторник пристигат пратките от града може да ти пратят тогава.
-Не, Фантазия каза че на прохода пиратите проверяват за прашец(хихихи може да ви се стори смешно, но наистина откакто им пресъхна морето пиратите се занимаваха с това.Бяха стигнали дотам, че понякога наизлизане в някой град им искаха пари, кмета ни помоли да не роптаем, и без това на влизане ни даваха парите...). Който го заловят със сребърните прашинки...клъц!-Вълшебничко прокара пръст по шията си.
Последва дълго мълчание, след което Буболечето тропна с крак.
-Съжалявам, но аз отказвам да приема, че прашецът е свършил и ти няма да сториш нищо по въпроса.
Бубата пролази до хралупата си.Чу се странно дрънчене на предмети(като че ли много неща могат да се поберат в малката хралупка(ех, че хубава думичка)), след което Бубата излезе с торба в ръката си. Изражението и беше хладно, но очите издаваха, че е намислила нещо.Тя остави изморено торбата на малка масичката, която беше на тераската с изглед към розовата долина(розаво храстче, но за малките буби и малките неща са огромни) и заизважда най-различни малки бурканчета пълни с цветни стърготини, прахчета, листчета и течности. Накладе огън и сложи една голяма купа върху него. Най-накрая, най-церемониялно извади една книга колкото главата си, перо и стъкленица с мастило.Плесна с ръце и обяви:
-Щом незнаем рецептата ще си направим нова, по-хубава и само наша. Сега всички ще ни завиждат и ще искат да я разберат, ноо ние няма да им кажем нито една съставка.
На лицето на Вълшебничко пак се появи онази усмивка която не се бе забелязвала от свършването на прашеца. Тя прегърна силно Бубата.
Двете вълшебстваха рецептата чак до залез слънце, когато захладня и се прибраха с широки усмивки, нов плам в очите и пеещи сърчица...
Тази нощ на небето се появи една нова звезда пълна с надежди...
Преди да затвори очи Вълшебничко прошепна:
-Благодаря за надеждата мое буболече...Нали знаеш ти си моето мъшълниче...Обичам те!

От пета стая

2007-06-11T11:15:00.000-07:00

Снимчица: Парцалка

Здравей, пиша ти от пета стая. Може да не си ме спомняш, но и друг път съм ти писала от тук. Напоследък съм малко разтревожена, чета стари вестници и съм наясно с положението. Общо взето, положението е положително това разбрах от пресата. Кое му е положителното- това не можах да разбера. Все за парното пишат и за тока. Аз лично парно и ток не плащам- нали съм в болницата.
Виж с храната сме добре тук, дават ни дървени банички, които- вярно приличат на истински, но не стават за ядене. Аз не ги ям, само ги гледам- така си залъгвам глада.
Иначе при нас е весело. С лекарствата си правим коктейли. Понякога си ги бъркаме-грозна гледка. Приказваме си кой най-много е направил за влизането си тук- ожесточена борба.
Скоро ще ме изпишат, а няма къде да отида. Ще помоля някой от вас да ме вкара в интернет- не съм ходила, но казват че там било хубаво. Може би в гугъл, един тук пее една тъжна песен:"Я кажи ми, гугълче ле бяло".
Това е засега.
Поздрави от пета стая.

2007-06-10T10:26:00.000-07:00

За Ниските

За Високите

За Малките

За Големите

За Семейството

За Гмуркачите

За Сърфистите

За Нудистите

За Ексцентриците

За Смешниците

За Оптимистите

За Песимистите

За Предпазливите

За Търпеливите

За Изморените

За Тези Които Се Целуват

За Тези Които Се Допълват

За Тези Които Се Вричат

За Царе

За Ди Джеи

За Фенове

За Усмихнатите

За Космонафтите

За Тези Които Живеят Сами

За Тези Които Живеят Заедно

За Участниците

За Играчите

За Тези Които Са Номер Едно

За Невинните

За Силните

За Отговорните

За Оригиналните

За Отворените

За Консервативните

За Пресметливите

За Любознателните

За Антикварите

За Тези Които Те Обичат

За Тези Които Не Те Обичат

За Тези Които Те Обичат Малко

За Тези Които Те Обичат Много

За Слънчевите Дни

За Дъждовните Нощи

За Тези Които Са Тук

За Всички Нас

За Теб

. . .

Когато пълниш чашата с кока-кола, всичко става по-вкусно

И Обедите

И Специалните Вечери

И Наградите

И Игрите

И Грешките

2007-06-09T03:23:00.000-07:00

Има един тип хорица, много мили и готини...френдчета отсякъде. Много си ви уважавам и явно ще ме съпътствате до края на живота, така че по-добре да се науча или да бъда като вас, или да измисля начин да се предпазвам от вас (с нещо като райт-срещу насекоми)

Сладкодумността ви няма граница, но като решите да унижавате някой нямате равен, като че ли се хващате за ръчичка и пълен напред. Не ви виня явно осъзнавате, че никога няма да сте ми на нивото и с леки закачки се опитвате да ме комплексирате...амъ

Не крия, че имате много искусни маски (плс кажете откъде и аз да се пробвам в бранша, може да ме бива...кой знае) в които човек(особено доверчиви и всеотдайни дебили като мен) много лесно се отдава. Незнам как може човек, кайто гледа така, да говори зад гърбът ти...боли. Честно казано много си отивате с едни други печени хорица. Май вас готинки по-ви уважавам, защото поне никога не стигате до сърчицето на жеертвата, докато печенките стигат до сърцевината на сърцето и си правят каша с нея, объркват те, поменят те и накрая те предават. Просто се хващат за ръчичка с готинките и те оставят с отворена уста, просто онемяваш.

Искам да благодаря на обикновените (в най-обикновеното се крие най-скъпото) и да се извиня на случайните, да пожелая на готините и печените да намерят истински приятел, който да ги научи на човечност(кой знае ако попаднете на правилния човек, можете и да се промените...аз вярвам във вас).

Всяка прилика с действителни лица и факти е напълно случайна.

2007-06-01T12:30:00.000-07:00

Беше мъглива пролетна утрин. Слънцето напразно се мъчеше да пробие с лъчите си дебелия кожух от черни облаци.
Тя беше застанала напръсти посредата на черната си кухня с черни чорапи, черна тениска и черна чаша с горчива черна течност в нея. След като изпи сутрешната си доза горчивост(което определено непомагаше да се усмихне, но и доставяше огромно удоволствие ), тя включи черния си компютър. Докато го чакаше да се зареди, тя отиде до едно черно шкафче и от него извади черна кутийка с крем. С този крем тя намаза ужасните белези по китките си, които криеше под дългите ръкави и черни гривни. Погледна към листа с малобройните си абонати, но там бе само един нейн...бивш съученик, с който от време навреме си драсваха някой ред, за лошото време, лошите приятели, лошия живот изобщо и други лоши работи...
В апартамента и нямаше никаква снимка, нито албум, нито дори сувенир. Всичко бе черно, прибрано по черните шкафчета и подредено като по конец. Беше тихо. Съседите и я мислеха за странна, но бяха доволни от тишината. След предишната собственичка, която не ги оставяше да спят, тя им дойде като вода след суша. Дори неразбраха кога се преместиха, но не ги и интересуваше много. Едната бе руса, облечена винаги цветно, винаги усмихната, шумна и с много приятели, а другата пълната и противоположност...
Странно е как човек може да промени себе си само за един ден...един мрачен ден...и след него цял живот мрак...

2007-05-27T05:01:00.000-07:00

Трябваше ли да го преживея, че да разбера какво е... ако някой ми го беше казал преди нямаше ли да е същото?

Нее, това трябва да се изпита, за да се разбере, за да се почуства...

Неразбирам... аз не го правех, всъщност правех го, но не се гордеех с това просто ги избягвах... а сега ти го правиш и се радваш и не ме избягваш...

Трябва да усетиш болката на забития нож в гърба, за да се научиш да си го пазиш...

Защо, закакво е болката???

За да може да усетиш радостта и тя да ти е по-сладка, без мъка няма щастие...

Еми не ми харесва тази мисъл, да знам че е така, знам че има още много път пред мен, но

къде е щастието... Ехо къде си... липсваш ми... чакам те...

Понякога се обърквам, хем постоянно ти натякват колко си малък и колко път има още да вървиш, хем колко кратък е живота и как трябва да живееш всяка секунда пълноценно...

Никой неоцени жертвите които направих, достойнството което преглътнах, никой... не е честно не е...

Благодаря на хората които доказаха, че приятелите са най-ценния дар на света!!!Пази ги!!!

Never Again

2007-05-23T00:39:00.000-07:00

I hope the ring you gave to her

Turns her finger green

I hope when you’re in bed with her
you think of me

I would never wish bad things

But I don’t wish you well

Could you tell

By the flames that burned your words

I never read your letter

Cause I knew what you’d say

Give me that Sunday school answer

Try to make it all okay

Does it hurt

To know ill never be therebet it sucks

to see my face everywhere

It was you

Who chose to end it like you did

I was the last to know

you knew

exactly what you would do

Don’t sayYou simply lost your way

She may believe you

But I never will

Never again

If she really knows the truth

She deserves you

A trophy wife

Oh how cute

Ignorance is bliss

But when your day comes

And he’s through with you

And he’ll be through with you

You’ll die together but alone

You wrote me in a letter

You couldn’t say it right to my face

Give me that Sunday school answer

Repent your self away

Does it hurt

To know ill never be there

bet it sucks to see my face everywhere

It was you

Who chose to end it like you did

I was the last to know

you knew

exactly what you would do

Don’t say

You simply lost your way

they may believe you

But I never will

Never again

Never again will I hear you

Never again will I miss you

Never again will I fall to you

never

Never again will I hear you

Never again will I miss you

Never again will I fall to you

never

Never again will I kiss you

Never again will I want to

Never again will I love you

never

Does it hurt

To know ill never be there

Bet it sucks to see my face everywhere

It was you

Who chose to end it like you did

I was the last to know

you knew

exactly what you would do

Don’t say

You simply lost your way

They may believe you

But I never will

I never will

Never again

В света на непорастващите деца...

2007-05-21T06:34:00.000-07:00

- Обеща ми да не порастваш, обещахме си го!Обещахме си да не ставаме като тях, да не се впускаме в грижите на големите...
- Трябва да порастна, неразбираш ли и ти трябва да го направиш!
- Трябва?!Защо?Защо да губим детското в себе си?Колко по-хубаво е да играеш по цял ден без чувства, без грижи, без всичките онези неща които Те се опитват да превърнат в нашо всекидневие.
Тя го гледаше с големите си сини очи, с този поглед, ах този поглед...Тя не го използваше често, но когато го правеше обикновенно беше крайно разочарована от нещо или някого.Той неможеше да я гледа в очите затова си играеше с гривната, на приятелстово им, нервно.Когато някой те гледа с такъв поглед се чустваш ужасно виновен и гузен.Той погледна надолу сякаш да събере смелост за тежка битка и промълви тихо, някак небрежно.
- Аз само се влюбих...
Тя дори неизчака да си довърши изречението.
- Само!?!Това е началото!Така се започва, с чуствата.
Обясняваше тя като учителка на невръсни дечица.
- Ненамирам нищо лошо в това да си влюбен!- Тропна Той с крак като пеленаче което иска близалка.-Напротив чуството е някак...неземно, кара те да летиш в облаците и да се чустваш вълшебно, безтегловно...
Тя разбра колко е влюбен, не че до този момент не го знаеше но сега разбра колко много и големи са чуствата му.Тя не че не се радваше напротив - изживяваше вътрешно всичко с него, но неможеше да му го покаже, защото в същото време бе адски разочарована че е нарушил тяхната клетва.Тя знаеше че рано или късно ще се случи, и той ще порасне, но не си е представяла че ще боли толкова.Той я погледна , неможеше повече да гледа надолу... и тогава Той видя... видя сълза, да блести в очите и.Тя се опита да я прикрие, но Той хвана ръката и изумен я отдръпна за да се увери дали очите не го лъжат.Оказа се прав, беше сълза!Тя се засмя нервно, а Той изумен прошепна.
- Първата ти сълза!Видя ли, можеш, казах ти, нормална си и изпитваш чуства като всеки човек.
Той сложи сълзата на тънките си пръстчета и я заоглежда, като някоя древна антика.Истината е че досега Тя не бе плакала!
Това бе първата и сълза...

Отново

2007-05-01T12:09:00.000-07:00

Защо правя едно и също...Отново и отново....

Всеки път когато ме погледнеш с онзи поглед краката ми омекват

Всеки път когато ми се усмихмеш по онзи начин по който само ти умееш сърцето ми забива така лудо

Всеки път когато заговориш с онзи сладък звънлив гласец оставам без думи

Всеки път когато се приближаваш към мен аз сякаш бягам от теб

Всеки път когато протегнеш ръка към мен всичко изчезва, става на безброй звездички и се губи някъде в синия небосвод...

Искам да мога да отвърна на погледа ти

Искам да мога да отвърна на усмивката ти

Искам но немога...

Немога да ти разреша да стигнеш до сърцето ми то толкова пъти е било наранявано и неиска да пострада пак защото незнае дали този удар няма да е фатален...

Ами ако се окажеш като другите със скрит нож под палтото

Ами ако си поредния ловец на сърца

Ами ако не си...

Ако имаш толкова чисти и мили чувства колкото казваш

Как да разбера

Има ли начин да разбера освен да пробвам

Да скоча ли в морето с камъни целейки се в една малка локвичка някъде там в далечината

Да се опитам ли да уловя златната рибка

Right Here

2007-04-24T14:35:00.000-07:00

Винаги ще съм до теб!!!Точно тук под носа ти, винаги тук!Ще се смеем заедно, ще тъжим заедно!Винаги когато нещо те нарани ще можеш да опреш глава на рамото ми!Винаги ще можеш да споделиш всичко което те мъчи, по всяко време на денонощието, седем дни в седмицата!Нали го знаеш!Както е било както е сега и както ще бъде...

Where are we???

2007-04-23T11:39:00.000-07:00

Where are we?What the hell is going on?

The dust has only just begun to form,

Crop circles in the carpet, sinking, feeling.

Spin me round again and rub my eyes.

This can't be happening.

When busy streets a mess with people

would stop to hold their heads heavy.

Hide and seek.

Trains and sewing machines.

All those years they were here first.

Oily marks appear on walls

Where pleasure moments hung before.

The takeover, the sweeping insensitivity of this

still life.

Hide and seek.

Trains and sewing machines.

Blood and tears.

They were here first.

Mmm, what you say?

Mm, that you only meant well?Well, of course you did.

Mmm, what you say?

Mm, that it's all for the best? Ah of course it is.

Mmm, what you say?

Mm, that it's just what we need? And you decided this.

Mmm what you say?

What did she say?

Ransom notes keep falling out your mouth.

Mid-sweet talk, newspaper word cut-outs.

Speak no feeling, no I dont believe you.

You don't care a bit. You don't care a bit.

Ransom notes keep falling out your mouth.

Mid-sweet talk, newspaper word cut-outs.

Speak no feeling, no I don't believe you.

You don't care a bit. You don't care a bit.

You don't care a bit.

Една принцеса...

2007-04-18T11:42:00.000-07:00

Днес ми се строи замък...
Хм да видим какъв - от пясък, от кал...
Ммм...като че ли най-добре да е въздушен...Мога да си извивам кулички, да си правя тераски и нито ще се разруши, нито ще ме изцапа, пък и материал винаги ще се намери.
Като сме заговорили за замъци, трябва да има и принцеси.Аз познавм много принцеси!За коя ли да ви разкажа?Ето, сетих се за една...тцтцтц, каква принцеса...И така, имало едно време една...розова принцеса, която се държала с другите около нея като с най-долни,нечистоплътни, неблагородни идиоти, дебили за по-нисши от нея същества.Тя имала една единствена приятелка.Истината е, че преди време имала много, но с ужасното си държание прогонила всички, и не само приятели,а и принцове(малко мустакати, но принцове).И така скоро с държанието си на инертен неметал прогонила и прислугата, а и останалите принцеси от другите царства престанали да идват на баловете и (които тя правела само, защото искала да покаже розавите си рокли, целите във връзки на кецове runners).Някои от принцесите и отмъщавали, други смятали, че не си заслужава да се занимават с един прост неметал, трети мислели, че това и държание е само защитна реакция(каквато под различна форма притежава всеки).И така останала и само онази приятелка, но докога ли...

2007-04-16T11:08:00.000-07:00

Искам да летя...
Искам да полетя като птичка да забравя за всичките си проблеми...
Да почувствам вятъра в косите си, да вдишам чистия въздух, без да се притеснявам за утре, без да мисля за последствията, без да се опитвам да чета в очите на хората, без да се притеснявам от мислите им, без да обръщам внимание на гнева в очите им, без да обръщам внимание на крясъците и обидите им, без да обръщам внимание на пренебрежителните им упреци, без да обръщам внимание на безразличието им.
Реших и го направих полетях макар и за малко усетих вятъра в косите си и се освободих от всичко което ме натоварваше.Но след това усетих как всички онези проблеми сякаш изсипани отново се връщат усетих и твърдата земя, въпреки меката трева която обикновенно ми се струва като килим от облаци.
И това беше...
Започнах да спя без сънища, дори не видях тунел и светлина проло си седях така без каквито и да е чувства да минават през главата ми.
Само един далечен глас се дочуваше някъде там в далечината
-Защо го направи?! Защо сгреши?! - Той бе прегърнал телцето й и не спираше да плаче над нея.
- Колко пъти ти повторих, че не можеш да полетиш! Защо не ме послуша?! Защо...защо?!

Воден кекс

2007-04-13T11:11:00.000-07:00

Ооо да днес беше... суперско(както казват едни мои стари другари)!
И така ето я рецептата:
Малко водичка, но не много само колкото да замаже петната от колата.
(чалъчето не успя да ни спре, нито випаджийката(ще я науча аз нея ще ме щипе хаа-маха), нито абе никой извод: не се опитвайте, за да не пострадате)
Малко как беше думата аа кент-еми колкото сложите (ама капачката да падне)(и тук имаше опити за изгонване по градинките от надути наркомани, но както казах никой неможе да ни спре и ние отново си седнахме победоносно в средата на двора(аз уж гонех слънцето ама...) то не беше колко е часа, не беше пипане на обувки, не беше чокапик...)
Но да не се отклоняваме от рецептата
Доста дъжд от карти(ама такъв сериозен да не си помислите че не сме играли ами сме се лигавили)
Имаше и чистене, да признавам имаше и такива индивиди-да речем една щипка.
Малко мравки по краката на Стефан(така и не разбрах как са те)
Еее двете А-та са много тапи много пропуснаха-тук трябва да извадите половината от двете А-та.Ако не сте разбрали кога сме ги сложили(не се беспокойте и аз неразбрах)сте много коцеви.Е добре значи преди това трябва дадобавите(минута мълчание и след като стигнах до извода, че пръстите на краката и ръцете са ми малко) цялото училище!
Съвсем малко пристъпи на хилене в час по биология.(хъх точно когато нетряабва)
За жалост, малко белот (но хубавото време е пред нас...(то и испитите са пред нас ама нека да не си разваляме настроението-белота е по важен))-еми кво да ви кажа една капка
Първи стъпки в търкалянето на кофата-около една супена лъжица.
Едно почти формално контролно по физика-абе него може и да го пропуснете няма да развалите вкуса на кекса.
И една все още неразкрита истина за подлеза...
След като го опечете на много хубаво време, можете да го намажете с сладолед и да поръсипе с пръчици от смях.
Еми това е ако сте дебили колкото нас ще ви се получи много хубав кекс!!!
П.П Много поздрави от боклуците в кофата за за бисквитите които бяха в любимата ми кофа(минало свършено)(и не от ония гадните днеска а от престижките)(всяка прилика с действителни лица и бисквити е случайна)
Двойно или нищо(девизът на Мики)

2007-04-12T11:35:00.000-07:00

Разбирам, че няма за какво да съжалявам, тъгата е само пазител на изживяните чувства, разбирам и това, че получих много повече отколкото съм подозиралa.. днес съм щастливa и благодарнa, че имам тези спомени...Защото ако не бяха те може би нямаше да имам сили да дишам...
Искаше ми се всичко да беше свършило още тогава когато беше хубаво, когато припках към къщи за едно здр.Искам да беше свършило още когато нямаше ден в който да не те чуя, когато неисках да заспивам...
Какво да направя искам да кажа толкова много неща, да изразя толкова много чувства които бушуват в мен които ме задушават които ми пречат да мисля на каквото и да е друго. Но от устата ми излиза толкова малко или изобщо мълча, или говоря неща които нямат нищо общо с чувствата.И така аз си оставам неразбрана, сама със своите глупави проблеми...
Влюбени сълзи...

Лабиринт от спомени

2007-04-12T10:53:00.000-07:00

Може би сега ще ме молиш

да забравя това,

което отдавна вече съм ти простил.

Може би сега ще се чудиш

как не си могла

да останеш до мен,

да останеш до мен.

Не чувствам вина за теб и мен.

Не искам да знам къде си сега.

А ти вървиш във лабиринт от спомени

сама без бряг.

Празни погледи,празни хора

преминават бързо пред твоите очи

в самотните дълги, студени дни.

Но в спомените пак ме виждаш

и в мислите си отново до мен,

си отново до мен.

Много са причините да стигнем до тук.

Много са причините да станем други.

Много са причините със теб да се нараним.

Много са причините да стигнем до тук.

Много са причините да станем други.

Но нека се погледнем без вина.

2007-04-11T00:11:00.000-07:00

Give a little bit of smile

And the world would smile too

Yes, a little bit of smile

And the sun will shine through

Give a little bit of smile

Spread the cheers now

Spread them wide like the bird

***

Give me give me

give me just a little smile

that itґs all i ask of you

Give me give megive me just a little smile

we got a message for you

Sunshine Sunshine Reggae

donґt worrie

donґt hurry

take it easy

Sunshine Sunshine Reggae